(28.06.2015, по материали на ББС и "Гардиан")
След драматично и трудно заседание Управителният съвет на Европейската централна банка реши да запази за момента вече обявения в петък таван от 89 млрд. евро на спешната ликвидна помощ за Гърция. Така, въпреки първоначалните слухове, че ще спре окончателно тази помощ, ЕЦБ засега реши да запази механизмът, предвиден от действащия до полунощ във вторник срещу сряда механизъм по плана за спешна финансова помощ за Гърция, но не и да повишава постоянно размера на ликвидната помощ и така няма да възстанови сумите,изтеглени през уикенда. През последните месец-два ЕЦБ удовлетворяваше исканите от Атина милиард и повече евро седмично.
При така създаденото положение гръцките банки една ли ще имат достатъчно кешови наличности да посрещнат исканията на вложителите, теглещи парите си.
В изявлението на Управителния съвет се казва, че „ЕЦБ посреща със задоволство ангажимента на министрите на страните-членки да вземат всички необходими мерки още повече да подобрят жизнеността на икономиките от еврозоната и да са в готовност за вземането на решителни мерки за засилването на Икономическия и монетарния съюз“.
Президентът на ЕЦБ Марио Драги декларира, че „ние ще работим в тясна връзка с Гръцката национална банка“. Гуверньорът на Гръцката национална банка Янис Стурнарас от своя страна заяви, че неговата банка, „като член на Европейската система ще вземе всички необходими мерки, за да подсигури финансова стабилност за гръцките граждани в тези трудни условия“. Това изявление вероятно включва и възможността за ограничения в банковата дейност до провеждането на референдума.
Управителният съвет колективно декларира, че следи внимателно ситуацията на финансовите пазари и потенциалните влияния върху финансовата политика и балансирането на рисковете за ценовата стабилност в еврозоната като е готов да използва всички налични инструменти в рамките на неговия мандат.
Минути по-рано в предварително записано интервю по Радио ББС-4 гръцкият финансов министър Янис Варуфакис предупреди, че всяко решение на ЕЦБ, която спира спешната ликвидна помощ е фундаментално нарушение на демокрацията вътре в Европейския съюз в момент, когато предстои гръцкия народ да каже своята дума. „Като политик и гражданин на Европа, за мен“, каза той, „е обидно да водим точно този разговор в един валутен съюз…Ако това (спирането на помощта – б.а.) се случи, това ще означава, че Европа се е провалила в задължението си да опази едновременно демократичния процес и валутния съюз“.
Според него, в един валутен съюз централната банка трябва да прави „всичко необходимо“, а в една демокрация „народът трябва да има възможност да си каже думата без неговите банки да бъдат затворени“. Все пак той остави отворен въпросът дали ще бъде наложен контрол върху капиталовите трансакции.
Варуфакис и премиерът Ципрас успешно жонглират с вътрешните механизми на еврозоната и липсата на ясно регламентиран инструментариум за напускане на страна-членка. Еврото не е замислено да реши проблеми като този с неплатежоспособността на гръцката държава. Така се стига и до малко смешният отговор на въпроса дали Гърция възнамерява да плати дължимите 1.6 млрд. евро на МВФ, даден от гръцкия финансов министър: „Ние дължим едни пари, а ЕЦБ ни дължи едни други пари“ (има в предвид едни 1.9 млрд- евро печалби от лихви върху гръцки авоари, които държи и които биха изчезнали, ако планът за спешна помощ изтече на 30 юни).
Въпреки тези смели изявления на Варофакис предстои в най-скоро време заседание на гръцкия Съвет за финансова стабилност, в койо участват и Варофакис, и Стурнарас, който вероятно ще обсъжда въпроса за банковата ваканция. В Атина циркулират слухове, че гуверньорът на националната банка заплашва с оставка, ако не бъде приета идеята за банкова ваканция. Тези слухове бяха официално опровергани в изявление на централната банка, но те показват настроенията в столицата.
По материали в блога на британския „Телеграф“ обстановката в Атина е „сюрреалистична“ като паниката пред банкоматите започва да обхваща и богати квартали като Кифизия, по-рано незасегнати от паниката. Там кореспондент на вестника е преброил 78 чакащи през 4 банкомата.
Обобщавайки наличната информация до момента – 17.30 атинско време трябва да посочим, че най-вероятното решение е обявяването на банкова ваканция. Това е може би единственото решение, след като за момента ЕЦБ е решила да не предоставя допълнителна спешна ликвидна помощ при очакваната атака на банките утре от вложителите. Това е класическа рецепта, която позволи на ЕЦБ да запази своята независимост и да остави политическото решение за гръцкия банкрут и излизането от еврозоната на политиците – в Атина и Брюксел.
Може би си струва да цитираме мнението на проф. Карл Уилън от „Унивърсити колидж“ в Дъблин в неговия блог отпреди десетина минути, според когото редица, а може би и всички гръцки банки няма да отворят утре. Според него в цитираното по-горе изявление на ЕЦБ кодирано е казано „ЕЦБ ще помогне на Гърция да създаде програма за контрол над капиталовите трансакции“.
По неговите думи: „Независимо колко добре се развият нещата оттук-нататък (въпреки че е трудно да си представим позитивен сценарий) рестрикциите върху дейността на гръцките банки ще бъдат дългосрочни…Лесно е в момента да се изпадне в паника, да се каже, че е краят на света и че въвеждането на нова валута е въпрос на дни. Добре е да се припомни обаче, че Кипър се справи изненадващо добре с подобни мерки за контрол над движението на капитала и в крайна сметка рестрикциите бяха вдигнати тази година и банковата система оцеля. Все още вероятно, съществува един прозорец на възможностите, който би позволил Гърция да запази еврото, дори и банките да останат затворени утре“.
Автор: доц. Костадин Грозев
