.jpg)
Автор: д-р Ваня Шипочлиева
„Когато не можеш да дишаш, едвам говориш. Изречението ти трае колкото въздухът в дробовете. А той не е много. Някъде от три до шест думи. Осъзнаваш колко всъщност струва една дума. Пресяваш онези, които ти хрумнат. Избираш най-важните. Дори те ти излизат скъпо. Не е като при здравите хора, които изхвърлят навън всички думи, дето чакат в главите им, както ти изхвърляш боклука. Когато някои получи пристъп и каже : "Обичам те" или "Страшно те обичам", има разлика. Една дума разлика. А една дума е много, защото тя би могла да е : "Спри" или "Инхалатор", или дори "Линейка".”
Едгар Керет
Така съвременният майстор на късия разказ Едгар Керет представя дихателната криза. Една от болестите с тази драматично протичаща проява е пулмоналната хипертония. Тя настъпва, когато налягането в белодробната артерия трайно надвиши нормалните си стойности /25 мм живачен стълб в покой и над 30 мм живачен стълб при физическо усилие/. Това налягане създава напрежение в белодробната артерия и постепенно обременява дясната сърдечна камера, защото й налага да работи с повече усилия. Постепенно, с времето се стига до десностранна сърдечна недостатъчност.
Няма точно установена причина
за т.нар. първична пулмонална хипертония. В ранния й стадий е намалена продукцията на съдоразширяващи вещества в организма, като едновременно с това се наблюдава свръхактивност на отделяния, които свиват кръвоносните съдове. Установено е също разрастване на гладкомускулни клетки, водещо до вътрешно удебеляване и стеснение на съдовите стени. При вторична пулмонална хипертония съществува по-голяма яснота, защото факторите, водещи до заболяването могат да бъдат идентифицирани. Например, такива са кожни или чернодробни увреждания, инфекции и др.
Клиничната картина
на това страдание е неспецифична и рядко се мисли за него. Много често то остава неразпознато в продължение на години. Обикновено оплакванията са лесна умора, задух, намалени физически възможности, кашлица, сърцебиене, болки в гърдите. Постепенно всекидневните дейности започват да затрудняват пострадалите, които се оплакват от необичайна умора. По-късни симптоми са набъбване на шийните вени, увеличаване на черния дроб, задържане на течности и поява на отоци. Последните три оплаквания говорят за напреднала десностранна сърдечна недостатъчност. В крайната фаза на болестта устните и пръстите посиняват заради липсата на кислород. Диагнозата се поставя въз основа на характерните симптоми и на различни изследвания – ЕКГ, рентгенография, деснокамерна катетеризация и др.
Лечението
се извършва с три основни класа медикаменти /простаноиди; фосфодиестеразни инхибитори; ендотелин-рецепторни блокери/. Те по различни механизми разширяват белодробните съдове и така понижават белодробното съдово съпротивление и налягането в пулмоналната артерия. Лекарствата подобряват качеството на живота на болните и го удължават във времето. При хронична пулмонална хипертония с образуване на тромби /кръвни запушалки/ в съдовете може да се извърши и хирургична намеса, чрез която тромбемболичният материал се отстранява от клоновете на белодробната артерия. Операцията води до пълно излекуване, но по стастистически данни само 50% от засегнатите хора са подходящи за нея. При тежка белодробна хипертония, с очаквана продължителност на живота под 1 година, може да се направи белодробна трансплантация или трансплантация на сърце и бял дроб. В някои страни на Европа това е най-новият подход към болестта. Българските лекари поддържат добри професионални контакти с експертните центрове в тези страни. Особено активно е сътрудничеството ни със специалисти от Цюрих, където се намира Експертен център за пациенти с индикации за оперативна интервенция.
Какво се осигурява на болните в България
У нас функционират три центъра, където може да се постави точната диагноза. Намират се в Националната кардиологична болница и УМБАЛ „Света Ана“ в София, както и в УМБАЛ "Света Марина" – Варна. Съгласно изискванията на Националната здравноосигурителна каса пациентите у нас получават безплатни медикаменти по утвърдена процедура чрез оформяне на специални протоколи. В схватката с болестта, те се нуждаят не само от медицинска помощ, но и от емоционална подкрепа и задоволяване на социалните им потребности. В това направление активно работи Асоциацията на пациентите с пулмонална хипертония чрез издателска, организационна и изследователска дейност, включително и с участието си в международни инициативи.
