(Атина, 27.06.2015, по Би-би-си): В ранните часове на 27 юни гръцкият премиер Алексис Ципрас се обърна по телевизията към гръцкия народ и съобщи намерението на неговото правителство да проведе на 5 юли референдум по предложения от кредиторите проект за споразумение за уреждане на гръцката дългова криза. Това драматично решение съдържаше и призива на премиера народът да отхвърли с демократични средства „диктата“ на Еврогрупата в последното предложение, отхвърлено няколко часа преди това от правителството в Атина.
„От гръцкото правителство се иска да приеме едно предложение, което налага ново непосилно бреме на гръцкия народ“, заяви Ципрас.“В момента ние носим историческа отговорност, отнасяща се….до бъдещето на страната. И тази отговорност ни задължава да отговорим на ултиматума като се облегнем на суверенната воля на гръцкия народ“.
Този радикален ход вдига залога в конфронтацията между Атина и все по-раздразнените ѝ кредитори, обвинявани от Ципрас за това, че искат нови съкращения на пенсиите, отмяна на данъчни привилегии (особено в ставките на ДДС) и реформи на пазара на труда.
Притеснените гърци теглят масово вече месеци спестяванията си от банките като се твърди, че само за седмица са изтеглили около 4 млрд. евро. В петък вечер и в ранните часове на събота пред банкоматите и бензиностанциите в Атина, а и в по-малките градове се формираха опашки.
Съобщението за референдума поставя остро въпроса за платежоспособността на страната и за бъдещето на еврозоната. Гърция отчаяно се нуждае от споразумение с кредиторите. Без транша от 7.2 млрд. дол. от заема по плана за спешна помощ, който ще е налице единствено при подписано и ратифицирано до вторник в полунощ споразумение страната няма да е в състояние да плати дължимите тогава на Международния валутен фонд 1.55 млрд. евро, както и по-големи плащания през юли, включително и към Европейската централна банка. Високопоставен гръцки чиновник, участващ в преговорите заяви, че страната му едва ли ще плати дължимото на МВФ във вторник, добавяйки, че правилата на МВФ разрешава известен гратисен период в плащанията на страна, която е в криза.
При очертаващия се евентуален фалит, гръцките банки също ще рухнат, тъй като те зависят от спешното финансиране на ЕЦБ. Правителството би останало много скоро в състояние на липсваща ликвидност и да срещне затруднения в плащането на пенсиите и заплатите на държавните служители. Това би я принудило също да напусне еврозоната и да започне да печати своя собствена и много по-слаба национална валута. Тъй като обаче Гърция внася повечето ключови потребителски стоки, техните цени ще ударят тавана и ще станат недостъпни за гръцките граждани при новата валута.