Автор: доц. Костадин Грозев
На продължилото до почти 4 ч след полунощ заседание в Брюксел на лидерите на ЕС, прекъснато единствено за изискана вечеря с предястие от аспержи в муселинов сос и основно меню – лаврак със сос от копър се оказа, че най-тежките дискусии са били относно вълната от бежанци от Северна Африка и Близкия изток, заляла доста от страните-членки. Тази тема засенчи както намеренията на британския премиер Дейвид Камерън да наложи предоговаряне на членството в ЕС, така и желанието на гръцкия премиер Алексис Ципрас да превърне срещата в продължение на продължилата до последния момент среща на Еврогрупата по спасителния план за решаване на гръцката дългова криза.
Близо седем часа продължи ожесточената размяна на мнения по въпроса дали да бъдат приети в трети страни около 40 хиляди бежанци от Сирия и Еритрея, намиращи се в момента в Италия и Гърция и други 20 хиляди в момента извън ЕС. В крайна сметка бе отхвърлен след вето от Великобритания планът за въвеждане на задължителни квоти за отделните страни за сметка на схема на доброволно приемане на въпросните 60 хиляди бежанци от страните-членки с изключение, отнасящо се до Унгария и България.
Според германският канцлер Ангела Меркел в изявление след срещата „дебатът беше много интензивен“, тъй като „най-голямото предизвикателство в европейските дела, с което съм се сблъскала в битието си на канцлер“. Това са много силни думи, ако си спомнил за други проблеми от последното десетилетие като дълговата криза в еврозоната и конфронтацията си с Русия.
Изразявайки раздразнеността си, ръководителят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер нарече плана „умерено амбиционен“ като в един момент на дискусията, по думи на присъстващи, е заявил пред колегите си, че „не му пука въобще“ за критиките за методологията на предложения план. „Важното е да видим, дали планът работи. Няма никакво значение дали е доброволен или задължителен ангажиментът на страните-членки, както и дали можем да помогнем на 60 хиляди бежанци“. Шефът на ЕС се надяваше обаче, със задължителният ангажимент да създаде прецедент на пан-европейско решение, което да ограничава възможностите за самостоятелна политика на отделните партньори.
Основен опонент на приетото решение и защитаващ отхвърления план е бил италианския премиер Матео Ренци, който настоявал за спешно решение след близо 2 хилядите бежанци, загинали в Средиземноморието при опитите си да достигнат италианския бряг. „Ако мислим, че Европа е само бюджет, това не е Европа, която замислихме в Рим през 1957 г.“. В един момент на дискусията той заявил на колегите си: „Ако не се съгласите да приемете 40 хиляди бежанци, вие не заслужавате да се наречете европейци“. Според присъстващ на срещата, пожелал анонимност, Ренци допълнил: „Ако това е вашата идея за Европа – задръжте си я за Вас. Или има солидарност, или няма смисъл да си губим времето“. Ренци заплашил, че ще приеме италиански „План Б“, ако колегите му не се съгласят да приемат тези бежанци, в който може би ще се включи издаването на разрешения за пътуване на имигрантите, искащи статут на бежанец, за да могат да влязат в други страни от ЕС.
Дискусията е била много напрегната и далеч от единството, демонстрирано в края на април след инцидентът в крайбрежието на Либия, при който само за един уикенд загинаха над 900 бегълци от конфликта в Северна Африка. Постигнатото споразумение е твърде важно, но оставят редица въпроси около неговото приложение. Критериите за споделянето на бежанския натиск ще бъдат определени до края на юли като се отчетат фактори като големина на икономиката на отделните страни и тяхното население. „Има да се чуят още много, много аргументи“, заяви висш дипломат от ЕС, „все още не виждам прогреса напред“. Въпросните критерии ще заменят отхвърлените квоти, срещу които възразиха Полша, Чехия, Словакия, Унгария, а и други страни като България, която според българските медии изискваше и очевидно – получи изключение заедно с Унгария.
За България е важно, че темата за бежанците засилва търканията и около регламентацията на Шенгенската зона. Тази седмица Австрия заяви, че ще възстанови пограничния контрол по границата си с Унгария, а Великобритания настоява за затягане на контрола на френското пристанище Кале. Великобритания и Испания заявяват, че ще започнат да връщат имигранти към страните, в които те са влезли в ЕС.
Взетото решение беше обобщено от Ж. Юнкер като „умерено усилие, което ясно демонстрира, че Европа не винаги е в състояние да изпълни своите амбиции, които се опитва да проектира и върху външния свят“. Въпреки намеците в социалните мрежи за конфликт между Юнкер и Туск, последният заяви на нощната пресконференция: „Конфликтът между нас е чиста абстракция“. „Ние не сме самоубийци, допълни Юнкер, „Денят, в който реша да се самоубия, той ще направи същото“.
На този фон очакваната и произнесената доста след полунощ реч на британския министър-председател Дейвид Камерън се оказа десетминутна интерлюдия за охлаждане на страстите. В него Камерън ….Туск потвърди, че се водят технически разговори за предоговаряне на въпроса за условията на британското членство в ЕС, но повтори предупреждението си, че ценностите на ЕС „не са за продажба“. Според Туск, „Дейвид Камерън не ни предложи конкретен и детайлен план, защото не такова беше намерението му. Ние се съгласихме да започнем консултативен процес заедно с президента на Европейската комисия. Мисля, че декември е правилният момент да получим първите резултати от този процес“.
След като през целия ден основното внимание на акредитираните журналисти беше съсредоточено около разговорите на финансовите министри по гръцкия дълг, премиерът Ципрас се надяваше да договори съответното решение на най-високо политическо равнище, но този път тактиката на внасяне на предложение в последния момент очевидно не проработи. Неговият опит да постави въпроса на обсъждане е бил отхвърлен от няколко страни като доста остра е била Ангела Меркел. Очевидно въпросът ще бъде придвижен към решение на предстоящата в събота нова среща на финансовите министри, за която се счита, че ще е последният шанс за някакво позитивно решение. Канцлерът Меркел предупреди, че тя иска подписано споразумение преди отварянето на финансовите пазари в понеделник, за да няма нова банкова криза в Гърция.
По-рано през деня Еврогрупата посочи, че не е имала достатъчно време да проучи последните предложения на Атина и отново настоя да се приемат нейните контрапредложения, в които направи някои отстъпки по отношение на ставките за ДДС и за пенсиите. Гръцкият министър на икономиката Георгиос Статакис заяви пред германски вестник, че премиерът Ципрас няма да представи в парламента споразумение, което не съдържа отстъпки и е нов вариант на предишния, „омразен“ меморандум. „Ако кредиторите искат да наложат стария си план, тогава Ципрас няма да го подпише и няма да има гласуване в гръцкия парламент“, заяви той.
Така на хоризонта се вижда отново призракът на предсрочните избори, които могат да се проведат в най-скоро време. Всяко постигнато споразумение с ЕС трябва да мине през парламента в Атина, преди то да бъде ратифицирано от Бундестага в Берлин.
Така че очевидно срещата на върха в ЕС от снощи остави открити много въпроси. Вероятно вкусът на десерта „асорти“ от ягоди и боровинки на официалната вечеря бързо е бил забравен след дългата нощна дискусия. Човек може само да съчувства на Жан Клод Юнкер, който след като си легна предната вечер в 3 часа след полунощ заради изморителните разговори по гръцката криза, за да стане в 6 часа и да продължи до 4 ч следващата нощ заради срещата на върха, каза страдалчески пред журналистите: „Това не са идеалните условия за работа, поне за мен. Протестирам срещу подобен начин на работа. Все още съм буден, но уморен, а добре знаете, че когато си уморен, не взимаш най-добрите решения. Така че не възприемам този метод, който ме лишава от съня, на които имам право като честен, среден, смъртен гражданин“.
