Спомените не са реалността, такава, каквато се е случила. Онова, което си спомняме е резултат от дейността на мозъчните ни клетки, създаващи нашата представа за онова, което се е случило. Така че, отбелязвайки отминалите 15 години от атаките на 11 септември, си струва да поставим нашите спомени точно там, където им е мястото. Съзнавам, че превръщайки случилото се тогава в исторически спомен представлява трансформацията на текущо събитие в история – нещо, което обещава онзи удобен емоционален комфорт, който дистанцията във времето винаги осигурява. Позволете ми обаче, да се противопоставя на импулса да превърнем 11 септември само в спомен.
За повечето хора, сутринта на 11 септември 2001 г. вече се е превърнала в събитие, което ще бъде винаги живо в нашата памет. Всъщност, както показва нова анкета на изследователския център "Пю" 91% oт възрастните американци имат "спомен тип проблясък на светкавица" за този ден, детайлно описвайки къде точно са били и какво точно са правили в момента, когато са научили за случващото се тогава.
11 септември обаче, не е само спомен, а е процес, който все още продължава. Към юли 2016, 65 198 анкетирани (включително телефонисти в спешните центрове, лекари, пожарникари, полицаи и доброволци в разчистването на последиците) и 9 770 оцелели са включени в специалната програма за медицински грижи за потърпевшите от атентатите в Световния търговски център, създадена със специален закон. С други думи, в допълнение на всички онези, които още скърбят за загиналите при атентатите техни близки, почти 75 хил. американци имат здравни проблеми, свързани с атентатите от 11 септември.
Позволете ми да споделя нещо лично. Аз си спомням миризмата. Всички от нас, които живееха или работеха в центъра на ситито, си я спомнят. Специално си спомням миризмите от нощта, когато се записах доброволец на Кота нула. Базиран в спешния пункт за помощ, създаден в църквата "Сейнт Пол" – място, където отзовалите се доброволци намираха храна или дремваха за малко, аз крачех по периферията на Могилата, раздавайки ботилирана минерална вода и дъвка, често мълчаливо спирайки за секунди в знак на почит към новооткритите човешки останки. До края на живота си ще си спомням за тези миризми.
Снимка от разчистването на Могилата, Ню Йорк, 13 септември 2001 г.
Но аз прекарах там само една нощ. И моят офис беше отдалечен на 20 пресечки, не беше на следнащата. А, може би, просто аз имах късмет. Както и да е, забравяйки за един временен и лек пристъп на астма, здравето ми не беше засегнато.
Други обаче, не могат да се похвалят с това. Спомнете си как на 18 септември 2001 г. директорът на Агенцията за защита на околната среда Кристи Уитман съобщи, че "резултатите от мониторинга на показателите на въздуха и питейната вода в зоната около Световния търговски център и Пентагона показват, че показателите на тези жизненоважни ресурси са безопасни." Те не бяха такива. Въздухът беше отровен. Храбрите мъже и жени, които работеха на Могилата, доброволците, които им помагаха и всички онези от съседните квартали напълниха дробовете си с частици олово, азбест, полихлони бифенили, диоксин, стъклени влакна, гипс и цимент. А, същевременно, всеки един от тях е чувствал и емоционалната травма от случилото се.
Нашата нация се изправи на краката си. Междувременно обаче, създадохме и споменатат зравна програма, която осигурява "медицински мониторинг и лечение на доброволците от спешните центрове, лекарите, пожарникарите, полицаите и другите доброволци в разчистването на последиците след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. срещу Световния търговски център, Пентагона и зоната на падвалия самолет в Пенсилвания". Същите грижи се полагат и за оцелелите от атентатите.
В момента програмата осигурява здравни услуги за около 90 медицински състояния. В тях се включват "лечението на нарушения в дишането и храносмилането, психични и неврологични проблеми, нарушения на двигателно-опорния апарат, онкологични заболявания и др." Тук не се включват редки форми на рак, които са покрити от друга специална програма, по която има 59 случая, свързани с атентатите.
Наша отговорност е да не забравяме тези 75 хил. души и всички онези, които вече починаха или ще умрат като резултат от болести, свързани с вредното въздействие от последиците на 11 септември. За тези хора и за всички онези от нас, които са загрижени за проблема, 11 септември не е само спомен. Събитието тогава не е още история. То е текущо събитие от днешния ден.
Защото, ако отдадем случилото се тогава само на паметта, ако разглеждаме 11 септември само като история, то ние ще се превърнем в мишени на демагози, които искат да използват страха ни за политически дивиденти. Един от начините да почетем тези 75 хил. човешки същества е да осъзнаем ясно, че спомените могат да изкривят преценката ни. Да се чувстваме несигурни и да сме наистина несигурни не е едно и също нещо. И дотогава, докато толкова много от нашите съседи все още страдат и преодоляват здравните последици от случилото се, ние имаме отговорност да погледнем на фактите с ясен поглед и без предубеждения. Ние им дължим това внимание, отчитайки какво точни ни прави да се чувстваме несигурни, независимо от чувствата, към които ни предизвиква нашата памет.
Статията е на Тод Есиг, сътрудник на сп. "Форбс"
Превод: Костадин Грозев
