Една снимка може да свърши работата на хиляда думи, както гласи старата поговорка. В днешния ни забързан свят обаче, времето е кът дори за цял, напълно проявен и фиксиран фотографски образ. Туитър, Фейсбук, вашият смартфон и компания изискват нещо по-синтезирано.
Понякога онова, което е нужно е една буква от азбуката, която може да бъде натоварена с много повече съдържание.
Понякога това преминава отвъд бариерата на езика – за да достигне до нашите емоции, както е добре известно.
През 1999 г. японският софтуеърен дизайнер Шигетака Курита дари света с една иновация, която и до днес достига до хората в малки, лесно-смилаеми опаковки. С една дума – точно той е бащата на емотикона (emoji).
Курита измислил дизайна на първия емотикон за мобилни телефони – комплект от 180 пикселизирани символа – при това само за един месец. Оттогава емотиконите нараснали постоянно като бройка, превръщайки се в гръбнак на разговорите със смс-и, а оттам – и въобще на голяма част от онлайн интерфейса. Днес е трудно да си представим една оживена дигитална размяна на данни, в която да не присъства „сърчицето“ или напомнящия инсинуация „патладжан“. 
Оксфордският речник на английския език призна влиятелната и комплексна езикова роля на емотиконите като им отреди една от най-големите си почетни награди. За пръв път в историята Думата на годината – 2015 е пиктограма.
Официално, лингвистичният шампион на 2015 г е известен като емотикон „Плача от смях“/„Face with Tears of Joy“. За това беше съобщено в понеделник, с обяснението, че „при толкова много претенденти от всички сфери на живота…точно този емитокон беше избран за „Дума на годината“, тъй като най-добре отразява етиката, настроенията и ангажимента на хората през 2015 г.“.
Оксфордският речник отбелязва, че има значително нарастване на думата „емотикон“ и статистиката за честота и използването ѝ. Мобилното г. бизнес приложение SwiftKey показало, че Face with Tears of Joy е най-употребявания емотикон в света. Според статистиката през 2015 г. то има дял от 17% в САЩ и 20% във Великобритания – значително нарастване от дела му от 9 и 14% съответно през 2014 г. Според Оксфордският речник самата дума „емотикон“ е отчела трикратно увеличаване на употребата през 2015 г. спрямо предходната.
„Емотиконите вече не са запазена марка на тийнейжърските смс-и“, се казва в съобщението на екипа. „Вместо това, те вече са възприети като нюансирана форма на изразяване, при това такава, която лесно преминава отвъд езиковите бариери“.
И, наистина – изборът ви на едни или други емотикони може да говори много за страната от която идвате или за езика, който говорите, без да споменем дори емоционалното ви състояние.
Но дори емотиконите не са имунизирани от възможността за погрешно тълкуване. Както отбелязва един журналист от „Вашингтон пост“ огромното количество различни интерпретации, които хората свързват с конкретен емотикон отдавна са ги лишили от оригиналния им замисъл и смисъл – а те са били здраво свързани с японски културни пластове и смисъл.
„Дали не използваме емотиконите погрешно“, пита журналистът. „Или пък, когато става дума за емотиконите – при тях няма правилно или грешно, тъй като всичко е в контекста и културата“.
Сред останалите претенденти в „късата листа“ на Оксфорд за Дума на 2015 г. са също: “on fleek” (означаваща изключително добър, привлекателен и стилен), “lumbersexual” (означаваща градски младеж, който си изгражда образа и облеклото в типичен стил с брада и карирана риза, навяваща асоциации с небрежен стил облекло за открити пространства) и “Brexit” (термин за потенциалното или хипотетично излизане на Великобритания от Европейския съюз от British + exit).
Друг претендент е думата “refugee” – бежанец, т. е. „човек, който е принуден да напусне родината си, за да избяга от война, преследване и природно бедствие“.
Превод от английски: Костадин Грозев
