Ислямска държава контролира повечето от петролните полета в Сирия и суровият петрол е най-големият източник на приходи за групировката, както Студия Трансмедия вече ви информира. В следващите редове ще проследим пътя на барел петрол от неговото извличане от недрата на земята до крайния потребител, за да можем да видим как функционира системата на производство, кой печели парите от това и защо спирането на всичко това се оказва такова голямо предизвикателство.
1. Къде се извлича петрол?
Основният източник за добив на петрол за ИД е в източната сирийска провинция Дейр Езор. Там ежедневното производство е между 34 и 40 хил. варела според местни източници. Групировката контролира също петролното находище Каяра в близост до Мосул в Северен Ирак, което произвежда около 8 хил. барела на ден, но това е по-тежък като състав петрол, който се използва на място за производство на асфалт.
Трудно е да се прецени определена цифра за произвежданото количество петрол в контролираните от ИД територии. Ясно е обаче, че обемът на производството е спаднал в сирийските полета след като те бяха завзети от бунтовниците. Повечето от петролните полета в района са доста стари и въпреки усилията на групировката за рекрутиране на квалифицирани работници, тя няма технологиите и оборудването да ги експлоатира. И въпреки всичко, те продължават да осигуряват на ИД най-съществения източник на доходи.
Цената на петрола зависи от неговото качество. Някои петролни полета налагат цена от 25 дол. на барел. Други, като ал-Омар – едно от най-големите искат 45 дол. на барел. Според осреднени преценки, ИД печели около 1.53 млн. дол. дневно.
2. Продажбата на суров петрол.
Въпреки, че мнозина вярват, че ИД разчита на износа, за да реализира печалбата си от добива на петрол, тя печели от контролираните от нея пазари в близост до нея в контролираните от бунтовниците територии в Северна Сирия и вътре в само-прокламирания от нея „халифат“, която обхваща граничната зона между Сирия и Ирак.
Групировката продава повечето от добития суров петрол директно на независими търговци в петролните полета. В рамките на наложената стройно организирана система, сирийските и иракските купувачи се редят на опашка със своите цистерни пред входа на петролните полета, често чакайки седмици наред.
3. Петролните рафинерии
Търговците имат няколко възможности след като натоварят:
- Да пренесат петрола до близките рафинерии, да го разтоварят и да се върнат на опашката до находищата – обикновено в рамките на договори между търговците и рафинериите.
- Да продадат петрола си на търговци с малки камиони, които след това ще го препродадат на клиенти в контролираната от бунтовниците Северна Сирия или на изток към Ирак.
- Да потърсят късмета си да продадат петрола на рафинерия или да го продадат на местния петролен пазар. Най-големите от тях са край ал-Кайм на сирийско-иракската граница.
Повечето търговци предпочитат да продадат петрола веднага, за да могат да се върнат веднага на опашката пред петролните находища. Те очакват да спечелят поне 3 хил. сирийски лири – около 10 щатски долара от барел петрол.
Голямата част от петролните рафинерии са в контролираните от ИД части на Сирия. Малкото рафинерии в контролираните от бунтовниците територии имат репутация за по-ниското качество на произведеното гориво от тези на рафинериите в източните части.
Рафинериите произвеждат петрол и мазут – тежък въглеводород – разновидност на дизеловото гориво, използвано в генераторите – необходимост за много райони в които въобще няма или пък има съвсем малко електричество. Тъй като качеството на петрола често е непостоянно и по-скъпо, мазутът много се търси.
Рафинирането се осъществява от местни жители, които са построили собствени саморъчно направени рафинерии след като старите подготвени от ИД „мобилни“ инсталации са били унищожени от въздушните удари на коалицията. Собствениците са сключили договори за доставки с бунтовниците за техните продукти.
Има белези през последните месеци, че ИД може би се е върнала към рафинирането на петрола. В интервюта с търговците ФТ откри, че групировката е купила наскоро пет рафинерии.
В рафинериите на ИД бившият собственик остава като „фронтман“. Групировката осигурява петрола – в замяна тя получава цялото произвоство на мазут и дели печалбите от производството на петрол с първичния собственик.
Според търговците ИД има свои собствени танкери, които осигуряват суров петрол за своите рафинерии от петролните полета. Групировката очевидно се опитва да запади повечето от по-ранните си договори с необвързани бензиностанции и други рафинерии.
4. Как горивото стига до пазара?
Щом петролът бъде рафиниран, той се купува от търговците или се пренася от дилърите до пазарите в Сирия и Ирак. В този момент ИД вече става абсолютно откъсната от търговията. Почти половината от петрола отива в Ирак, докато останалата половина се консумира в Сирия – едновременно и на територията на ИД, и в районите на север, контролирани от бунтовниците.
Пазари на горива има във всички контролирани от ИД области и в контролираните от бунтовниците части на Сирия, често разположени в близост до рафинериите. Повечето градове имат малки пазари на горива, където местните хора купуват и продават петрол. Но търговците, които захранват тези малки пазари често купуват своя петрол в по-големи количества от съответните по-значими хъбове.
Пазарите на ИД
В градове като Манбиж и ал-Баб в източните провинции около Алепо има големи, контролирани от ИД пазари. Търговците трябва да представят там документ, че са платили закат – съответния налог, позволяващ му да купува петрол без да се плаща акциз. Търговците от контролираните от бунтовниците райони на Сирия, които не са платили налога ще трябва да платят акциз от 200 лири на барел, което е 0.67 дол.
Някои частни пазари също налагат такси. Пазарът в ал-Кайм – един от най-големите в региона налага на купувачи и продавачи такса от 100 сирийски лири на закупен барел суров петрол, което се равнява на 0.30 дол.
Мосул
В контролираните от ИД иракски градове като Мосул, горивото се продава в мини-„бензиностанции“, които имат по две помпи. Те са скрити по ъглите на мосулските улици и местните наричат горивото с името на онази част на Сирия, от където са доставени. Това помага на купувачите за определят качеството на горивата и да сравняват цените им.
Пазарите на бунтовниците
В контролираните от бунтовниците райони на Сирия съществуват два вида горива – по-скъпите горива, рафинирани в районите, държани от ИД и по-евтините горива рафинирани от местните хора.
Местните хора типично купуват смес от двата вида и използват по-евтиния вид за генераторите, запазвайки по-качественото гориво за своите автомобили.
Важността на петрола на ИД за онези, които живеят в контролираните от бунтовниците райони на Сирия е една от причините защо водената от САЩ коалиция с такава неохота атакува цели по търговските маршрути на групировката. Според коалицията, тя не желае да настройва срещу себе си местното население посредством бомбардировки наличното гориво, което днес е от критично значение за техния ежедневен живот.
5. Контрабандата на гориво
Дотолкова, доколкото ИД има интерес единствено от извличането на печалби „на помпата“, контрабандата на гориво в съседните страни се оказа добър бизнес за предприемчиви сирийци и иракчани. Сирийските контрабандисти казват, че той е спаднал през последните месеци, не защото са наложени по-стриктни мерки за граничен контрол, но защото рязкото понижаване на международните цени на петрола я прави непечелившо начинание. Но някои решителни контрабандисти продължават със своя занаят.
По-голямата част от контрабандата, идваща откъм Сирия преминава през контролираните от опозицията северозападни райони. Местните хора купуват гориво на пазара, наливат го в пласмасови бидони и го пренасят през границата пеша или – в планинските райони – с магарета или коне.
В Ирак големият обем от контрабанда, преминаващ през района на Северен Кюрдистан вече е блокиран, така че местните хора твърдят, че маршрутът вече се е преместил на юг през провинция Анбар по посока на Йордания.
Чрез лодки
Когато цените на петрола бяха високи, контрабандистите използваха големи бидони от по 50 – 60 литра петрол, нареждайки ги в малки метални контейнери или в малки лодки с гребла и салове и използвайки поставените от двете страни на речните корита въжета, са издърпвали товара след себе си по течението на реката и са ги докарвали до Турция. От другата страна, трактори са измъквали доставките и са ги довличали до местния неформален пазар, където са били натоварвани на големи камиони и след това да били разпродавани.
Чрез помпи и тръбопроводи
Някои крайгранични градове на сирийската и турската граница си сътрудничат, вкопавайки малки гумени тръбопроводи, които преминават границата в места като Бесаслан. През последните месеци Турция засили граничния контрол и нейни части постоянно разкопават и унищожават самоделно направените тръбопроводи.
Пеш
Популярен граничен пункт за контрабандистите, носещи бидони с петрол на гърба си е маршрутът от Харбет ал-Джаус в завзетата от бунтовниците част на Сирия до Гювечи в Турция. Този пункт вече е почти затворен от турските власти, но отдалечеността на терена прави невъзможно пълното му затваряне.
Посредством коне
В райони като този на ал-Самарда и ал-Рай,контрабандистите преминават границата на мулета и могат да носят 4 до 8 пластмасови бидона едновременно.
Превод от "Файнаншъл таймс": Костадин Грозев
