„Мнението е като задника. Всеки си го има, но не е нужно да го показваш” – тази не съвсем прилична реплика на американския актьор и режисьор Клинт Истууд сигурно е впечатлила здравния министър д-р Петър Москов. Това обяснява защо (след кратко извинение) той я цитира в предаването „На кафе”, излъчено на 9 ноември т.г. по Нова телевизия. Повод за думите, насочващи вниманието към седалищните части на човешкото тяло, бе спорният въпрос – да се въведе ли данък върху вредните храни, водещи до болести и затлъстяване. Към репликата министърът добави: „Трябва да знаеш какво говориш и да си информиран”. Така, акцентирайки върху необходимостта от информация и разумното й ползване, д-р Москов окончателно постави себе си в неудобно положение, както и своята безусловна поддръжничка – д-р Мария Папазова, занимаваща се с биоенергии, медитации и други екзотични методи за психологично въздействие. Вероятно и двамата не бяха се интересували от компетентното становище на Българското дружество по хранене и диететика, чийто експерти години наред, на всеки национален конгрес, на симпозиуми и конференции заявяваха:
„Няма вредни храни, има вредни количества”
Това изтъкна за „Студия Трансмедия” и председателят на дружеството, известният специалист в областта на храненето проф. Божидар Попов: „Въз основа на нашия опит и на последните научни публикации, смятаме, че не трябва да се приема терминът „вредни" храни, който не се прилага в науката за хранене. Ако един продукт е с доказано вредни съставки, то той не е храна и не бива да се консумира”.
Отдавна се знае, че дадено ястие може да вреди на здравето само в отделни случаи, когато в него попаднат – живак, олово, радиоактивни вещества, вируси, бактерии, паразити и други замърсители от химичен и биологичен произход. За обсъжданите в проектозакона хранителни съставки – трансмастни киселини, сол и захар, проф. Попов подчерта, че не са токсини като живака и оловото. И всяка съставка, ако в Европейския съюз е одобрена за влагане в хранителни продукти и напитки, може да се ползва у нас. Важно е само да не надхвърля препоръчителните норми за оптимален внос. А ограничаването на някои храни е допустимо, когато това се налага от здравословното състояние на отделния човек, от възрастта, професията му и други фактори. „Към момента няма изследване, в което научно да се доказва, че консумацията на определени храни и напитки самостоятелно в оптимално количество води до заболявания”, заяви проф. Попов.
Неговото пояснение затвърди усещането, породено от въпросното предаване, че
зрителите бяха манипулирани
Най-напред – чрез опита на здравния министър да провъзгласи за вредни солените продукти и да ги обложи с данък. Дразнещо е, че той действаше от позициите на много осведомен човек, отричайки възможния риск (след въвеждане на данъка) от още по-нездравословно хранене за българите, които и сега нямат средства да си купуват качествени храни. Но като най-квалифициран манипулатор в това предаване се открои Мария Папазова, имаща претенциите да бъде холистичен лекар, т.е. изцеляващ пациентите си цялостно. Тя угоднически, без конкретни факти определи проектозакона като „много финно аргументиран и много точен закон” и с апломп декларира, че е щастлива от предстоящата възможност, по нейните думи, да бъде наказана „отровително-вкусовата промишленост”. Необичайното щастие на Папазова постави под въпрос загрижеността й за здравето на хората, особено след като някогашната специалистка по фармакология провъзгласи за токсини солта, захарта и хидрогенираните мазнини. Нали, твърдението, че са отрови е доста удобно за всеки саморекламиращ се лечител, предлагащ на своите пациенти индивидуални програми за хранене, каквито програми изготвя Папазова? От финансов интерес за човек с подобно занимание са и хулите към фармацевтичната индустрия, които госпожата не пестеше. Бегъл поглед върху изявите на природолечителката доказва, че с конспиративните си теории тя открива поле за продажба на т.нар. естествени продукти като хранителни добавки, хомеопатични таблетки, водорасли от съмнителни блата, кремове и пр. Личният си интерес Папазова не успя да скрие и в своя опит за финално внушение:„Скъпи производители, слушайте ме внимателно, това не са гръмки думи. Ако сте безхаберни, ако в крайна сметка наистина не можете да си промените рецептите и да престанете да ни тровите, просто ще платите лечението на децата и внуците си и тяхното спасяване. Съжалявам.”
Съжаление, заплахи, санкции – едва ли някой би повярвал, че с подобни методи защитниците на проектозакона ще подобрят храненето ни. Проблемите в тази област изискват друг подход. Той, както препоръчва Световната здравна организация, е в сътрудничеството между специалисти, производители на храни и напитки, правителствени и неправителствени организации. Трябва да се обединят усилията на специалистите по хранене и диететика с работата на експертите от Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието и храните, Министерство на образованието, Министерство на спорта. Само общата, еднопосочна дейност ще утвърди полезните навици в храненето и от нея ще има много по-значима обществена полза, отколкото от данъци и наказания.
Още по темата:
Данък върху вредните храни ще пълни хазната
Футурологичен поглед към здравето
