Едни от съществените черти на съвременната дипломация във времето на глобализиращия се свят са нейната многоплановост и публичният характер на общуването между отделните актьори. Това наложи и концепцията за „многопистовата дипломация“, в която решаването на международните конфликти и общуването между държавите е плод на усилията на разнородни участници, много от които „бягат“ по своя собствена писта в дипломатическия маратон.
Един такъв играч, който привлича през последното десетилетие вниманието на наблюдателите са дискретното включване и посредничество на „Старейшините“ – една неформална група на авторитетни и независими международни посредници, събрана заедно през 2007 г. от Нелсън Мандела, които днес наистина са едни глобални лидери и работят заедно за мир и гарантиране на човешките права.
В момента групата се ръководи от бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан, а преди него председател на „Старейшините“ (The Elders) е бил архиепископ Дезмънд Туту, който се оттегля от поста през май 2013 г., но остава Почетен старейшина.
Друг почетен старейшина е дисидентката и борец за демокрация от Бирма Аунг Сан Суу Кий, която стана и депутат през април 2012 г.
Кой може да бъде Старейшина?
Старейшините вече не заемат никакви публични постове. Те са независими от всякакви национални правителства или други специални интереси. Те са хора, завоювали доверието на международната дейност, демонстрирали са своя морален интегритет и имат репутацията на прогресивни лидери.
Старейшините споделят общия си ангажимент към каузата на мира и универсалните човешки права, но освен това всеки носи със себе си допълнително богатство от най-разнородна експертиза и опит. Сред тях има: омиротворители с десетилетен опит от посредничество и разрешаване на конфликти в света; миросъзидатели, които са помогнали на постконфликтни общества да се възстановят и да зараснат раните си; социални революционери, които са трансформирали своите страни – било то като намалят бедността, подобрят статута на жените или пропагандират борбата с методите на ненасилието; жени-визионерки, които управляват своите страни, ръководят международни институции и дават сила на движения за даване повече власт в ръцете на жените.
Старейшините са също катализатор за промяна – т.е. личности, които могат да ръководят със своя пример като създават позитивна социална промяна и насърчават другите в тази посока.
Как е създадена групата?
Концепцията възниква по време на разговор между предприемача Ричард Брансън и музиканта Питър Гейбриел. Дискутираната от тях идея е проста – в много общества хората са се обръщали към своите стари хора – старейшините в търсене на ръководно начало или като помощ за разрешаването на споровете. В днешния все по-независим свят на „глобалното село“ дали е възможно една малка група от личности да използват колективния си опит и влияние да помогнат за разрешаването на някои от най-належащите и нетърпящи отлагане световни проблеми днес?
Ричард Брансън и Питър Гейбриел отишли с идеята за такава група „световни старейшини“ при Нелсън Мандела, който обещал да им помогне. С помощта на Грача Махел и Дезмънд Туту Мандела събрал Старейшините и формално обявил създаването на групата през юли 2007 г. в Йоханесбург.
За какво се обявяват Старейшините?
Старейшините представят един независим глас, който не е обвързан с интересите на отделна нация, правителство или институция. Те са ангажирани с поощряването на споделените интереси на човечеството и споделяните от всички нас универсални човешки права.
Освен това те вярват, че във всеки конфликт е важно да се чуят всички страни – без значение колко неприемлива или непопулярна може да бъде една или повече от тях.
Те целят смели действия, изговаряйки трудни истини и отхвърляйки табутата.
Те не претендират, че имат всички отговори и акцентират върху това, че всяка личност може да направи разлика и да създаде позитивна промяна в обществото.
Как работят те?
Старейшините са необичайна организация и имат свой специфичен стил на работа- Старейшините работят стратегически като се фокусират върху области, където техния опит е уникален и може да повлияе на крайния резултат.
Това може да означава включване в лични разговори и дипломация, използвайки колективното си влияние и авторитет за отварянето на врати и за получаване на достъп до взимащите решения политика. Групата решава колективно в онези сфери, където има най-голяма възможност за реално въздействие като например: отварянето на врати, за да се намери достъп до взимащите решения на най-високо равнище; вслушването във всяко мнение, независимо колко популярно или не е то и оттук да се поощри диалога; осигуряване на независим глас, който може да говори, да отправя предизвикателства в случаите на несправедливост и да руши табутата; да събира хората като катализира тяхното действие и формирането на съюзи; усилване и подкрепяне на работата на хора, засегнати от конфликти или работещи за каузата на мира; създаване на платформа за работа на политици и активисти за сближаване на диаметрално-противоположни позиции; свързване на обикновените хора с взимащите решения управленци като така осигури представянето на техните интереси; акцентирането върху пренебрегнати проблеми, за да се генерира медийно покритие и политическо внимание.
Старейшините са предпазливи да не претендират за целия кредит за постигнатата промяна. Много от Старейшините допринасят със своите усилия към други кампании и каузи, давайки им платформа, за да може техният глас да бъде чут.
Старейшините са подрепяни в своята дейност от балък екип, базиран в Лондон, а така също от Консултативен съвет.
Как Старейшините решават какви действия да се предприемат?
Старейшините са постоянно в контакт един с друг и се срещат два пъти в годината, за да разгледат своята дейност, да дискутират текущите приоритети и да планират бъдещата си дейност.
Често да се вземе решение в кои сфери Старейшините могат да доведат до позитивен резултат и където точно те имат уникалната възможност да действат. Групата не винаги е в състояние да се намеси в конкретни конфликти или да предотврати нарушения на човешките права. Тези решения винаги се постигат с консенсус и групата се ориентира към намеса в нова ситуация единствено след единодушно решение.
В заключение, Старейшините не са типична организация за набиране на средства или за пропагандиране на каузи. Те вярват в идеята, че всеки отделен човек може да доведе до промяна и да направи света едно по-добро място за живеене. Всеки един от Старейшините е пример за това как всеки е способен да постигне промяна по своя си собствен начин.
За младия Лахдар Брахими това е означавало да се бори с оръжие в борбата за освобождение на Алжир, за „нежната революционерка“ Ела Бхат това е подходът на ненасилническия подход отдолу към овластяването на жените.
Кофи Анан казва, „Често съм питан какво трябва да направи човек, за да стане глобален гражданин? Отговарям, че всичко започва в твоята собствена общност“.
Студия Трансмедия ще следи отблизо действията на Старейшините и ще ви информира в отделен материал за техните конкретни постижения досега.
