В началото на празника Курбан-байрям Студия. Трансмедия предлага на читателите си едно актуално интервю.
Проф. д.и.н. Айслу Юнусова е водещ експерт в областта на исляма в Русия. Занимава се с въпросите на история на религиите, държавнорелигиозните отношения, религиозния ектремизъм. Директор е на Института за етноложки изследвания към Уфимския научен център към Руската академия на науките. Тя е и заместник-председател на същия научен център. Завършила е история в Университета на Санкт Петербург и докторантура в Московския държавен университет. Автор на много книги и публикации по история на религиите и съвременна история.
Студия Трансмедия: В момента в Европа, а и в Русия има две горещи теми в новините. Те са свързани, от една страна – с възхода на исляма в регионален и глобален контекст, а от друга – с проблема с миграциите и бежанците. Как се гледа в Башкирия на онова, което се случва сега в Европа?
Айслу Юнусова: Съгласна съм с Вас, че ислямският фактор играе значителна роля в сегашните миграционни процеси. Тези миграционни процеси тръгват от страни, от които традиционния ислям е тръгнал и към Башкирия. Дори през 90-те години на ХХ в. в Башкирия имаше значителен приток на мигранти, идващи от бившите съветски републики. През последните десетина години в Башкирия, около половин милион новодошли мигранти и бежанци получиха руско гражданство. Днес 11 % от населението ни са бивши мигранти. Според данни на Миграционната служба на Башкирия за 2014 г. 85 % от трудовите имигранти произхождат от Централна Азия, Транскавказкия регион и Турция. Около 60 % от тях са от Узбекистан. В Башкирия, етническите мюсюлмани (башкири и татари съставляват около половината от населението. Пришълците не изпитват никакъв културен дискомфорт в региона, който е пълен с джамии и ислямски традиции. Утре, например, е национален празник, тъй като е празникът курбан-байрям.
В същото време, новодошлите от Централна Азия не само увеличават броя на мюсюлманите тук, но и се превръщат в един от факторите за разпространението на екстремизма в Башкирия.
С.Т.: Говорейки за подобни огромни миграционни процеси, какъв е руският опит – ако въобще съществува, в регулирането на подобни миграционни процеси? Вероятно съществува подобен опит, свързан с процесите по време на разпадането на Съветския съюз, войните в Кавказ през 90-те години, текущата украинска криза. Вие сте там на терен и определено може да споделите Вашите размисли по темата.
Да, Башкирия има опита на многовековно мирно съжителство и културно взаимодействие между тюркски, източно-славянски, фино-угри и други народи. От 16 в. насам, нашият регион е бил мултиетнически, в който са съжителствали руснаци, татари, чуваши, мордовци, удмурти, марийци, поляци, украинци, белоруси, германци и хора от други вероизповедания. Въпреки това етническо многообразие, още през 19 в. е постигнато едно стабилно равновесие между християни и мюсюлмани. Съотношението им е било винаги почти еднакво, с разлика от 2-3 %, както е сега. Историческият опит помага на републиката да преодолее многото рискове в сферата на междуетническите отношения и проблеми, свързани с глобалните миграционни процеси. През 2014 г. в Башкирия, например, са приети над 7 хиляди бежанци от Украйна – без фанфари като им е предоставено жилище, работа и помощ на онези, които искат да получат руско гражданство.
Мултиетничността е доминираща тенденция в етнополитическото развитие на Башкирия, където днес живеят заедно над 130 различни етнически групи.
СТ: Вие сте водещ експерт по исляма и днешното му влияние в съвременното общество. Според Вас, какво точно се случва сега в Сирия – доколко това е вътрешен религиозен сблъсък между различните течения в исляма или е нещо друго – друг тип противопоставяне, маскирано като религиозен сблъсък вътре в исляма и между ислямските и другите региони в днешния свят?
Има цял възел от проблеми, свързани с глобалната политика и новите баланси на силите в света, енергийните ресурси и социалната реакция на тези проблеми под формата на религиозни конфронтации. Аз не виждам възможни крайни решения на тези проблеми, ако политиците и учените не се опитат в дълбочина да разберат какво точно се случва в Близкия изток. Защото тук ислямът е само външната форма на реакция на глобалните процеси на днешния ден. Опасността е, че тази реакция днес не познава граници.
С.Т.: Напоследък в България се появиха съобщения в новините за това, че имами разпространяват по време на петъчните молитви в джамиите специални анкети с политически деликатни въпроси към българите-мюсюлмани относно тяхната идентичност, майчин ези и др. Каква е правната рамка за подобна дейност при Вас и какво мислите като учен за политическата роля на духовенството и политическата дейност на имамите вътре в техните храмове?
Нашата правна система предвижда разделянето на църквата от държавата и свободата и на двете. Вярващите обаче, са граждани на държавата и те са инкорпорирани вътре в нея. Трудността идва от това,че духовенството често заменя своята духовна мисия с политическата и още по-често се включва активно в политиката. Може би силата на вярата сред много от религиозните лидери не е достатъчно силна и те не могат да отговорят на всичките предизвикателства на живота от гледната точка на религия и затова се чувстват принудени да действат като политици. Малцина са щастливците, които се справят с тази задача и ние знаем от опит, че смесването на религията с политиката нарушава или поне пречи на демократичните принципи на свободата.
С.Т.: Видях във Вашия Фейсбук профил снимки на имами, които преминават курсове за преквалификация и продължаващо обучение във Вашата академична институция. На какво точно ги учите и доколко са ефективни академичните среди в модернизирането на Исляма и преодоляването на някои негативни тенденции в него през последните години на фракционерство и радикализация в исляма?
В наши дни, научните и държавните институции трябва да помогнат да възстановяването на високото равнище на образованост и просветителство, достигнати от мюсюлманите в Русия в началото на ХХ в. За съжаление, нищо от това не е било съхранено в годините на съветския режим. Високообразованите имами се броят на пръсти. Това също е фактор за радикализацията на исляма. Мисля, че интеграцията на светското и религиозното образование ще ни помогне да преодолеем проблема. Ето защо ние започнахме процес на повишаване на образователното равнище на имамите посредством лекции в Руския ислямски университет, а така също и като каним имами в нашия Музей по археология и етнография. Основната тема в нашите лекции са проблемите на отношението между религията и държавата. Говорейки с имамите, аз виждам позитивния ефект от тази наша работа.
С.Т.: И, накрая, ние тук в София се опитваме през последната около година да осъществим една Ваша визита в България. Буквално преди две-три седмици започна да функционира една нова академична мрежа, която тепърва ще се структурира – Институт за миграции и интеграция. В тази връзка, готова ли сте Вие лично и Вашата институция да си сътрудничи с български учени – евентуално в общи изследователски проекти и ситуационни анализи? Какво практически може да се направи в тази връзка?
Това е много необходима инициатива и истински се надявам, че мога да се включа в нея по един или друг начин. България и целите Балкани са регион, който винаги е бил граничен – между християнството и исляма, между Европа и Азия, между „богатия Север“ и „бедния Юг“, между съветската и капиталистическата система. Сегашните етнически потоци също си прокарват пътя през Балканите. Самата България е в епицентъра на „тектоничните размествания“, причинени от миграциите. Отчитайки всичко това, бих Ви посъветвал да създадете лаборатория за мониторинг и тестване на миграционните процеси на Балканите, за да можете да регистрирате и впоследствие – да анализирате случващото се в момента и последващите трусове по начина, по който работят сеизмичните станции.
