Някои хора изглеждат много интелигентни. Но само изглеждат. Видът на Шерлок Холмс, какъвто го знаем от филмите за него, е на много умен човек, който веднага ви разшифрова. И наистина е такъв, както го е описал Конан Дойл. Но смешното старомодно и суетно човече Еркюл Поаро, гениалният герой на Агата Кристи, съвсем няма вид на дешифровчик на човешката душа и престъпните й наклонности. Този кратък разказ на един пътник в метрото ни кара да се огледаме наоколо. Дали не подценяваме хората, които седят срещу нас в метрото, които ни наблюдават в ресторанта, в офиса или при случайна среща на улицата? И знайте – понякога едно единствено нещо ни издава.
Ето какво разказва той:
Пътувам в Москва с метрото. По някое време успях да седна. Извадих електронния си бележник и започнах нещо да си пиша. Над мен беше застанал някакъв младеж. Съвсем обикновен, възпълен. На вид – офисен планктон. Загледа се в мен.
Попита ме:
– Извинявай, как е времето в Ейлат? Не е ли много горещо? Защото се каня да пътувам…
Погледнах го удивено и казах:
– Познаваме ли се?
– Не.
– А как позна, че съм от Израел?
– Дедукция и наблюдателност – сериозно каза той. – Ризата ти е навън. У нас така ходят само хипарите. Но ти не си хипар. Смугъл, брадат, но не си кавказец. Отпуснат. На вид си по-скоро евреин. Но не местен. И изобщо не си руски евреин. Накратко: или си американец, или израилтянин. Но варианта с американеца веднага го отхвърлих.
– Защо? – питам простодушно.
– Може би – той се замисли и ме погледна хитро, – може би защото си сложил на клавиатурата си иврит.
Превод: Рени Нешкова
