В навечерието на предвидения за днес първи предизборен дебат в Кливлънд, Охайо на кандидатите за номинацията на Републиканската партия за Белия дом на изборите през 2015 г. е може би редно да направим една кратка ретроспекция на съотношението на силите, което се очерта през крайно горещия за подобен ранен етап на надпрерата месец юли. През последните два-три месеца цяла серия от известни политици в партията обявиха официално своите намерения да се включат в борбата и така се оформи един кръг от 17 водещи кандидати, всеки от които си прави много точно сметката какви са му шансовете и как трябва да подходи, за да има поне минималната надежда за краен успех.
Никога досега през последните две-три десетилетия „теренът“ на борбата за партийната номинация не е бил така пренаселен, което прави невъзможни и чисто хазартни всякакви прогнози за крайния победител. В една кампания, която първоначално се възприемаше или като поредния сблъсък на новити политически династии в САЩ при евентуалния краен сблъсък на двата „бранда“ – Клинтън срещу Буш (нещо, което съвсем не е изключено да се случи все пак накрая) или като вечния сблъсък на Давид срещу Голиат (на младите срещу старите муцуни в американската политика) изведнъж се оказа, че пространството е пренаселено с кандидати и общата перспектива доста се позагуби от хоризонта. Доста е възможно очертаващата се братоубийствена война вътре в републиканския лагер да обезкръви партията и да я лиши от възможността за ефективно представяне в същинската битка през есента на 2016 г.
На случилото се през последните седмици не трябва да се гледа с ирония или пък с доволното потриване на ръце от политическите опоненти – в тази надпревара съществува сериозен градивен и здравословен елемент от гледна точка на състоянието на американската партийна система, защото многото кандидати би могло да означават и сблъсък на много идеи за бъдещето на страната и на различни визии за управлението на една страна, от която зависи бъдещето на света. Този оптимистичен възглед се сблъсква с алтернативното обяснение за ролята на парите и на съвременните техники за политическо въздействие над гражданите чрез политическия маркетинг и медийните послания, както и за превърнатата в шоу политика, която се опитва да замаскира различни частни групови финансови и властови интереси и апетити за политическо влияние над гражданите.
Донякъде, за да засили едновременно и двете алтернативни версии консервативният телевизионен канал „Фокс нюз“ насрочи за 6 август първия телевизионен дебат между кандидатите – републиканци. И тъй като никой не може да си представи справедливо организиран и смислено проведен дебат между 17 кандидати, организаторите (сред които е и „Фейсбук“) решиха да разделят участниците в две групи според представянето им в най-последните анкети на общественото мнение. В първата, „подгряващата“ група ще бъдат представени изоставащите 7 кандидати (според последната информация един от тях – Боб Джиндал е отказал участието), а в най-гледаното телевизионно време ще се появят другите 10, които според анкетите имат по големи шансове. Форматът е странен, а и не е ясно защо едни анкети са били предпочетени пред други, тъй като при толкова много кандидати разликата в процентите е минимална и винаги присъства статистическата грешка. Да не говорим, че са предпочетени национално-представителни анкети, докато тези дебати би могло да предпочетат и регионалната перспектива с оглед географията на първите първични избори и партийни събрания за определяне на делегатите за конгреса на партията (В Ню Хампшър и Айова). Решението на организаторите обаче е било такова и то ще даде именно началния тласък кампанията на едни и може да погребе амбициите на други кандидати.
На старта на надпреварата – изненадващо за мнозина анкетите на нагласите на избирателите сочат като събиращ най-голям процент от потенциалните кандидати милиардера – медиен магнат и спекулант с недвижими имоти в Ню Йорк Доналд Тръмп. Възприеман като екзотика от предизборния пейзаж, настроил на нокти цялата машина на Републиканската партия с редица свои изявления по адрес на водещи и авторитетни политици в партията като Джон Маккейн, позволил си да отхвърли езика на политическата коректност (свързана и с утвърденото статукво) и да говори директно в стила на „махленското политиканстване“, присъщо за други географски ширини, Тръмп в момента се радва на подкрепата на около една четвърт от републиканските избиратели според поне 4-5 различни анкети от последната седмица. Това е крайно неочаквано за мнозина анализатори, които възприемат този момент като звездния час на магната в тази кампания и продължават да предричат пукането на балона с неговите помпозни изявления. Всъщност, предстоящият дебат би могъл да даде златна възможност на Тръмп да надскочи доста едностранчивия образ, който донякъде сам си е създал и да се представи като сериозен политик, който говори премерено онова, което хората очакват от него и да представи малко по-ясна и детайлизирана визия за политиката, която възнамерява да води. С кандидатурата си Тръмп се опитва да опровергае десетилетни аксиоми в американската политика като тази за вътрешната съпротива на американските избиратели към свръхбогатите, около произхода на чиито пари винаги се съдържат съмнения за почтенността на придобиването им. 69-годишният Тръмп вероятно ще свали гарда на острите реплики, за което даде сигнал вчера в изявление, че няма да атакува съперниците си, ако не бъде нападнат.
Доста вероятен краен победител в надпреварата на номинацията и през юли остана бившият губернатор на Флорида Джеб Буш. Неговият голям проблем не е Доналд Тръмп, даже с кандидатурата си Тръмп донякъде помага на Буш, тъй като засмуква гласове от избиратели, които едва ли биха отишли за Джеб Буш – по-скоро така той елиминира някои от другите си опоненти и на фона на Тръмп може да се превърне в още по-убедителен за републиканците избор. За 63-годишния брат и син на двама бивши обитатели на Белия дом най-съществената пречка е точно фамилният „бранд“, който навява династически реминисценции на много американци. Джеб и тази седмица имаше трудности по време на предизборна среща в Ню Хампшър в разграничаването си от фамилното политическо наследство и очертаването на собствената си политическа и управленска физиономия. На всичкото отгоре направи и малък гаф по джендър-линията, заявявайки „не съм сигурен нуждаем ли се от половин милиард долара разходи за медицински нужди на жените“.
Другият кандидат, който има водещо място в анкетите, особено в Ню Хампшър и Айова, които в момента са най-важните щати, тъй като от там може да дойде реален тласък в кампанията вследствие на доброто или лошото реално електорално представяне е двукратният губернатор на Уисконсин Скот Уокър. 47-годишният републиканец е герой в очите на избирателите от „Чаената партия“, която е твърде важен елемент на баланса на силите при републиканците. Неговият управленски опит и особено твърдата му политика в преговорите с щатския профсъюз на държавните служители му привличат доста симпатизанти. Най-големата му слабост обаче, е липсата на външнополитически опит. Дори президентът Обама го иронизира наскоро зарази опозицията му на споразумението по ядрената програма на Иран, казвайки че тази позиция може и да се промени „след като той отдели малко време, за да попрочете и се поориентира във външната политика“. Очевидно Уокър, поне според сътрудниците му, работи в тази посока, въпреки че обещава да отмени споразумението с Иран след като поема президентския пост. По всяка вероятност, той може и да спечели в Айова, но за момента се преставя като относително посредствен политик без много ясна управленска програма.
В предизборните сметки ключово място има и бившият губурнатор на Арканзас Майк Хакъби. През 2008 г. той спечели първите „кокъси“ в Айова, спечели първичните избори в 6 щати от „Дълбокия Юг“ на т.нар. супер-вторник и накрая беше втори в борбата за номинацията срещу Джон Маккейн. Сега 59-годишният републиканец има сериозна съпротива в борбата за гласовете на социалните консерватори в партията в лицето на Уокър, Карсън и Круз. Той обаче е бивш водещ на толк-шоу на Фокс нюз и знае как да се държи провокативно пред камера и микрофон – през юли той сравни споразумението с Иран като толкова лошо и с вредни последствия като Холокоста – очевидно с намек и към еврейските гласове, които по принцип отиват към демократите. Друг недостатък на кампанията му до момента е набирането на средства – той го показа и през 2008 г.
От сметките не следва да се изключва и 63-годишният Бен Карсън. 
Известният неврохирург-педиатър притежава дар слово, което очевидно го тласка и към политиката. На традиционната национална молитвена закуска през 2013 г. той разкритикува посоката, в която върви страната и предупреди за рисковете от „моралния упадък и фискалната безотговорност“. Това се възприе като директно предизвикателство към присъстващия наблизо президент Барак Обама. Първият дебат е за Карсон големият шанс да достигне до повече избиратели-републиканци като излъчи моралните послания на един политически аутсайдер. За разлика от Рик Пери и Крис Кристи, мястото на Бен Карсън в първия дебат винаги е било сигурно при възприетия формат.
Вероятно доста сигурен и убедителен на дебата днес ще бъде сенаторът от Тексас Тед Круз. Като студент в Принстън той е бил победител в национални колежански дебати. До голяма степен Тед Круз се приближава в поведението и реториката си до Доналд Тръмп, но с известна доза повече политически финес и лустрото на човек, печелил избори. Така например 44-годишния сенатор заплашва, че ще предизвика спиране на пранителственото финансиране, за да предотврати харченето на федерални средства за програмата за фамилно планиране – нещо, което предлага и Тръмп. Всъщност Тръмп е основният проблем на Круз, тъй като той му дръпна килимчето на лозунгите на „Чаената партия“ изпод нозете. Освен това с някои гласувания в Сената той настроисрещу себе си част от елита на републиканците в Сената и именно тези среди ще направят всичко възможно да го лишат от номинацията. Круз няма проблем с набирането на средствата и издига популрярни сред партийните хардлайнери лозунги, така че очевидно ще остане в кампанията за известен период от време, но появата на Тръмп усложнява пътя му към номинацията.
Въпреки сериозното си влияние все още сред редица среди на партията, едно от разочарованията през месец юли беше фалстартът в кампанията на сенатора от Флорида Марко Рубио. За мнозина анализатори и избиратели 44-годишният Рубио е републиканския вариант на Барак Обама от изборите през 2008 г. Започнал силно кампанията си през юни, когато събираше около 14 % от гласовете на републиканците, в последните дни популярността му спадна на около 5 % без някакви сериозни политически гафове. В предстоящия дебат той има две силни страни – възможност да акцентира на външно-политическия си опит (предимство пред Уокър) и младостта си като представител на новото поколение (особено силно в сравнение със своя бивш политически ментор Джеб Буш). Очевидно разполага с пари, добра организация, биография и послания, които се харесват на основното ядро на партията, а освен това има възможност да разтваря ветрилото на своята потенциална електорална база. Онова, което му пречи е календара на предизборната борба. Свързан с южните щати, той не може да разчита на сериозно предствавяне в Североизтока и оттук най-ранния щат, в който може да се надява на победа в първични избори, която да го катапултура към номинацията е Южна Каролина.
Някак си встрани от досегашните пропагандни и личностни сблъсъци остава сенаторът от Кентъки Ранд Пол. Либертарианец, подобно на своя баща Рон Пол, 52-годишният сенатор през последните месеци събира относително слабо внимание от страна на медиите, вероятно и заради вниманието, с което подбира предизборните си прояви, старайки се да избягва съвместната поява с много други кандидати. За първия дебат той е обещал да прокара ясна „разграничителна линия“ между възгледите на „ястребите“ по отношение на външната политика сред неговите опоненти и собствените му клонящи към либертарианството възгледи. Така той е един от малкото, който има философско-политически по-различен възглед за света наоколо. За момента представянето му е разочароващо за много от симпатизантите му – особено що се отнася до организацията на кампанията и набирането на средства.
Един от кандидатите, който едва се добра до „А група“ на дебата в Кливлънд е 52-годишният Крис Кристи. Губернаторът на Ню Джързи преди време се възприемаше като реална алтернатива и един от силните кандидати на партията, но днес има проблеви с популярността и остро се нуждае от обрат, за да остане в надпреварата. Прям и директен в посленията си представител на североизточните щати, той се надпреварва с цяла плеяда републиканци от южните щати. Заради това той има и проблеми с доминиращата фракция на консерваторите в партията, които са много важни за крайния резултат, а в момента имат подозрения към Кристи заради неговата умерена позиция и съмненията за задкулисни връзки с Белия дом.
В последният момент в списъка на дебатиращите се появи и 63-годишният Джон Касич, които обяви своята кандидатура сравнително късно – в средата на юли. Той измести от сцената друг известен политик – бившият губернатор на Тексас Рик Пери. Касич като кандидат, но не и като влияние наподобява Джеб Буш, въпреки че има доста по-малки шансове. И двамата идват от ключови за победата на който и да е републиканец щати. Два пъти губернатор на Охайо, Касич следва основната партийна линия по повечето въпроси и търси гласовете на онзи елит в Републиканската партия, който не може и да си представи, че Тръмп ще е техния кандидат. В лицето на някои избиратели предимството на Касич пред Буш е, че той е син на пощаджия, а не привилигирован потомък на една нова очертаваща се политическа династия, по подобие на фамилиите Адамс и Кенеди. Фактът, че намери място в дебата с оглед растящите проценти за него е окуражителен, а онова, от което се нуждае са по-ясни и къси послания – той просто не трябва да повтаря дългата и скучна реч, с която откри официално кампанията си.
В „Б групата“ на дебата останаха политици, които при други обстоятелства биха били в челото. Сред тях най-големият губещ е бившият губернатор на Тексас Рик Пери. Следва да се споменат и губернаторът на Луизиана Боби Джиндал, сенаторът Рик Санторум, бившият избълнителен директор на Хюлет Пакард Карли Фиорина, сенаторът от Южна Каролина Линдзи Греъм, бившият губернатор на Ню Йорк Джордж Патаки и бившият губернатор на Вирджиния Джим Гилмор.
Всички републиканци в това пренаселено с играчи поле хранят своите надежди и си правят съответните политически сметки. Истинските измерения на тези надежди ще станат ясни по-скоро или сред известно време като за пореден път решаващата дума ще имат редовите американски избиратели, които за разлика от Европа и почти целия останал свят имат възможността да гласуват не само в изборите за номинираните от партиите кандидати, но и преди това – за определянето на партийните номинации. Ще следим внимателно за Вас, читателите на Студия Трансмедия обратите в надпреварата.
