Гръцката криза закономерно предизвика реакцията на интелектуалци и известни учени-теоретици в Европа и света. В ключови моменти от развитието на кризата световните медии, търсещи обяснение за случващото се и същевременно следващи своите издателски политики, често обагрени с идеологически, икономически и национални предразсъдъци дадоха трибуна на доста от „големите умове“ на нашата съвременност. Готови да коментират събитията, прокарвайки същевременно и онези свои научни и теоретични каузи, с които са спечели своята известност през десетилетия, тези икономисти, политолози, социолози, философи и теоретици на дипломацията и международните отношения бръкнаха с пръст в европейската рана, предизвиквайки дебати и яростни, дори хейтърски реакции в поляризираното обществено мнение.
Мнозина наблюдатели си задаваха въпроса защо Нобелови лауреати по икономика като Джоузеф Стиглиц, Пол Кругман и Кристофър Писаридес действаха като политици, призовавайки гърците да гласуват по един или друг начин в референдума на 5 юли. Както посочихме в посветена тогава публикация по темата, ние в Студия Трансмедия твърдо вярваме, че най-малкото всеки интелигентен европейски данъкоплатец, а и всеки интелигентен човек по света има правото на информиран избор, формирайки своето отношение към протичащите глобални и регионални процеси.
Днес Ви представяме превод на статията на Филип Олтерман, публикувана в онлайн изданието на вчерашния британски вестник „Гардиан“. В нея авторът, на базата на негово интервю с известния философ Юрген Хабермас коментира силната критика, на която световноизвестният философ и радетел на пан-европейската идея подлага твърдата политика на германския канцлер Ангела Маркел в последните развития по сагата с гръцкия дълг. 
Хабермас е известен през последният половин век със своите политически пристрастия и призивите му за по-голяма социална справедливост в духа на лявоцентристката политическа и социална платформа. Независимо дали приемате или отхвърляте неговите аргументи, те заслужават един внимателен и обективен прочит, водещ до размисъл върху бъдещето не само на Гърция, но и на всички нас, съвременници на текущите драматични събития.
(Филип Олтерман, „Гардиан“, 16.07.2015):
Юрген Хабермас, един от интелектуалните стълбове на европейската интеграция, започна унищожителна атака срещу германския канцлер Ангела Меркел, обвинявайки я, че с хардлайнерската си позиция по отношение на Гърция „хазартно проиграва“ усилията на предишните поколения за възстановяването на репутацията на страната в периода след Втората световна война
Говорейки за пръв след постигнатото в понеделник споразумение за нов план за кредитна помощ, философът и социолог Хабермас каза, че германският канцлер ефективно е прокарал „наказателен акт“ срещу левичарското правителство на Алексис Ципрас.
„Страхувам се, че германското правителство, включително неговата социалдемократическа фракция проиграха хазартно за една нощ целият политически капитал, който една по-добра Германия беше натрупала в продължение на десетилетие“, заяви той пред британския „Гардиан“. Предишните германски правителства, според него, проявиха по-голяма политическа чувствителност и пост-национална менталност“.
Хабермас, който е широко възприеман като един от най-влиятелните съвременни европейски интелектуалци, спомена, че заплашвайки в рамките на преговорите Гърция с излизане от еврозоната, Германия, „по един безсрамен начин се разкри като дисциплинарника на Европа и за първи път открито предяви претенциите си за германска хегемония в Европа“.
Резултатът от преговорите между Гърция и другите държави от еврозоната, „нямаше основания“, според него, в чисто икономически план, поради токсичната смес между необходимите структурни реформи в държавата и икономиката и по-нататъшното налагане на неолибералните схеми, които ще обезкуражат умореното гръцко население и ще убият всякакъв стимул за растеж“.
Хабермас добави: „Принудата гръцкото правителство да се съгласи за създаването на един икономически оспорим и предимно със символно значение приватизационен фонд не е нищо друго освен наказателен акт срещу едно ляво правителство“.
Роденият в Дюселдорф философ, асистент някога на известния теоретик от Франкфуртската школа Теодор Адорно, получи известност по време на студентските протести от края на 60-те години на ХХ в. Неговите разработки за конструирането на пан-европейска политическа и културна идентичност, например „Структурната трансформация на обществената сфера“ повлия и оформи политическия дебат за Европейския съюз. В началото на новото хилядолетие Хабермас беше един от умовете, застанали зад призивите за европейска конституция.
Наскоро, 86-годишният философ агресивно критикува лидерската роля на Меркел в Европа в книги като „Примамката на технокрацията“, подлагайки така и себе си на критика. През 2013 г., Хабермас се сблъска в серия от статии с друг влиятелен германски ляв интелектуалец – социолога Волфганг Щреек, който идентифицира типа европейски федерализъм, прокарван от Хабермас като лежащ в основата на кризата на континента.
Хабермас заяви пред „Гардиан“, че се е съгласил с много от критиките на опонентите си: „Щреек и аз споделяме тезата, че това интелектуално хлътване встрани от демокрацията е резултат на неолибералния модел на политиките на пазарно дерегулиране…Балансът между политика и пазар се десинхронизира, и то за сметка на социалната държава“.
“Онова, по което ние се различаваме“, сподели той, „са условията на последиците, които произтичат от това затруднение. Аз не виждам как връщането към националните държави, управлявани като гигантски корпорации в един глобален пазар могат да се противопостави на тенденцията за де-демократизация и растящо социално неравенство – нещо, което виждаме и във Великобритания, между другото“.
„ На тези тенденции, можем да се противопоставим, ако въобще е възможно, чрез промяна на политическата посока, наложена от демократически мнозинства в една по-силно интегрирана ‘Европа в своята сърцевина’. Валутният съюз трябва да придобие способността да действа на наднационално равнище. В светлината на изпадналия в хаос политически процес вследствие на гръцката криза, ние вече не можем да си позволим да пренебрегваме ограниченията на сегашния модел на междуправителствен компромис“.
Хабермас твърди, че Европа е „хваната в политически капан“.
„Без обща финансова и икономическа политика, сегашните национални икономики на псевдо-суверенни държави-членки ще продължат да се раздалечават по отношение на своята производителност. Няма политическа общност, която да се окаже устойчива на подобна тенденция в дългосрочен план“, според него. „В същото време, фокусирайки се върху избягването на открит конфликт, институциите на ЕС възпрепятстват необходимите политически инициативи за разширяването на валутния съюз в политически съюз. Само правителствените лидери, събрани в Европейския съвет са в състояние да действат, но точно те са онези, който не са в състояние да действат в интерес на съвместната Европейска общност, защото те мислят основно за общия си електорат“.
Коментар и превод: доц. Костадин Грозев
-150x150.jpg)
