Утре 22 компании, членуващи в Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, ще направят обществено достояние финансовите си взаимоотношения с медицински специалисти и здравни организации за миналата година. Според предварителните данни на Асоциацията, фармацевтичните компании през 2015-та са инвестирали в медицинска квалификация, продължаващо обучение и сътрудничество със специалисти и здравни организации около 21 млн. лв. От тези пари 14 млн. лв. са предоставени на специалисти, а 7 млн. лв. на здравни и на професионални лекарски организации. Освен това иновативни компании са инвестирали 150 млн. лв. в клинични изпитания и научни изследвания, като 40 млн. от тази сума са предоставени от местните структури на компаниите.Възниква въпросът:
поставя ли това специалистите – лекари и фармацевти, в зависимост от финансиращите ги компании?
Не прилагат ли компаниите твърде агресивен маркетингов метод? Факт е, че производството на фармацевтичната индустрия нараства прогресивно. През последните години иновативните компании създават по няколко качествено нови лекарства, които са по-съвършени от някои стари медикаменти, като се имат предвид: бързина на ефекта, насоченост да въздействие, минимални странични реакции и пр. Познанията за новостите и приложението им в практиката няма как да се случат, ако индустрията не взаимодейства с лекарите, ако те не получават информация за медикаментите или не предоставят на компаниите знанията и наблюденията си за терапията на болестите. За всичко това са нужни средства.
Според директора на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България – Деян Денев, благодарение на взаимно полезното сътрудничество, лекарите имат възможност непрекъснато да се обучават и това е от полза, както за пациентите, така и за цялата система на здравеопазване. Така се постъпва в целия свят. Денев е убеден, че инвестициите в научни събития у нас не са по-високи, отколкото в Европа. По негови данни около една трета от медиците в България, т.е. около 10 000 души, получават някакво спонсорство от компаниите към Асоциацията. Това в известна степен осигурява подходяща, модерна терапия за болните българи.
Не може да се отрече, че в страната ни десетилетия наред
бюджетът за здравеопазване си остава твърде скромен
Така инвестициите в клинични изпитвания се оказват възможност за позитивно влияние върху въпросния бюджет. Отдавна се знае, че значителна част от финансовите средства, отделни от компаниите, се изразходват за медикаменти, необходими за пациентите, на които иначе би трябвало Здравната каса да плаща. Друга част от парите се използват за закупуване на апаратура за центровете за клинични проучвания, както и за осигуряване на цялостна медицинска грижа за включените в клинични изпитания хора. Ето защо
инвестициите от страна на фармацевтичните компании ще нарастват
По думите на председателя на Управителния съвет на Българската асоциация по клинични проучвания – д-р Иван Георгиев, до 2018 г. се очаква инвестициите за клинични изпитания у нас да достигнат 190 млн. лв. Според последни данни годишно в България стартират около 190 нови проучвания, а всеки месец в програма за клинични изпитвания влизат около 1000 души.
Няма съмнение, че сътрудничеството между производителите на лекарства и здравните професионалисти ще продължи, защото е доказан метод за повишаване качеството на терапията и начин за позитивна промяна в прогнозите на заболяванията. На това взаимодействие се дължи напредъкът на науката и технологиите в медицината и повишаването на средната продължителност на живота в Европа през последните десетилетия. Но
обществото трябва да знае как се осъществява сътрудничеството
Разумно е отношенията между медицински специалисти и индустрия да са ясно и точно регламентирани, защото в условията на съвременната наука те ще се задълбочават. Много важно е тези отношения да са прозрачни, което е в пълно съзвучие с Етичния Кодекс на лекарите и с Кодекса на научноизследователските фармацевтични производители в България.
