Гласоподавателите в Обединеното кралство гласуваха страната им да напусне Европейския съюз с 52 % срещу 48 %.
Докато много гласоподаватели вярват, че така са гласували срещу имиграцията и регулациите на ЕС, поне две години в тази сфера няма да настъпят промени. Те обаче, задействаха верига от последици, които ще доминират в публичния живот на Обединеното кралство доста дълго оттук нататък.
Кой са те?
- Дейвид Камерън – министър-председателят на страната подаде оставка. Това ще бъде предшествано от горчива борба за власт. Наследникът на Камерън ще е този, който ще отправи официалното искане за напускане на ЕС и оттам започва двугодишен преговорен процес, който да доведе до напускането. През 1982 г., когато Гренландия с население от 56 хил. души гласува за напускането на органицацията, предшествала ЕС – ЕИО. Преговорите отнеха 3 години.
- Джереми Корбин – лидерът на опозиционната Лейбъристка партия също е под натиск да подаде оставка заради провала му да осигури лейбъристки гласове в подкрепа на оставането и заради неговата подкрепа с половин уста за Обединена Европа.
- Марк Керни – управителят на Банк ъв Ингланд заяви, че банката ще направи всичко, което може, за да подкрепи борсите и лирата стърлинг, които изпитаха най-големите си дневни загуби в рамките на последните десетилетия.
- Испания ще поиска съвместен суверенитет върху британската колония Гибралтар, която е разположена в южната крайна точка на Иберийския полуостров Тя е британска от 1713 г., но 96 % от населението й гласува за оставане в ЕС.
- Никола Стърджън – ръководителката на Шотландската национална партия заяви, ме Шотландия трябва да насрочи втори референдум за независимост преди Великобритания да напусне ЕС. Шотландците гласуваха мощно за оставането в ЕС.
- Шин Фейн – партията, кояго управлява в коалиция Северна Ирландия и има подкрепата на Ейре cе обяви за рефернендум за обединението на двете части на Ирландия. Северна Ирландия остана част от Обединеното кралство след отцепването на останалата част от Ирландия през 1922 г.
Категории Конфликти
