Новите торове в селското стопанство и нарастващата употреба на хербициди все по-често се свързват със сериозни замърсявания на околната среда и различни заболявания – рак, кожни, неврологични и други проблеми. Покрай доказани вреди на някои от препаратите, обаче се правят опити за дискредитиране на други, успешно действащи средства срещу вредителите на растенията. Такъв е случаят с хербицид, наречен глифозат.
За него разтоваряме с акад. Атанас Атанасов, известен наш специалист в областта на селското стопанство и генетичните биотехнологии.
– Акад. Атанасов, опасен ли е глифозата?
– Това е хербицид от най-широко използваните и най-широк спектър на действие препарати. Употребата му е свързана с генномодифицирани растения, устойчиви на такива препарати. Неговата безопасност за човека и растенията е доказана отдавна. Разбира се, при дългосрочното му използване винаги може да се стигне до устойчивост към препарата на различни плевели. Учудващо е, че сега се поставя въпросът за неговата забрана, като паралелно се използват много нови и стари други средства, които практически не са по-малко силни (нека така да кажем) и не са по-малко опасни за околната среда. Според мен в отношението към глифозата се влага повече политика.
– Могат ли да бъдат коментирани твърденията на неговите противници, че той предизвиквал ракови заболявания?
– Отдавна се говори за това . Винаги съм казвал, че е много лошо, за да е вярно и много хубаво, за да не е вярно. Правя сравнение с много опасни хербициди За тях никой нищо не говори. Изведнъж вниманието на хората се фокусира върху този хербицид. Дълги години той беше използван и, ако имаше зловредно влияние, то щеше да се появи много силно. Глифозатът се прилага в целия свят. В Китай с него се обработват милиарди декари. За мен тук има едно изсилване. И каква е алтернативата? Добре, ако го забраняваш, какво правиш? Европа, както е забранила генетически модифицираните организми, така ще забрани и глифозата и ще се приключи цялата работа.
– Как ще се приключи?
– Това е въпрос на създаване на алтернативи и развитие на технологиите. Разглеждам критично отношението на Европейската комисия към този широко използван хербицид.
Немалко лекари и природозащитници настояват за забрана на глифозата в селското стопанство. Но Германският институт за изследване на рисковете не споделя тази оценка. Неговите експерти са на мнение, че „растителната отрова по всяка вероятност няма канцерогенно действие“. Хербицидът е допуснат за приложение в селското стопанство на Европа до края на юли 2016 г. Европейската комисия бе препоръчала употребата му да продължи до 2031 г. , но в комисията има противоречия относно тази препоръка. Така че дискусиите продължават.
