„Мисля, че всички сме съгласни, че Силвия Чолева трябва да я отрежем докрай.“ Това сюнетчийско предложене е написано от Йордан Ефтимов в общата редакционна поща на екипа, списващ „Литературен вестник“. За читателите, които са озадачени, ще поясним, че става дума за поетесата, преподавателя, журналиста и сценариста Силвия Чолева.
В Студия Трансмедия вече писахме за скандала в „Литературен вестник“. Дори предвидихме с голяма степен на достоверност, че Силвия Чолева – редактор в изданието – ще бъде извадена от редакционния състав. Това решение трябваше да се вземе днес – 13 юни – от редакционна колегия.
Посветени в развитието на събитията довериха, че явно скалпелът е бил доста тъп, та работата се е разминала само с разгорещена кавга по скайпа – не по скалпела – между Едвин Сугарев и сплотения сегашен редакционен колектив. Оцелелите основатели на вестника – поетите Ани Илков, Владимир Левчев, Едвин Сугарев и Румен Леонидов, подредени по азбучен ред, са изпратили до „ЛВ“ писмо в защита на Силвия Чолева. Те настояват то да бъде публикувано в следващия брой на изданието. Кога ще се пукне циреят – още не е ясно, но тогава си струва да разкажем историята на „Литературен вестник“ отначало и честно. Това ще помогне на експертите по българския преход да си отговорят защо нито една от първите лястовици на свободното слово не можаха да намерят у нас стреха, където да свият гнездо?
Толкова ли са важни препирните в едно издание, което излиза на хартия, за да се раздава безплатно в подлезите на метрото само когато му подхвърлят някой грант?
Сега темата ни е мълчанието на колегията при опитите за саморазправа със журналисти. „Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода“. Той – Ботев, освен велик поет, е бил и вестникар, та ги разбира.
Обаче през миналата седмица, друга водеща от БНР привлече вниманието към себе си. Лили Маринкова предизвика бурните разговори. Тя беше освободена от директорската позиция в Програма „Хоризонт“ и свалена от ефира на политическото предаване „Неделя 150“, но не по политически причини. Трябва да признаем, че родните властимащи отдавна бяха претръпнали на заядливата ѝ реч.
Сред ревностните защитници на Маринкова беше екипът на сайта „Маргиналия“. СБЖ излезе с декларация. Водещата беше поканена в ефир да работи за тв шоу, което претендира нескрити властови амбиции.
И тук е големият въпрос. Когато един журналист бъде лишен от правото да изразява мнението и упражнява професията си, трябва ли да го сложим на кантара, за да решим ще вдигнем ли глас в негова подкрепа или услужливо ще си замълчим?
Миналата година Лили Маринкова и Юлиана Методиева бяха от срещуположните страни на барикадата. Методиева модерираше пресконференцията на протестиращите журналисти от БНР, докато Маринкова, като директор на Програма „Хоризонт“, беше част от ръководството, срещу което най-масово протестираха тъкмо колегите от нейната програма.
Днес Юлиана протестира срещу отстраняването на Лили.
Издигна ли обаче глас за протест или услужливо си замълча Лили Маринкова, когато в предишния мандат, новоизлюпеният гендир – това звание се полага единствено на Радослав Янкулов – арогантно освободи от БНР журналист като Паулиана Новакова? Нека само да маркираме, че извън цялостния ѝ принос за "Старата къща", Паулиана сложи началото и изгради най-новаторската програма в БНР – интернет радиото "Бинар", което впоследствие бе деградирано от наместника на Янкулов Антон Митов до вида и образа на простичка фейсбук страница.
Ще се разпрострем само до този пример, тъй като всеки нов, неизбежно ще породи разноречиви интерпретации. Да не слугуваме на примерите, а да служим на принципите!
Докато има журналисти – примадони, па били те от мъжки или женски род, които единствени се радват на неприкосновеност пред работодателите си, а за други колеги услужливо мълчим, кажете сбогом на професионалната солидарност!
Ето защо Студия Трансмедия ще проследи внимателно реакцията на професионалната общност в защита правото на Силвия Чолева да продължава със своя принос при списването на „Литературен вестник“. Пък, ако не защитим това нейно право, си заслужаваме строфите на един друг поет и вестникар – Петко Рачев Славейков: „Не сме народ, не сме народ, а мърша, хора, дето нищо не щат да вършат.“
Още по темата:
Едвин Сугарев: Правенето на "Литературен вестник" беше един щастлив хаос
Как Литературен Вестник предизвика оставката на вицепрезидента Блага Димитрова
БНТ "Нощни птици" от 13. 05. 16.
Бихте ли уточнили как вие имате достъп до общата редакционна поща на екипа, списващ „Литературен вестник“ и как може ние, като читатели, да сме сигурни, че казвате истината?
Би било в духа на прозрачността някой от екипа да отрече или потвърди, а не да задава отклоняващи скандала въпроси.
Аз не съм от екипа, външен човек съм. В спора споделям вашата позиция. Просто това с редакционната поща е похват, характерен за жълтата преса и е доста некорекрно.
Заставаме зад твърдението, че научихме за това писмо от колега, който също има достъп до въпросната служебна поща. Разбира се, няма как да издадем източника си. Остава да ни повярвате, ако вече сме Ви убедили, че тонът в нашия сайт не е жълт.
Не знам защо защитавате и хвалите Паулияна Новакова… След отстраняването й се вдигаха всенародни тържества в програма Христо Ботев и всички са на мнение, че тази жена е едно неописуемо ЗЛО. Оплаквания от Стефан Димитров няма. Това може и да е единственият директор, който може да не го пипнат и сега. Явно има защо