Корупцията и борбата с нея се превръщат постепенно, но настъпателно в поредната теоретична мантра на съвременната макроикономика (някога по-несведущи идеологизирани теоретици я наричаха политикономия). Изказват се различни мнения като твърде често се намират "експерти", доказващи, че корупцията понякога и при определени условия даже може да се превърне в положителен фактор, насърчаващ икономическия растеж и технологическата революция.
За екипа на Студия Трансмедия темата е от изключителна важност и пряко свързана с родните политически и икономически реалности, които са заразени и в клиничен статус близо до гангрената от подобни болестни процеси. Наблюдаваме с интерес и родилните мъки на вицепремиера Меглена Кунева, която с реформаторски патос се опитва да прокара един антикорупционен закон, в който юристи съзират много елементи на неконституционносъобразни решения и възможности за полическа балтия и реваншизъм. Затова представяме на вашето внимание анализа на секцията за икономическо разузнаване на Блумбърг за ефекта на антикорупционната кампания в Китай върху икономическия растеж на страната. Заслужава си да вникнем в обширния и доста сериозен статистически анализ на събраните данни, които доказват, дори в предварителен план, нещо, за което сме убедени – че корупционните практики са само един данък, плащан от обществото на неикономически фактори в него. Блумбърг доказва статистически, че антикорупционната "тангента" в политиката на новото китайско партийно и държавно ръководство не може да бъде обвинявана за по-бавния растеж на икономиката, особено на провинциално равнище. Прочетете материала и не се плашете от неговата дължина!
Общоприетото мнение е, че антикорупционната кампания в Китай е нанесла жесток удар на икономическия растеж. Това не е вярно!
Ударът на кампанията дефинира първата година от президентството на Кси Цзинпин. Десетки хиляди държавни служители – от някога много влиятелни членове на Политбюро до смирени местни чиновници се оказаха в центъра на разследванията. Общото мнение, отразено и в доста вицове е, че кампанията въвлече правителството в безпорядък и навреди на икономиката. Според този наратив, се е стигнало до спирането на големите инфраструктурни проекти.
Богатите официални банкети бяха заменени с по-умерени мероприятия като следствие от призива на Цзинпин висшите сановници да се задоволят по време на официални приеми само с четири основни блюда плюс супата.
Внимателният прочит на данните показват друга картинка. Секцията на Блумбърг за икономическо разузнаване събра уникални данни за случаите на корупция след провинциалните чиновници успоредно с данни за икономическия растеж в провинциите.
В една страна, където и най-подробните данни остават винаги непълни, всеки извод следва да се тълкува като предварителен. Дори да е така, анализът сочи три основни извода:
- Разследванията за корупция не са довели до забавяне на икономическия растеж в Китай – липсва каквато и да е системна връзка между броя на разследваните чиновници в дадена провинция и данните за икономическия растеж;
- Корупцията, там, където я има, е с отрицателен ефект върху растежа – провинциите с по-голям процент корумпирани висши чиновници не показват по-висок икономически растеж, а често даже отбелязват спад;
- Причините за корупцията са в огромния държавен сектор и неговата зависимост от кредитирането на местните власти като фактор, стимулиращ растежа.
Последния извод е най-важният. Той предполага, че дори и тогава, когато разследващите корупцията се опитат да озаптят подкупните местни чиновници, едно устойчиво решение изисква реформа в държавния сектор и по-голям контрол върху кредитирането на местните власти.
Хронология на кампанията
Наречете го лошо планиране във времето.
Началото на антикорупционната кампания на Цзинпин съвпадна със сериозно забавяне на китайския икономически растеж. Когато Ванг Кишан – член на Постоянния комитет на Политбюро и основен двигател на антикорупционната кампания се зае с тази работа в края на 2012 г., спомените от 10% икономически растеж годишно бяха все още свежи.Ако прескочим в началото на 2016 г., то темповете на растеж бяха вече спаднали на 6.7 % като консенсусът сред експертите бе, че ще се стигне до равнище от 6.4 % в края на тази година. Според някои скептици, дори тази прогноза е твърде надута – според тях истинският растеж се е свил до няколко процента.
С разследванията, при които на високопоставените чиновници им се налага да отговарят на въпросите на следователите, според водещия наратив – правителството изпадна в смут. Онези кадри, които все още бяха на свобода, решиха, че бездействието е най-добрата политика и се скътаха, изоставяйки високобюджетните проекти, които бяха основния мотор на растежа. В промишления сектор и в сектора на недвижимите имоти съществува страх, че без подкупите, които смазват китайската икономическа машина, тя може просто да спре. Неочакваният спад в растежа на приходите от ресторантьорство в началото на 2013 г. например подсказа, че икономиите могат също да повлияят на потреблението, тъй като невротизираните от разседванията чиновници избягваха проявите на разкош и големите харчове.
Данните обаче, говорят друго. Провинциите, в които голям брой високопоставени чиновници са били подследствени – в осреднени величини – не са показали по-нисък растеж от останалите. Провинциите, в които по-малко висши чиновници са били разследвани, също не са показали по-високи темпове на растеж. Високопоставените служители – наричани в Китай "тигри", са всъщност онези с ранг на заместник-министри или заместник-управители на провинции и нагоре.
Броят на разследваните тигри на фона на промените в темповете на растеж на отделните провинции
Провинция Гуандунг, където между 2013 и 2015 г. девет тигри бяха подследствени, според данните на ChinaFile е отбелязано забавяне на икономическия растеж от едва 0.2 % в местния брутен вътрешен продукт (бвп). В провинция Люянинг, където антикорупционната кампания не беше толкова силна и само два тигъра бяха на прицел, растежът също спадна – при това с 6.5 %. Има, разбира се, провинции, които следват популярния наратив. В Шанкси – водещата провинция във въгледобива, където имаше следствия срещу 12 тигри – най-големия брой извън Пекин, растежът спадна със 7 %. Това обаче може да се обясни с общата криза на въгледобивния отрасъл, а не само с антикорупционната кампания. Като цяло, анализирайки всички китайски провинции, няма статистически важна връзка между броя на разследваните висши чиновници и промяната в данните за растежа в периода 2012 – 2015 г. Този резултат важи дори, ако изключим Пекин, където бе най-големият брой дела срещу "тигри", при това такива, които бяха ангажирани с общонационалното, а не местното провинциално и градско управление.
Промяната в разследването на корупцията и забавянето на растежа на брутния вътрешен продукт
А какво да кажем за по-младшине държавни чиновници, известни в Китай като "комарите"? Могат ли десетките хиляди разследвания срещу по-дребните чиновници, наредили се на корупционната опашка да бъдат по-важен фактор, засегащ растежа от около 160-те дела срещу тигрите? Доста по-трудно е да се направи преглед на делата на равнище провинции срещу по-дребните чиновници. Данните обаче, от провинциалните прокуратури – агенциите, отговорни за следствията и наказателното преследване дават един поглед върху възможния отговор. Икономическото разузнаване на Блумбърг събра данни за броя на делата срещу корумпирани чиновници за периода 2009 – 2015 г. На провинциално равнище, броят на делата срещу по-нисши чиновници в годините преди и след началото на антикорупционната кампания на Кси не дават никаква корелация с промяната на данните за растежа. С други думи, тенденцията при "комарите" е същата както тази при тигрите – антикорупционната кампания и икономическият растеж не са свързани.
Броят на разследвания на тигри и средният икономически растеж в провинциите
Какъв е бил растежът в периода преди началото на антикорупционните разследвания? Ако общоприетото мнение е вярно, провинциите с повече корупция би следвало тогава да имат по-бърз растеж. Те не са показвали подобна тенденция. Всъщност, провинциите с по-високо ниво на корупцията са се развивали по-бавно от средното за страната.В Юнан 9 тигри бяха озаптени,което показа, че туристическият сектор в южната част на страната има сериозни проблеми с подкупите. Цялата тази смазка обаче, не направи колелата на растежа да се въртят по-бързо. БВП в провинцията нарастна средно само с 11.9 % средногодишно в периода 2005 – 2012 г. като средният за страната показател е 12.5 %. От другата страна на спектъра – североизточният метрополис Тиянджин, където бе разследван само един тигър, постигна среден растеж от 15.6 % въпреки, че колелата явно не бяха смазани от посредници.
Това не са отделни, изолирани примери.Прехвърляйки китайските провинции, средно на един корумпиран тигър се пада 0.07 % намаляване на показателя за икономическия растеж в периода 2005 – 2012 г. Изводите, базирани на недостатъчно проверени данни трябва да се възприемат като временни. Възможно е, например, разследванията на конкретни "тигри" да не могат да покрият действителната корупция в страната. Дори да е така обаче, анализът показва, че конвенционалната картина за пряката връзка между корупцията и растежа в Китай е погрешна.
Корупцията не смазва колелата, а е прът в тях. Алчните чиновници не спомагат за нареждането на нещата, те са само данък върху производствения сектор в икономиката, повишавайки цената на произведеното и на бизнеса като цяло. Те канализират ресурсите встрани от ефективното им използване по посока на цели, генерирани от най-големите приходи.
Като илюстрация как точно работи този механизъм, вземете за пример случая с мениджъра на компанията за водоснабдяване в провинция Хебей. Според репортажи в китайските медии, един местен чиновник там е натрупал богатство в размер на 37 килограма злато, 68 скъпи имота и 120 млн. юана в кеш, възползвайки се от монопола си върху водоснабдяването, за да събира подкупи от местни бизнесмени. Той може и да е изключение, но то илюстрира твърде живо причините, поради които корупцията не произвежда растеж.
Корупцията в този случай не води до построяването на никакъв обект; тя просто събира монополни приходи за достъп до съществуваща инфрастрктура. Това само увеличава разходите и несигурността за бизнеса в даден регион – което естествено отклонява предприемачите. Незаконните приходи се държат в брой и в злато, а това пресушава и отклонява ресурси от финансовата система, което прави ситуацията по-трудна за банките при предоставянето на заеми, а също и за бизнеса – да събере повече средства за растеж.
Индексът за възприятието на корупцията и брутният вътрешен продукт на глава от населението
Засега, резултатите са безспорно позитивни за китайското правителство и са оправдание за решението на Кси да направи антикорупционната кампания център на своя политически дневен ред. Те са в духа и на глобалния опит относно връзката корупция – развитие. Страните с по-ниско равнище на корупция – в Азия това са Сингапур, Хонг Конг и Япония – имат по-висок брутен вътрешен продукт на глава от населението. Страните с високо равнище на корупция – като Лаос, Бангладеш и Мианмар – показват тенденция на по-нисък бвп на глава от населението. Ако сменим фокуса от бвп на глава от населението на процент на растеж на бвп, в страните със средни доходи не се открива системна връзка между равнището на корупцията и темповете на растеж.
Следствията срещу тигрите спрямо бвп и съотношението държавна собственост – обща промишлена собственост
Големият въпрос обаче, е дали дори острата кампания на Ванг ще се окаже достатъчна, за да спре желанието на чиновниците за подкупи. Тук данните за връзката между корупцията и икономическата структура показват една по-обезкуражителна история. Провинциите с най-големите предприятия – държавна собственост имат и най-големи проблеми.
В Гансу – обеднялата провинция в китайския югоизток, делът на промишлената собственост, контролирана от държавата е сред най-високия за страната. Интензитетът на корупцията – измерван чрез броя на делата слещу тигри спрямо обемът на местната икономика, е три пъти по-висок от средния за страната. Това е разбираемо. Държавните предприятия, с техните приходи в размер на милиарди юана и непрозрачно управление предоставят най-различни възможности за подкупи. Връзката между равнището на корупцията и дела на държавните предприятиястава ясна, когато видим броя на разследванията срещу по-нископоставените "комари".
Разследванията за корупция спрямо бвп и дългът спрямо бвп
Съществуват свидетелства, че зависимоста от кредити, които да осигурят растежа е източник на корупция. Няма връзка между задлъжнялостта, свързана с кредитите и броя на "тигрите", разследвани от Централната комисия за инспекция на дисциплината. Но, когато мрежата се хвърли, за да хване и по дребните риби -"комарите", се открива статистически значима корелация. В провиция Гуиджоу, например, която има най-високият процент дълг спрямо бвп в страната, корупцията е по-голяма от средната за страната.
Тази корелация съвсем не е изненадваща. Заемите, които взимат местните власти, често получавани в резултат на манипулациите на техните годишни счетоводни баланси, предоставят очевидни възможности за корупция. В тази връзка, ходът на Министерството на финансите да пренасочи кредитирането на местните власти от задкулисни и неясни инвестиционни компании към челно кредитиране на фондовия пазар може също да се превърне във важна стъпка в борбата срещу корупцията.
Анализът на Блумбърг се основава на три отделни база данни:
- Базата данни за явните случаи на корупция, събрани от ChinaFile – филиал на Центъра за американо-китайски отношения към Asia Society. ChinaFile е събрал информация от почти 1 700 дела за корупция, заведени от Централната комисия за инспекция на дисциплината и големите китайски медии. Сред тях са 159 дела за корупция, свързани с "тигри" – чиновници с ранг на заместник министри и заместник-губернатори на провинции и нагоре.
- Втората база данни е от дела срещу коумпирани чиновници, водени от китайските провинциални прокуратури, събрани от Блумбърг.
- Третата база данни е за икономическия растеж на провинциите и местната инфраструктура, събрана от Националното бюро по статистиката и други официални данни.
Анализът е основан на серия от регресивни статистически изчисления. За да се потърси връзката между растеж и корупция, растежът в провинциите (средният растеж на бвп в периода 2005 – 2012 г и промяната в процента на растежа в същия период) се изчислява регресивно спрямо броя и промяната на делата за корупция (броят на случаите с “тигри” през 2013-2015 г. и промяната с дела срещу "комари" преди и след кампанията). За да се оцени връзката между икономическата структура и корупцията, броят на случаите на корупция съотнесени към бвп (броят на делата разделен на бвп) се преценява в регресия срещу различните индикатори на икономическата структура – включително дела на държавната собственост, заетостта в обществения сектор като дял от цялата икономика, както и дълга като процент от бвп.
Оттук произтичат серия от презумпции, следствие от възприетия подход:
Най-значимият е, че известните дела и случаи с "тигри" и наказателното преследване на "комари" са представителни за обхвата на корупцията и за антикорупционната кампания във всички китайски провинции. Ако известните случаи на корупция и наказателно преследване не съответствуваха на действителната антикорупционна кампания, то тогава резултатите биха били под въпрос. Ако антикорупционната кампания отразяваше политически мотиви, при които остротата на кампанията в отделните повинции не беше представителна за обхвата на проблема в тях, това също би поставило резултатите под въпрос. По тези причини, резултатите би трябвало да се разглеждат като индикативно, а не като крайни.
Дори да е така, мнението на Блумбърг е, че вътрешното постоянство на резултатите, съпоставимостта с глобалния опит от корупцията и нейната връзка с растежа, както и с интуитивното предположение, свързано с произхода на корупцията в обстановката на голям държавен сектор и непрозрачно правителствено кредитиране са основания за доверие в отчетените крайни резултати и направените изводи.
