100 свързани лица усвоили 75% от преките плащания и 67% от парите по селската програма

Редакция "Трансмедия"13 юни 20165 август 2016Новости

Участието на България в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС показва, че по І стълб (директни плащания) през 2007-2013 г. 75% от субсидията е получена от 3700 физически и юридически лица, които на практика представляват 100 свързани лица. По ІІ стълб – развитие на селските райони от 3,242 млрд. евро са усвоени около 2,609 млрд. евро, от тях 67% са усвоени от 100-те свързани лица. Тази констатация е направена в Годишния доклад на Икономическия институт на БАН, който вече е представен на широката публика. Тази година традиционната разработка на учените е фокусирана върху земеделието. В нея има
тревожни факти
и изводи
за състоянието на сектора.
Като цяло в България 1,5% от всички регистрирани стопанства обработват 82% от земята. Още данни: 78 на сто от използваната земя е заета от стопанства над хиляда декара, като процентът за ЕС е 45, а за САЩ – 68 на сто. Най-накрая и учените – икономисти прозряха, че единното плащане на декар е по-ефективно за отглеждането на зърно, отколкото за традиционно отглежданите у нас култури.
Тези деформации според авторите на доклада очертават трайни тенденции за последните 20 години: концентрация на земята и капитала, монопол при арендуването, западащо животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство, производство на продукция с ниска добавена стойност, предимно зърно.
Монокултурното земеделие
води до спад в производството на традиционните продукти – от плодове и зеленчуци, до месо и мляко. Според данните в доклада, само 7 % от ябълките и 22% от доматите, които консумираме, са български. Същото важи за 33 на сто от месото и 44 % от млякото.
Причината за този резултат според икономистите е не само ОСП, но и националното решение за начина на разпределяне на субсидиите – доскоро без схема за редукция на плащанията за големите стопанства.
На практика половината от парите, които влизат от ЕС, отиват в земеделието, а резултатът е едно монокултурно земеделие, произвеждащо зърно, което отива за износ. И дори да не се споменава цифрата – над 10 млрд. евро, налети в агросектора у нас от предприсъединителни и кохезионни фондове на Европейския съюз, са потънали като дъжд в пустиня. Изводът е, че нашето земеделие е скъпо и неефективно и е крайно време за промяна на модела.
армията на
агрочиновниците
непрекъснато нараства и вече застрашава да надмине щата на силовите министерства – на отбраната и на вътрешните работи.
От посочените в доклада цифри се вижда, че Министерството на земеделието и храните (МЗХ) към 1 март 2016 г. включва заедно с ДФЗ и останалите ведомствени агенции и звена, общо над 17 хил. души. Тук не се отчитат държавните фирми като „Напоителни системи” ЕАД. По отношение на бюджетните разходи МЗХ е с трети по размер бюджет и заема около 25% от средствата, предназначени за финансиране на министерствата, пише в доклада.
Но още по-лошото е, че от 2008 г. се наблюдава свиване и на добавената стойност в селското стопанство. През 2015 г. тя достига нива, които са с 1/4 по-ниски от средните за периода 1998-2006 г. В абсолютно изражение средногодишният размер на БВП в отрасъл „Земеделие, горско и рибно стопанство“ е около 4 млрд. лв.
Изводът на авторите на икономическия доклад са отчайващи. Според тях периодът на усвояване на средствата от европейските фондове съвпада с очертан регрес и застой на икономическия растеж, измерен чрез относителния дял на аграрния сектор в Брутния вътрешен продукт (БВП) и Българския държавен стандарт (БДС).
Затова учените се питат: Необходима ли е генерална промяна на аграрния модел в България? Тяхното предложение е страната ни да замени индустриалното монокултурно земеделие, което залага на зърното, с нов модел, основан на средиземноморската диета. Това означава да предлагаме грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, дребен рогат добитък за месо, овче мляко и продукти от него, етеричномаслени продукти или да произвеждаме традиционните български храни с голяма добавена стойност.
Изисква се конвенционален тип
производство на сезонни зеленчуци
а през сезоните, в които те не могат да се произведат по традиционните технологии – съхранение, консервиране или преработка по традиционни методи. Традиционните местни зеленчуци изискват и друг тип търговия – пазари и хранителни вериги на къси разстояния от местни производители.
Месото и млякото също трябва да са преди всичко пресни, само охладени при минимална първична обработка, без химически и други нетрадиционни методи. Превес се дава на птичето месо и месото от дребен рогат добитък.
Млечните и месните продукти като правило трябва да са произведени от мляко и месо, добити в близост до преработвателя, както и да са от местни породи. Има и изисквания при хранене на животните да преобладават естествените фуражи, развитие на биопроизводството и недопускане на ГМО култури. Според икономистите този тип производство ще даде на България безспорни предимства в производството на храни с висока добавена стойност.
Специален раздел в доклада е отделен на въпроса:
Какво губи България от модела на аграрна политика?
Когато зърното се преработи в брашно, добавената стойност е почти два пъти по-висока, отколкото в произведеното и изнесено като суровина зърно. За съжаление, страната почти не изнася брашно. Следователно се губи добавена стойност. Ако това брашно бъде преработено в хляб, хлебни и други тестени изделия, добавената стойност нараства 2,2 пъти.
Ако се произведе фураж – над 3 пъти. Ако с този фураж се хранят животни, ще се произведе мляко и месо, чиято добавена стойност е почти 9 пъти по-голяма от тази на зърното, което се изнася. Ако се преработи произведеното мляко и месо в млечни и месни продукти, добавената стойност нараства близо 13 пъти.
Ако тази продукция, или поне част от нея, се поднесе в чинията на туриста, добавената стойност ще е 20 пъти повече от стойността на суровината в началото на веригата – зърното.
Учените изчисляват, че за периода, в който България е член на ЕС, теоретично с модела на свръхедро монокултурно земеделие, в сравнение с традиционното българско производство, страната губи около 10 млрд. лв. добавена стойност и около 500 хил. работни места (условно целогодишно заети).
Учените препоръчват реформи, които да възстановят традиционните производства, преформатиране на схемите на ОСП с прогресивно намаление на плащанията и стимулиране на производството на храни с висока добавена стойност.
Според авторите на доклада крайно време е експерти и политици да отговорят на въпроса какъв ще бъде моделът на аграрната политика в България през следващите десетилетия.