Неотдавна проучване на асоциация „Активни потребители” разкри, че у нас масово се продава сирене, което е незряло и съдържа вредни мазнини. От асоциацията са дали за изследване в Агенцията по безопасност на храните 36 марки краве сирене. Оказало се, че в 19 са открити наднормени количества вода, а в други 6 марки имало немлечни мазнини. В етикетите на 23 продукта липсвала достатъчно информация за състава им. И още – последни проверки на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са установили, че в близо 7 тона „краве сирене” се съдържат мазнини, които не идват от краве мляко. Тези факти коментира за „Студия Трансмедия” проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика.
– Проф. Попов, напоследък медиите предупреждават, че сирената с немлечни мазнини са отровни. Така ли е наистина? Питам Ви, защото тези сирена и в момента се продават?
– Те не са отровни, обаче са нискокачествени и потребителят трябва да знае това. На етикет е задължително да бъде отбелязано че не се предлага чисто сирене, приготвено от краве, овче, козе или биволско мляко, а продукт с добавено например, палмово масло. И цената на този продукт не би следвало да е висока. Иначе той не е отровен.
– Но е опасен за артериите…
– Палмовото масло, понеже е от твърдите масла, е по-богато на наситени мастни киселини, а те имат отношение към атерогенезата (процес, при който от вътрешните стени на кръвоносните съдове се образуват плаки, които постепенно нарастват, стесняват съдовете и ги запушват). То е същото да ядеш месо, яйца, млечни продукти, които биха създали риск, ако се консумират в изобилие. Опасността за здравето идва от по-голямото количество на наситените мастни киселини. В такива случаи към естествено присъстващите в млякото наситените мастни киселини, се добавят и тези от палмовото масло.
– А миристиновата киселина?
– Проучвания са доказали, че в самостоятелен, чист вид тя повишава холестерола и има атерогенен ефект. Като елемент от състава на млякото и млечните продукти обаче, миристиновата киселина до голяма степен се обезличава. Причината е, че се конкурира с други съставки на млякото. Те проявяват точно обратното действие и до голяма степен неутрализират въпросната киселина.
– От Центъра по биология на храните съобщиха за поредното „изобретение” – добавяне на специален ензим (вещество, ускоряващо биохимичните процеси), чрез който с по-малко мляко се прави нещо, приличащо на сирене. Употребата на този ензим била позволена в хранителната индустрия, но не и за направата на сирене. Защо у нас още няма метод за разкриване на въпросната "иновация"?
– Възможностите за фалшификации са много и некоректните производители са доста изобретателни. Но те са длъжни да информират потребителя какво съдържа сиренето и цената на такива продукти не може да е висока. А пък от Агенцията по храните трябва да упражняват контрол. Но аз се съмнявам дали действат широкообхватно, защото са зле с лабораторната база. За елементарни съставки, пращат проби в Германия, Австрия. А трябва да разполагат, бих казал с полифункционална лаборатория, в която да се правят анализи на абсолютно всички съставки на всички продукти.
– Кой би могъл да финансира изграждането на такава лаборатория?
– Министерство на земеделието и храните. Биха могли например, да отделят средства от субсидии, които получават по линия на Европейския съюз.
– Докато това се случи, как може човек да се ориентира в магазина и да не си купува продукти с неясен състав и негативно влияние върху здравето?
– В момента може да се разчита главно на органолептиката ( преценка на качеството с помощта на сетивните органи – зрение, обоняние, вкус и др.). Например, истинското сирене има бял цвят с жълтеникав оттенък. Тебеширено белите сирена са малко съмнителни. Прекалената белота може да се дължи на допълнително избелване с натурални или синтетични избелители. Хубавото бяло саламурено сирене, не е прекалено твърдо или меко, то се реже на добре оформени парчета, а не се рони и разпада, не се замазва на ножа. Доброто сирене е гладко с единични шупли. Наличието на много шупли е признак на бактериално замърсяване. Естествено, важен е вкусът. Качественото сирене има богат и плътен вкус. При консумиране на такъв продукт човек може да си достави необходимите полезни вещества: лецитин, който участва в храносмилането и правилната обмяна на мазнините в организма; множество витамини – нужни за организма; калций –за зъбите и костите.
– Какви млечни продукти са за предпочитане – нискомаслени или високомаслени?
– Оптималният вариант е да консумираме млечни продукти с 2% масленост. В нискомаслените млека липсват калцият, част от белтъците и мастноразтворимите витамини A и D. Такива продукти не са за предпочитане, особено за подрастващите.




това важи за всички млечни продукти които се продават в българия ..как да си обясним случая иначе как да се обясним случая иначе ..изкупуваш 100 т мляко ако има от къде и правиш 60 т кашкавал 100т сирене 50 т масло 200т кисили мляко …как става това …същото важи за колбасите …от 10 месо се правят 2000т колбаси …всичко се знае но агенцията по храните си трае …явно им се плаща добе да си мълчи …
Не купувайте!