Снимка: bnews.bg
Въпреки очакването на миряните, които настояват за низвергването на предстоятеля на патриаршеската катедрала Дионисий, синодалните старци не можаха да се съберат, за да се произнесат по поведението на одиозния архимандрит. Потърсихме за коментар колегата Тони Николов – главен редактор на Портал Култура:
Деянията на архимандрит Дионисий, които нашумяха печално сред българската общественост, явно са подтикнали членове на синода, които по-скоро го подкрепят да използват тактиката на оттеглянето. Митрополитите, които се отзоваха на днешното заседание почакаха до обяд. Разбра се, че видинският владика Дометиан е болен, митрополитът на Канада, Австралия и САЩ си е в епархията, а не е тук. Пловдивският митрополит Николай и великотърновския Григорий не дойдоха. Варненският митрополит е на съвещание в Крит. Събраха се около шест или седем души.
Тактиката на изчакването, в случая е печеливша тактика. Предстои Всеправославният събор. Там ще замине една голяма делегация и тогава вече ще бъде трудно да се случи каквото и да е. Ако се пропусне юни, юли и август няма заседания на синода и всичко се отлага за септември.
Владиците, които днес присъстваха са настоявали да се направи сбирка, говори се, че ще се направи опит това да стани на 1 юни. Тогава може да има още един два, гласа, за да се постигне кворум. Това го знаем от парламента. Стари парламентарни хватки.
Сред църковните среди се говори, че Дионисий е звънял на митрополитите поотделно, уговарял ги е, търсил е смекчаване на позицията, пратил им е текста от скандалната пресконференция.
Дионисий, изглежда има подкрепата на пловдивския владика Николай и среди близки до г-жа Светлана Шаренкова. Има групи в Светия синод, които го изстреляха на този толкова важен пост – предстоятел на патриаршеската катедрала.
Все пак самият факт, че никой не се обявява за него, свидетелства, че обществената нетърпимост срещу архимандрита е доста голяма.
Медиите са категорични. Той има малка група поддръжници, която от време на време се опитва да пробие някъде, но общо взето никой не смее. Търси се някакво решение.
Мисля, че отлагането е, за да мине време и да се смекчи ситуацията. Случаят има две страни. Първата е отстраняването му от „Св. Александър Невски“, това да кажем е едната част от въпроса. Оттам нататък съдбата му също е важна.
Това, което повечето миряни искат е той да бъде изпратен в манастир. Млад монах е, на 34 години – нека да осмисли какво се е случило!
Но другата възможност е да му предложат друг висок пост. Не искам да подавам идеите, какво би могло да се случи, но мисля, че това е нещо, което църковният народ няма да приеме. Миряните наистина бяха много шокирани…
…Тази пресконференция вътре в храма. Превръщането на Божия дом в зала за пресконференции, факт е че никой никога не си го е позволявал. Това преля чашата.
Иван Стамболов – Сула ни почерпи със свой текст в блога му „Ъплоуднати постинги за делитване“ през декември 2014 г., в който коментира несъстоялата се хиротония на Дионисий за епископ. Публикуваме го, заради актуалността, която носи и в наши дни:
Цървулите на кръстоносеца
Най-забавният момент в живота на парвенюто е онзи, в който то осъзнава, че не може да си купи всичко. Не, не става дума за дворци и златни каляски. Тях парвенюто може да си купи. Става дума за придобивки като благородство и чест, които в очите на парвенюто вървят в пакет с тайнствена аристократичност, дето все още я няма по магазините.
Разбрало, че аристократичността е последното, което му липсва, парвенюто се хвърля да си я набави. Така се раждат „православните рицарски ордени“, „съветите на великите боляри“, „архонтите“ и т.н.
Но каква е разликата между православния рицар и обикновения рицар? Обикновеният рицар, когато реши да се надува, сочи имената на баща си и дядо си и показва техните мечове и брадви на стената в залата с камината. За разлика от него православният рицар черпи самочувствие от съмнителния исторически факт, че по нашите земи са се подвизавали тамплиери и са разменяли тайни идеи с богомилите. Обикновеният рицар може да изреди поне десетина имена на свои предци, докато българският рицар упорито мълчи по въпроса кои са баща му и дядо му, откъде са, какво са учили и с какво са се занимавали.
Но парвенюто не е толкова виновно. То е като глезено дете, което иска ново колело. Виновен е този, който се появява с колелото, за да му го продаде. И още по-виновен е, когато това колело е менте.
Хитри люде са си направили тънката сметка, че в България няма много източници на духовна легитимност и съсловна гордост, а още по-малко са тези източници, които могат да покрият цялата илюзия с патината на вековете. Всъщност, в България този източник май е само един – Светата православна църква. И ето как в нейния клир се появяват децата на лейтенант Шмид и започват търговия с аристократичен блясък. Щом искаш да си херцог – може! Какво, няма монархия ли? Нищо, църквата ще те направи архонт, то е същото.
Едно от тези деца – архимандрит Дионисий Мишев* – през миналите седмици разбуни духовете на миряните с бодрия си устрем към епископско достойнство. Изглежда на г-н Мишев тази легитимация му беше нужна, за да бъдат още по-легитимни и „благородниците“, които искаше да произвежда. Слава Богу, този суетен и користолюбив устрем миналата седмица беше спрян от мъдрото решение на Патриарха и Св. Синод.
Обаче има един проблем. И той не е в кича на целия този цирк. Проблемът е в това, че когато циркът се разиграва в храма, много хора се гнусят да прекрачат прага му. А не трябва, защото църквата е църква, независимо от падението на своите клирици. Църквата е тялото Господне в този свят и неин глава е сам Исус Христос. Нищо не може да опетни този факт, тъй както и слънчевият лъч не може да се окаля, когато осветява калта.
И все пак много хора, които не са се замисляли върху това, когато гледат разархонетни и недоархонтени архонти, мъже и жени с рицарски плащове и бузести аграрни физиономии да размахват мечове, закупени в магазин за луксозни подаръци от Китай , а сред тях да стърчи православен свещеник и да отслужва водосвет (видях го с очите си по националната телевизия), ще обърнат гръб на Светата църква, която медиите нежно наричат БПЦ. А това вече е престъпление не само против личността на човека, а и против душата му.
Има начин. Има начин люде като г-н Мишев да си играят на аристокрация. Нека ги окичим с някоя блестяща титла (стига да не е епископ), която да им дава право да ръкополагат рицари и архонти. Да ги ръкоположим, да речем, за „Лордове велики пазители на златния ключ, короната и звездата на източния трон, включително и на цукалото под трона“. Да им дадем право да произвеждат каквито „благородници“ пожелаят на каквато цена успеят да изкопчат от тях. Да си се събират на пълнолуние по рицарски сборища и да размахват дървени мечове, зовейки еретическите духове на богомилите – хич не ми пука. Стига само да не замесват църквата и да не ми ги дават по телевизията.
* Един ден след написването на текста Св. Синод реши да отмени хиротонията на архимандрид Дионисий Мишев, насрочена първоначално да 21 декември. С това нашата църква за пореден път доказва своята зрялост и мъдрост
