Надпреварата за избора на следващия генерален секретар на ООН очевидно ще бъде нещо уникално в историята до сега, но с какво точно – не е съвсем ясно.
За първи път в живота на международната организация процесът по номинацията е открит и вече победителят няма да бъде избран зад закрити врати. Освен това има силно движение вътре в ООН за това следващия генерален секретар да е жена,а освен това избранникът да е от Източна Европа – всичко това ще е наистина уникално.
Онова обаче, което в крайна сметка ще реши дали следващият генерален секретар ще е жена или от Източна Европа, или и двете ще бъде подкрепата от страните от известния със своята непрозрачност Съвет за сигурност в ООН.
Засега няма никакви знаци, че страните от петорката в Съвета за сигурност с право на вето – Великобритания, Китай, Франция, Русия и САЩ имат намерение да се откажат дори на йота от своето влияние. Не съществува изискване съветът да се съобрази с позициите на номинирания сред 193-те страни-членки. И дори ООН да напраи история в прозеса на избора, това ще стане точно заради задкулисните сделки, а не заради популярния мандат.
За Наталия Герман, кандидатка от малката екс-съветска република Молдова, която навигира между основните сили, това не е нещо ново. Дипломат, кото е бил заместник-министър председател на страната си, изпълняващ длъжността премиер и външен министър – именно тя според слуховете е ръководила преговорите с Брюксел за сключването на споразумението за асоциирането на страната й с Европейския съюз, Герман има тлъсто резюме, но й липсва шиокият опит вътре от ООН. Тя гради капитал, частично, върху настояванията за допълнителна прозрачност и равенство между половоте, за да пропагандира своята кандидатура.
“Реших да вляза в напреварата само благодарение на новия проце на прозрачност и на натиска за включване на жени кандидати", каза Герман за сп. "Форин полиси" в интервю в края на април във Вашингтон. "Прозрачността е как този процес може да донесе допълнителна легитимност и как ООН да получи най-легитимния кандидат".
Като жена родена в Източна Европа, родена в Съветския съюз и красноречива на руски език, като същевременно има силна западна подкваска, Герман мисли, че шансовете й да спечели подкрепата на Съвета за сигурност расте. Дългогодишният дипломат разчита и на дейността си в Молдова – страна, балансираща между връзките й с ЕС и Русия, вкл. и поради замразения конфликт с поддържаните от Русия сили в района Трансинстрия, за да се представи като кандидат, който може да се справи с противоречивите интереси на Съвета за сигурност.
"Молдовският ми произход е голямо преимущество", заяви Гелман. "Дали става въпрос за цели, свързани с бедността, управлението на кризи или мирните преговори – нищо от това не е абстракция. На нас ни се е налагало често в историята да се справим с тях и лично на мен ми се е налагало да работя по тези въпроси на различни равнища в правителството на Молдова".
ООН има неформалната система на ротация на заемащите високите постове междуразличните региони. Предишните генерални секретари бяха он Африка, Азия, Латинска Америка или Западна Европа. Източна Европа – един регионален блок, формиран след края на Студената война никога не е имала генерален секретар. По подобен начин, Осемте досегашни топ дипломати са били единствено мъже.
От деветте официално обявени кандидатури, седем са от Източна Европа, а четири от деветимата са жени. Онова обаче, което накрая ще реши кой ще е следващия генерален секретар ще бъдат точно съперничествата и сделките, договорени в Съвета за сигурност.
Русия, поне така мислятанализаторите, е особено в подкрепа на идеята за кандидат от Източна Европа, вярвайки, че така Москма ще има най-голям шанс да влияе върху един генерален секретар, произхождащ от региона.
"Русия определено гледа на този избор като на възможност да се избере кандидат в ООН, върху когото тя има инструменти за влияние", каза Ричард Гоуън – експерт в Европейския съвет за международни отношения. "Москва не вярва, че може да намерят някой, върху който могат да влияят постоянно, не там мислят, че човек от Източна Европа е по–надежден и повече в съзвучие с руските желания".
Кофи Анан, дипломат от Гана, който беше генерален секретар в периода 1997-2006 г. беше подкрепен от бившия американски президент Бил Клинтън. Южнокорейския държавник Бан Ки-Мун – сегашният генерален секретар, чиито мандат изтича в края на годината, получи силна подкрепа от администрацията на предишния президент на САЩ Джордж Буш-син. Кандидатурата на Бан беше прокарана от Пекин, който настояваше за кандидат от Азия и заплаши с вето всички не-азиатски кандидати по време на изборния процес през 2016 г.
"Онова, което започна като състезание по темата за протоколите на ООН много бързо може да се превърне в мерене на силата межзу Москва и Вашингтон", смята Гоуън.
Двамата не-източноевропейци, които се състезават – Хелън Кларк от Нова Зеландия и Антонио Гутерес от Португалия са считани за фаворитите на повечето западни държави, като САЩ и съюзниците им казват, че процеса на избор трябва да избере от възможно най-широк кръг таланти.
Говорейки след публичното изслушване на 15 април, на което кандидатите отговаряха на въпроси, един дипломат от Съвета за сигурност изрази скептицизъм за това дали кандидат от Източна Европа въобще може да бъде избран.
"Те искат да кажат, че им е дошъл редът, но те трябва да си го получат по заслуги", каза дипломат при условие да остане анонимен. "В момента техните кандидати нямат, поне за хората, с които съм говорил, достатъчно добри качества, че да победят Гутерес или Кларк".
Русия изрази подкрепата си за регионалната ротация, но, когато бе запитан от репортери, ВиталиЧуркин – руският посланик в ООН каза, че Русия няма да използва правото си на вето, за да блокира не-източноевропейски кандидат.
"Това са уважавани, квалифицирани хора и ние трябва да бъдем обективни", каза Чуркин.
"Знам, че някои от опонентите ми се надяват руснаците да направят същото като китайците през 2006 г.", каза друг от кандидатите за генерален секретар на ООН, който помоли списанието да не бъде идентифициран. "Аз обаче не бих се басирал, че ще е така".
Съветът за сигурност ще започне да проверява кандидатите през юли и ще направи избора си по-късно през годината. Междувременно, очаква се броят на кандидатите да се увеличи, включително потенциално силни кандидати като външния министър на Аржентина Сузана Малкора, която беше най-високия помощник на Бан, а също и Анхела Холгуин – външния министър на Колумбия.
Мнозина спекулират, че бъргарката Ирина Бокова – сегашният генерален директор на ЮНЕСКО, жена от Източна Европа със значителен опит в ООН е предпочитаният от Москва кандидат. Подозренията обаче, в мекошавост по отношение на проблеми като този с анексията на Крим и руското военно участие в Украйна и Сирия може да накара западните сили да блокират пътя й напред.
За Герман, една успешна кандидатура ще изидква тя да се продаде на всичките пет постоянни членове на съвета. Тя вече посети Лондон, Москва и Вашингтон, за да се срещне с официални лица, а и се готви да посети също Париж и Пекин в следващите месеци.
Тя разчита на своя опит като дипломат, който е балансиралс интересите на основните велики сили,за да излъска кариерата си пред тях.
"Петорката търси добродетелта в предсказуемостта и постоянството", казва тя. "Аз имам определена степен на доверие, че такава, каквато съм и почтенният начин, по който съм се справяла последните 25 години определено ще играят в моя полза".
