Основната задача на АБВ ще бъде спечелването на президентските избори. АБВ тръгва към тези избори срещу модела ГЕРБ. Това заяви лидерът на партията Георги Първанов на конгреса на партията.
Дори на първия тур, кандидатът за президент на партията, да е на второ място, при втория тур ще бъде първи.
Разделението на ляво и дясно, не е подходящо да се проведе в рамките на президентската кампания. Основните качества, на които трябва да отговаря новият президент, според Георги Първанов е, той да е социално ангажиран, визионер, стратег.
Конституционният съд досега не се е произнасял по казуса, доколко политик, който е избиран и упражнявал и двата президенски мандата може след прекъсване да издигне отново кандидатурата си за държавен глава.
Студия Трансмедия предлага и коментара на Иван Стамболов, който се опитва да отговори на принципните въпроси, породени както от новата заявка на Първанов към Дондуков 1, така и от политическото статукво у нас.
Спазми вляво
Ако си представим, че българската политика е пациент, то лесно можем да си представим и как тя отива при личния си лекар и му се жалва:
– Имам едни болки, докторе, едни спазми…
– Къде? – ще попита лекарят.
– Тук, вляво – ще посочи политиката.
И наистина, след като беше отстранен черният дроб на социалистическата партия (макар този орган по принцип да се намира в дясната част на тялото, но пък зависи откъде го гледаш – то и в Парламента левицата е вляво, единствено гледана откъм трибуната) и беше заменен от пламтящото сърце на Корнелия Нинова, след като и първите три букви от азбуката сложиха точка на участието си в изпълнителната власт, може да се каже, че положението вляво е спазматично. Дали тези спазми са конвулсии на агония или обикновени бебешки колики – бъдещето ще покаже.
Сега, щом вече заговорихме за ляво и дясно, ще скочат либералстващите интелектуалци и ще кажат: „Ляво и дясно няма! Това са отживелици! Хората не се делят на леви и десни, на либерали и консерватори, а се делят на прогресивни и ретроградни, на свестни и престъпници, на приятели на Станишев и такива, които го познават, обаче не ги канят на рожден ден и т.н. Но трябва да проявим разбиране към анализаторите, за които хората не се делят на леви и десни, защото за тях хората не се делят и на мъже и жени.
Истината обаче е тази, че полемична система, каквато е политиката, не може да не е полярна. Винаги ще има управляващи и опозиция (при тоталитаризма – управляващи и управлявани) и винаги, ако застанеш да ги наблюдаваш отстрани, едните ще ти се паднат от ляво, а другите – от дясно. Ти можеш да разправяш, че едни са отгоре, а другите отдолу, че едните са отпред, а другите отзад, но това не заличава двете групи, двете тенденции. Така че нека за удобство да продължим да ги наричаме ляво и дясно.
И тук трябва да се съгласим донякъде с критиците на тази парадигма, защото лявото и дясното в България не са точно като описаните в учебниците. Това обаче не означава, че ги няма. Както и това, че твърде много ярки политически фигури често преминават от едната страна на другата, не означава, че принципните противоречия между лявото и дясното са исторически преодолени.
През седмицата много се говорѝ за Първанов и защо се е оттеглил от властта, но аз си мисля, че ще разберем случващото се най-добре, ако го погледнем именно през това разделение и се опитаме да определим какво точно представлява българското дясно, какво точно представлява българското ляво и от какво са породени спазмите в него.
Българското дясно не са капиталистите и свободно забогатяващите предприемачи, както би трябвало да бъде. Не са и работодателите. Българското дясно продължава да се гради първо на антикомунизъм, като тук трябва да се разбират всички явления и процеси, пряк резултат от комунизма, и второ, на демократичност. Българските десни са демократи, които искат да живеят в условия на реални граждански свободи и неопорочена конкуренция. Може да са бедни, може да са безработни, може да са доценти, които карат таксита, но се определят като десни, защото в тяхната морална система водещи ценности са свободата, почтеността и законността.
В същото време българското ляво доста прилича на класическото дясно, поне що се отнася до крупните индустриалци, големите работодатели и големите собственици. Но ако по това левият капитализъм прилича на класическия, то много се различава от него в разбиранията си за конкурентност, пазарност и даже корпоративност, ако щете. Ако един човек въстане срещу някоя западна корпорация, то той с право може да бъде наречен ляв. Ако обаче един човек въстане срещу български олигарх с минало и зависимости в ДС, то този човек с право може да бъде определен като десен. От своя страна олигархът изпитва тревога, когато поради една или друга причина му стане по-трудно да краде, да корумпира и да манипулира обществени поръчки, а от тази тревога се образуват спазми в политическото му пространство – онова, което той финансира, но и което него го финансира.
Тоест, първият признак, по който се делят българската левица и българската десница е отношението им към демокрацията. Десницата иска открита конкуренция и законност, левицата иска мафиотска регулация, нечестни икономически предимства и манипулация на законите чрез представителство във властта. А всички знаят как се нарича това образувание, при което икономическата олигархия успява да се сдобие с политическа власт – мафия.
Вторият признак е някак географски. Той почива върху противопоставянето Изток – Запад. Днес българската посттоталитарна десница гледа на запад (което не винаги е било така), а посттоталитарната левица гледа на изток, накъдето е гледала още когато си е била просто тоталитарна. И няма как – българската левица още от самото си начало е била оживена с дихание от изток (изключвайки, разбира се, мимолетните сантименти на Ботев към Парижката комуна).
Тоест, в обобщение можем да кажем, че българската десница се състои от прозападно настроени хора, търсещи свобода, законност и ясни устойчиви правила, а българската левица се състои от произточно настроени хора, намерили препитание и реализация в различни схеми, встрани от официалното законодателство, и търсещи стабилност в регулации, прокарани на лобистки принцип. Дясното създава, лявото усвоява. Разбира се, има и много други индикатори.
И ако това са групите хора, то, за съжаление, тяхното политическо представителство във властта не е толкова категорично разграничено. То е по-размито, някак по-комплицирано и по-компромисно, по-условно и по-хамелеонско. Но докато е трудно да се каже дали фактори като ГЕРБ са съвсем десни или пък класическите десни са съвсем фактори, то за социалистите и за Първанов категорично може да се каже, че са леви според изложената по-горе дефиниция, нищо че Станишев лъщи с лустрото на европейски политик, а БСП все се мъчи да се маскира на социалдемократическа партия, но все не успява да излъже никого.
Какво направи Първанов? Защо напусна властта? Не му се ще да е там ли? Ще му се, но все пак има дотолкова „сурат“, че да не върви с конкретни действия срещу геополитическите си ментори. Иначе казано, Първанов има достатъчно достойнство (пък и други форми на мотивация) че да не участва в правителство, което върви против интересите на руската олигархия в България и то не проформа, а с конкретни болезнени мерки. Достатъчно е да споменем две сфери, в които България тревожи Русия – енергийните доставки и армията. Диверсификацията на доставките, включително и започналите проучвания на собствени енергийни източници, са това, което наистина може да промени отношенията между България и Русия и то най-сетне по посока на повече цивилизованост и повече уважение. Винаги съм бил на мнение, че тези отношения могат да са много полезни за всички, ако се градят от умни капиталисти на пазарен принцип, а не от „дърти апаратчици“. Пазарният принцип е вид взаимоизгодност, честна размяна на ценности, стига да не бъде узурпиран от „здрави сили“ – тогава изгодата е само за тях, против интересите на обществата и икономиките. Що се отнася до армията, то колкото повече тя се интегрира в НАТО (включително и технологично), толкова повече се променя и основата на всички други разговори (извън договорите за доставка и поддръжка на военна техника), които водят двете държави помежду си.
Но лоялността към Русия не е единствената причина за действията на Първанов. Дадено действие, особено на такова ниво, никога не се поражда само от една причина и никога не преследва само един резултат. Разбира се, че Първанов сигурно си прави и сметките за президентските избори, разбира се че търси път и към другите леви формации, начело с БСП. Разбира се, че използва и стария трик на ДПС да излезе от властта преди края на мандата, за да се яви при новото раздаване на картите чист и непорочен в очите на късопаметния електорат.
Въпросът е какво ще произлезе от всичко това. Ето, БСП смениха ръководството и веднага издигнаха глас за предсрочни избори. Длъжни са да го направят, така е по учебник, но друг е въпросът дали наистина ще имат полза от това. Надали, затова и сигурно повече няма да издигат глас. В момента ще се ощастливят някои плаващи „независими“ депутати, защото ще ги хоноруват срещу ангажимента да запълнят зейналата в мнозинството празнота. Някоя малка партийца (напр. Барековата) може да трепне от надежда, че ще наследи АБВ в управлението, докато националистът-русофил вече трепна от парламентарната трибуна, но на този етап сякаш повече за да напомни за себе си, отколкото да се позиционира по разбираем начин в новите реалности. Принципната опозиция пък, тази грижливо култивирана от Радан Кънев зона, в лицето на Гоце ще се обогати с още един голям лидер с малко гласове. Иначе, според мен, няма да се случи нищо особено. Нашите политици са разумни и ще намерят начин да се разберат в името на общото благо – все едно кой ще попадне в обхвата на това „общо“. Да, в процеса на договарянето границите между лявото и дясното наистина може да се размият, но не чак до неузнаваемост, защото принципите си важат. Затова казваме, че спазмите са в лявата част на българската политика – не че в дясната не е имало, не че няма да има. Но сега са в лявата. Дали са конвулсии? Едва ли. По-скоро са бебешки колики. Българската политика ще се помъчи, ще поклокочи, ще покурка, накрая ще пръдне и всичко ще ѝ мине. Е, сигурно ще замирише, но пък кога от българската политика не е миришело! Където има усвояване, има и метаболизъм, а където има метаболизъм, има и гниене. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Вижте още:
Емил Кало: Аз от самото начало бях против участието на АБВ в правителството
