– Г-н Ганев, най-често задаваният въпрос по повод разсекретения доклад на одиторската компания „Аликс партнърс“ е дали си струваше милионите, които България плати за него. Тоест научихме ли нещо ново?
– Няма как да знам дали си е струвал парите, защото тепърва има да се разбира колко полезен ще е този доклад за най-различни цели. Една възможна цел е дали ще могат да се възстановят част от тези средства. Длъжен съм да предупредя, че не съм ги изчел всичките 575 страници, пък да не говорим за аналитичен прочит – да се свързват тези страници с други неща, известни за казуса „КТБ“. Някои от депутатите вече са се запознали с него в Народното събрание, където той беше достъпен за тях.
Но е ясно, че една възможност е този доклад да послужи да се съберат повече от парите. Втора възможна употреба е той да може да послужи за основание за някакво наказателно преследване, ако се открият фрапиращи нарушения на закона – или от страна на вътрешни хора в банката, или от страна на нейни клиенти – било те депозитари или кредитополучатели, или от страна на надзорниците, ако те са пропуснали нещо. И трета възможна употреба, която за мен е най-ценната, макар че трудно може да се тури някаква парична сума срещу нея – да научим уроци като общество. И в този смисъл докладът може да се окаже безценен, но трябва да го четем внимателно.
– Но като става дума за уроци, те очевидно не са уроци от незнание, от недоглеждане, защото дори без доклада се вижда, че рухването на КТБ е някакъв сценарий, схема с определена цел. Съгласен ли сте?
– Въпрос на надзора е бил да види тези схеми и да им забранява да съществуват. Със сигурност нивото на концентрация на риска в една част от доклада, която аз съм прегледал, показва, че банката е имала изключително огромни експозиции към изключително малък брой кредитополучатели, което е недопустимо по законодателство. Това, което е трябвало да каже надзорът, да го нареди, е, че е трябва да се разсеят тези огромни концентрации. Да издаде задължителни насоки и препоръки, да нареди на банката. Също така имаме очевадно финансиране – и то за много големи суми – на свързани с банката лица.
На надзора това му е работата – да открие тези свързаности и да ги прекрати. „Снимката“, която е направена от „Аликс партнърс“ на тези големи експозиции към свързани лица, означава, че те са съществували. А това е наистина сериозен пропуск на надзора. Особено при положение, че надзорен доклад за КТБ от 2010 г., до който ние получихме достъп, показва, че най-малкото подобен сценарий за КТБ е бил възможен. За огромно съжаление на всички българи той се оказа развилият се сценарий между 2010 и 2014 г.
Не е нещо, което БНБ да не е могла да види – всичко е сочело, че е било възможно като рисково развитие. И още един много важен въпрос – как се е стигнало до момента, когато БНБ вече не е могла да овладее ситуацията.
– Всъщност думата, която употребяват по този повод, е, че от БНБ са „проспали“ тези очевадни рискове за КТБ. За „проспиване“ ли става дума, след като са били налице всички признаци за онова, което се случи през 2014 г.?
– Самите твърдения на БНБ, че са го „проспали“, трябва да бъдат взети със съответната щипка скептична сол. Да, допускаме примерно, че са го проспали наистина, но питаме – как е възможно да се проспи подобно нещо. То е все едно аз да проспя, когато котаракът ми скочи върху мен и почне да ме дере с нокти в изблик на любов. Няма начин да не се събудя.
Какво чудо трябва да стане, за да не го проспи БНБ, след като такова нещо проспива. И в такъв случай можем ли да имаме доверие, че тя в момента не проспива петнайсет примерно такива случая? Какво доверие можем да имаме в нейния надзорен капацитет, ако това не го е забелязала – фундаментално важен въпрос. А ако не го е проспала, имаме други въпроси.
– Като какви например?
– Ами ако са знаели за подобни проблеми, това е определено виновно поведение и нарочно не са ги елиминирали още в зародиш. В този случай проспиването е още по-страшно.
– Цветан Василев даде няколко интервюта, в които обвини конкретни лица в сценарий за нарочно съсипване на банката…
– Тези интервюта са интересни в друга плоскост. Те показват много ясно бизнес моделът, който е бил в главата на Цветан Василев, когато е оперирал в банката. Много любопитен бизнес модел на инвестиционно банкиране, а не на нормална търговска банка. Не дори на универсална банка от германски или японски тип.
Инвестиционна банка в българската правна действителност е невъзможна, това е недопустимо. В България се допуска единствено търговското банкиране, където се събират депозити. И това означава, че от другата страна банките могат да правят само определен вид пласменти на тези средства и със сигурност не в т.нар. средства със специална цел.
И според мен този бизнес модел сам по себе си не е невалиден, има места по света, където се прилагат подобни модели, но България не е такова място. Тоест в КТБ е прилагана бизнес стратегия, която в крайна сметка е несъвместима с българския правен мир.
И ми е много любопитно дали и доколко може да бъде разглеждана КТБ като неуспял проект на инвестиционна банка. В Америка всички инвестиционни банки фалираха или се сляха с други банки, нито една не остана. Чудя се дали бизнесът с инвестиционното банкиране, което е на изчезване, не е причина за фалита и на КТБ, която се е преживявала като инвестиционна банка. И това е нещо напълно логично в една световна криза, но Цветан Василев говори, че е притежавал активи от сорта на БТК, „Дунарит“ и т.н. В българския правен мир банките не могат да притежават предприятия.
– Тази инвестиционна дейност толкова ли е била невидима за българския правен мир?
– Тука отново е ролята на надзора. Защо те са преценили, че тези механизми са допустими или не са толкова рискови, че да изискват капиталово обезпечаване от страна на банката? Тъй като всички видяха, че капиталът й се оказа неадекватен да покрие щетите. Може би наистина става дума за липса на късмет неблагоприятното развитие, но точно това е идеята на надзора – да предвиди всички черни сценарии и да изиска от банката да има достатъчен капитал като буфер, за да посрещне и много лоши новини. Което се оказа, че не е така с КТБ. Извън ликвидната криза и паниката срещу банката тези две неща са отделни разкази.
Първи разказ – защо банката се оказа капиталово неадекватна? И втори разказ – защо се случи това паническо теглене на депозити през юни 2014 г.? Но те са отделни разкази.
– Поне вторият разказ май е съвсем ясен.
– Да, там прокуратурата трябва да разследва сама себе си, което не знам как ще стане. Но все пак там е по-ясно, по-публично беше, докато другото не е лесно за разследване.
– Виждате ли някаква прилика между срутването на КТБ и големите банкови фалити през 1996-1997 г.?
– Ами не съвсем. Продължава да е възможен сценарият, при който да е имало някакво безпардонно дърварско източване на банката. Но на мен този сценарий не ми изглежда най-вероятният. Според мен Цветан Василев наистина се е опитвал да развива някакъв бизнес според както той го разбира с всичките тези интимни отношения с властта, с партии, с медии, със стратегията да се заемат монополни позиции, да се изключва конкуренция и т.н. Но ми се струва, че по-вероятният сценарий е Цветан Василев да е целял някакъв бизнес, а не просто да ограби парите на хората, както беше през 1996-1997г., когато едни авантюристи просто обезкостиха банките отвътре.
– Сравняват тогавашните фалити и този в КТБ с модела на пирамидите.
– Това с пирамидите, как да кажа, е една безполезна метафора, която нищо не значи. Твърде много е употребявана и за твърде много неща. В този смисъл няма граници и няма предел, тоест не може да бъде определено, дефинирано какво значи. Дори банките от онова време не бяха пирамиди. Те фалираха поради авантюристично поведение на своите собственици, управители, в някои случаи напълно недобросъвестни.
Пирамидите са нещо съвсем различно – те тръгват като начин да се привлекат средства от едни, плащайки на други. Тези, които са първоначалните участници в пирамидите, са със сериозни печалби. Съвсем друга схема е пирамидата. Аз поддържам няколко различни сценария какво точно се е случило с КТБ. Много малко вероятен ми се вижда сценарият Цветан Василев да е един крадец и мошеник, който е източил банката. Много по-мащабен и сериозен е бил проектът на Василев от едно обикновено крадене.
– Каква е ролята на Делян Пеевски в един друг възможен сценарий?
– Дано някой ден научим по-точно. Към момента не мога да кажа нещо много информирано по този въпрос, който несъмнено е много интересен, особено неговата медийна част. Но може би и голяма част от бизнес проектите са свързани с него. Ако е имало магистратски тип чадър в цялата история, това пак ще ни наведе на мисъл към Пеевски. Така че той може да е участвал многопластово в тези сценарии.
– Като че ли няма съмнение за участие на правния мир в цялостния сценарий.
– Очевидно е участвал и правният мир, и регулативният мир. Но по всичко личи, че са работили така, че този проект е станал възможен. Дори да не са му помагали целенасочено, имунната система срещу такива проекти не е сработила и това е факт. А точно в правния и в регулативния мир са местата, където би трябвало да сработи имунната система.
– Кой е най-важният урок, който трябва да научим след случая „КТБ“?
– Още е рано да правим изводи. Ние работим по този въпрос, обаче бавно и на принципа „По-добре бавно, отколкото да научим грешния урок“. Ще мине време, преди да започнем да казваме какво сме научили. Изводите тепърва предстоят.
