– Г-н Димитров, от 1 август в училищата ще се въвежда етичен кодекс против агресивното поведение в социалните мрежи, който ще се подписва от учители и ученици, като се предвиждат и санкции, включително изключване и преместване в друго училище. Откъде идва тази агресия сред децата?
– От обществото. Училището не е единственото място, където има агресия, има я в обществото, в семейството и оттам – при децата.
– Може би анонимността в мрежата е допълнителен фактор за агресията?
– Да, а и днешната електронна комуникация става все по-достъпна и очевидно едно от нещата, за което се използва, е този тормоз, този вид насилие, който се превръща и в кибер тормоз, както го наричат.
– Докъде е вината, отговорността на родителите?
– Родителите винаги са имали участие като източник на модели, за съжаление не винаги конструктивни. Всички възрастни сме отговорни какво правят децата, тъй като ученето започва с най-простото нещо – имитиране на модели в обществото. Всички възрастни имат отговорност да работят с децата и да им показват за какво могат да служат модерните технологии – за учене, за намиране на решения на различни въпроси, а не само за този вид поведение – грубиянство и насилие.
– Кой ще определя кое е и кое не е агресивно поведение? Понякога езикът в социалните мрежи е по-свободен, така да се каже?
– Има ясни граници и за класическия, и за кибер тормоза. Това е вид агресивно поведение, насочено към друго живо същество, което се прилага целенасочено, за да се постигне някаква болка, да се нарани физически, душевно, емоционално някой, така че жертвата да се чувства зле, а насилникът да изпитва някакъв вид перверзно удоволствие и да реши собствения си проблем по един неконструктивен начин. Така че границите могат да се прокарат, тъй като всяко поведение, преднамерено, съзнателно и целенасочено прилагано, за да предизвика болка, може да бъде видяно и преценено като насилие.
– Защо точно мрежата породи тази епидемия от насилие?
– Всички електронни средства, а те са много, могат да бъдат използвани за кибер тормоз – например всичко, което може да се случи през социалните мрежи – фейсбук, скайп, става и през мобилните телефони – да се изпращат есемеси, които съдържат заплахи, говорене по неприятни теми, заплахи, изнудвания, подигравки, публикуване на снимки, които са форма на тормоз. Въпросът е, че те са толкова достъпни и толкова лесни за опериране, не е като някога, когато теренът на агресията бяха коридорите на училищата, кварталът, улиците.
– Смятате ли, че този етичен кодекс ще изиграе някаква възпираща роля срещу хейтърството, което от интернет се прехвърля и в отношенията между хората?
– Не съм запознат подробно с идеите на кодекса, но самата идея да има такъв вид партньорство е полезно срещу насилието в мрежите. Но трябва да се мисли като политика и като виждане какво трябва да се включи. Иначе само с подписването на един етичен кодекс няма да се постигне много, трябва да има цялостна политика и практика.
– Предвиждат се и санкции…
– Най-добре е да се разговаря и със самите деца.
– Търсят ли ви вас, психолозите за съвет?
– Преди години заедно с УНИЦЕФ, още когато не се говореше за това толкова много, издадохме една брошура, която се разпространи в училище, а може да се каже, че и наши колеги специалисти отдавна работят по тая тема. И аз съм убеден, че там, където има подготвени психолози, педагогически съветници, отговорни и обучени специалисти и тогава училище по училище, общност по общност проблемът може да бъде превърнат в тема, по която се поддържат постоянни програми.
Агресията не е феномен само за България, а е световен проблем. Но наистина има данни за пренасяне на голяма част на това грубиянство, на това насилие в кибер пространството, тоест във всички форми на комуникация чрез технически средства. Но това е и при възрастните за съжаление. Тенденциите в училище са следствие от системен проблем. Погледнете какво се излъчва по телевизиите и вижте по какъв начин общуват хората в мрежата, погледнете какъв език се държи по форумите в повечето медии и ще видите, че проблемът не е от училището към обществото, а обратно – от обществото към училището. И това би трябвало да направи всички ни много отговорни.
Но има и едно друго нещо – заливането на хората с глупости и напълно безполезни неща, които също са вид социален тормоз.
– Възможна ли е някаква регулация на тази пошлост, омраза и насилие, с които ни заливат от сутрин до вечер телевизиите, поне някакво часово ограничение?
– Не става с регулация, а с образование. Това е особена форма на агресивно невежество, което често пъти се превръща в политика – например в ежедневните медии да се преекспонират негативните аспекти, да се говори за слухове, клюки, фалшиви непроверени факти и заедно с това хората да живеят в непрекъснат стрес, че съществуването им е застрашено, че живеят в свят, изпълнен с ужас и омраза. Това също е част от тази трагична за съжаление част от периода, в който цялата цивилизация се опитва да се промени, но не знае как.
– Някои искаха да се въведе богословието като предмет в училищата. Смятате ли, че би помогнало за решаване на проблема?
– Нека оставим религиите в църквата, там, където са свещениците. Училището е светско, то има много начини да покаже етичните стандарти на цивилизацията. Имайте предвид, че агресивното проповядване на религиозни разбирания може да бъде разглеждано като форма на насилие. Училището си има свои задачи и други инструменти, за да се разчита на богословската тема да се разберат постиженията на цивилизацията.
– Защо моралът, етиката, нормите на обществото почти отсъстват от учебните програми?
– Имаше такъв дебат дали да се увеличат или да се намалят часовете по психология. Но предметите, свързани с психология така трябва да се преподават, че да се учат умения, а не абстрактни понятия. Защото съвременният подход не се получава с преподаване на предмети, а с научаване на норми за взаимодействие, начини как се решават на конфликти, което е градивният подход.
Тези методи разчитат на емоционалната и социалната интелигентност, това е и призванието на педагозите – да работят заедно с психолозите, за да изграждат такива умения. Трябва да се увеличат часовете за придобиване на такава емоционална и социална зрелост. Това не става просто с преподаване, а с решаване на казуси и групови умения, системно обучение, базирано върху преживявания, начините, по който те се пренасят в ежедневието на децата. Те обичат такива програми, но недостатъчно им се предлагат.
Така стана, че часовете по психология ще бъдат включени във философския цикъл в по-високите класове. Но много по-важното е как се преподава – като абстрактен предмет или с практически казуси, ориентирани към това, което може да се пренесе към реалните контакти на децата.
– Тоест добре подготвени учители…
– Нека го кажа така – за да могат да бъдат добре подготвени, те трябва да се консултират. Това не е предмет, който може просто да се преподава, а е зрелост, която може да се покаже. Когато има трудности, ние винаги сме на разположение. Това се отнася и до тези, които имат проблем с детското насилие.
