Цялостно изменение на смисъла и функциите на пенсионната система в България чрез окончателно отнемане на индивидуалните натрупвания по партидите на осигурените. Това предвиждат предлаганите от финансовия министър Владослав Горанов изменения на Кодекса за социално осигуряване. С тях индивидуалната партида в частен пенсионен фонд ще се закрива при навършване на възрастта за пенсиониране. Натрупаните лични средства на осигурявалите се в капиталовия стълб ще постъпват в обща сметка, от която ще се изплащат вторите пенсии. По този начин родените след 1959 г., които са хората осигуряващи се и за втора пенсия, ще получават допълнителната сума според натрупаните вноски, но след пенсиониране ще се губи правото на наследяване на средствата. Но не само. Прехвърлянето на лични партиди в общ «пул», както нарича министърът новия фонд, от който ще се изплащат пенсиите, представлява отнемане, национализиране на имущество. Това не е първи опит на ГЕРБ да национализират частни пенсии. В първия мандат на Бойко Борисов финансовият министър Симеон Дянков и неговият заместник Владислав Горанов инициираха друга промяна. С нея всички средства, натрупани по партидите на осигуряваните в професионалните пенсионни фондове, бяха прехвърлени в Националния осигурителен институт (НОИ). Решението обаче беше отменено от Конституциониия съд и личните партиди в професионалните пенсионни фондове бяха възстановени. По време на сегашния кабинет на Борисов Горанов инициира друга пенсионна промяна. Според нея всички новопостъпващи в осигурителната система плащат вноските по втрория стълб, така наречената капиталова пенсия, директно в НОИ. Освен ако не заявят изрично, че искат да се осигуряват в частна пенсионна компания. В първоначалния си вариант проектът предвиждаше всички осигурени да прехвърлят натрупаните им средства в НОИ. От там пък да се плащат както пенсии, така и всички социални плащания – обезщетения за безработни, болнични, детски и т.н. Какво предсатвлява «реформата» сега Пенсионните вноски ще продължават да се трупат в индивидуалните партиди на осигуряващите се в пенсиоонно-осигурителните компании. След като приключи периодът на натрупване и осигуреното лице придобие право на пенсия, настъпва втората фаза – тази на изплащане на акумулираните средства. «Съгласно общоприетите актюерски правила и принципи изплащането на пожизнена пенсия и на срочна пенсия с гарантиран размер се явява несъвместимо със запазването на индивидуалната партида на осигуреното лице, каквато е сегашната законова уредба», обясняват в мотивите си към законопроекта от Министерството на финансите. Според МФ то може да се осъществява само на базата на създаване на обща сметка (пул/технически резерви), формирана от средствата на правоимащите лица, при кето правото на собственост върху натрупаната в индивидуалната партида сума се заменя с правото на получаване на съответния вид пенсия. Какво означава това Това означава, че правото на наследяване на пенсията от втория стълб на пенсионната система заминава в канала – то изчезва. Вторите пенсии няма да мога да се наследяват. «Смисълът на формирането на обща сметка, в която се прехвърлят средствата на осигурените лица при пенсиониране и от която се изплащат пенсиите им, е да бъдат споделени между всички участници в пула рисковете, произтичащи от надживяване или от инвестиционната дейност», обясняват от МФ. И добавят, че това, от една страна, позволява да бъдат гарантирани както пожизненият характер, така и размерът на пенсионното плащане на всеки пенсионер, независимо от случаите на дългосрочно получавани пенсии или на неблагоприятни инвестиционни резултати. От друга страна, според МФ, не позволява пенсията да се изплаща от индивидуалната партида и при смърт на пенсионера остатъкът от средствата от нея да се изплати на наследниците му. «Ако не се промени сега законът, може да се стигне до ситуация, в която пенсионер е изчерпал натрупаните средства по индивидуалната си партида и тогава ще трябва неговите синове и дъщери да му плащат пенсията». Така министърът на финансите Владислав Горановкоментира, цитиран от БТА, предложените в петък промени в Кодекса за социално осигуряване, които се отнасят до частните пенсионни фондове. По думите му трудно да се уцели моментът, в който индивидуалната партида на даден пенсионер от втория стълб може да бъде изчерпана и може да се окаже, че средства по индивидуалната му партида са изчерпани в рамките на живота му, докато е пенсионер. Това, според Горанов, поражда въпроса откъде да се осигури ресурса, който не е по неговата индивидуална партида, а осигуреният трябва да получава. Според министъра средствата може да се осигурят чрез създаването на допълнителни резерви в пенсионните фондове, които са за сметка на вноските. Промените засягат правата на близо 3.5 млн. Души. Това са хора, родени след 31 декември 1959 г., които в момента са задължени да внасят в частен фонд по 5% от сумата на която се осигуряват. От 2000 г. насам, когато започна натрупването на вноските от втория стълб вече са се събрали около 7.8 млрд. лв. За момента няма коментар от страна на пенсионно-осигурителни компании. От коментар пред БНР на изпълнителният директор на ПОК «Доверие» Даниела Петкова се разбра, че предложените промени не са съгласувани с бранша. Но пенсионните дружества едва ли ще бъдат недоволни от предложенията. Защото, ако се приеме новата формула, това би освободило ПОК от риска от невъзможност да изплащат пенсии. В същото време, поне засега, те ще продължат да получават вноски и да управлят средства, т.е. ще получават своите такси. А това значи, че бизнесът им няма да бъде пряко засегнат. Първата публична реакция дойде днес от Българската стопанска камара (БСК). Според работодателите предложенията на МФ се правят без цялостна концепция за реформа в осигурителната система. Според БСК всякакви промени, отнасящи се до пенсионно-осигурителните фондове, трябва да бъдат предлагани, дискутирани и осъществявани след приключване на стрес-тестове им, „т.е. след като е ясно какво е реалното им състояние, каква е оценката за тяхното управление и каква е ефективността на нормативната уредба, която регламентира дейността им“. Стрес-тестовете обаче бяха отложени с решение на Комисията за финансов надзор, която обяви, че вместо през април, проверката на активите ще започне през юли. Обяснението беше повече от комично – липса на експерти оценители, които могат да извършат проверката. Бившият социален министър Иван Нейковкоментира пред БНР, че МФ иска да направи радикална промяна във втория стълб на пенсионната система без анализ, което не е в интерес на хората. Настоящият социален министър Ивайло Калфин пък обяви, че няма представа какви са предложенията на колегата му Горанов, защото не се е запознал с тях. Т.е. промените в КСО, предлаги от Владислав Горанов не са съгласувани дори в рамките на правителството. Горанов не за първи път изненадва колегата си Калфин с визията си за преструктуриране на пенсионната система. Визия, която включва главно национализация на частните спестявания. При предишния си опит да пренесе всички вноски от частните фондове в НОИ се стигна до заплахата от Калфин, че ще напусне правителството, ако промяната на Горанов бъде гласувана. По всичко изглежда, че развръзката сега няма да бъде по-малко драматична.
