Снимка: Мао Цзедун и Ричард Никсън във времето на "пинг понговата дипломация"
В рамките на поредицата „Иди си навреме“ в „Денят разказва“, екипът на Студия Трансмедия поставя своите читатели и зрители върху тънката и невидима граница между световното признание и всеобщото презрение, между триумфът да влезеш през парадния вход на голямата история и фиаското да бъдеш смазан от тежестта на епохата, между безсмъртието на митологията и грубата мимолетност на реалността. Понякога един-единствен жест е фатален, един кратък миг е достатъчен. Често и смъртта идва на помощ, за да открехне дверите към вечността. Какво означава да си отидеш навреме: политическа интуиция, личен късмет или участта на герой от древногръцка трагедия. Класически случай е Ричард Милхауз Никсън, който опита вкуса и на двете възможности.
Средата на април, 1974 година – в Конгреса на САЩ започва юридическа подготовка за искане на импийчмънт на президента Ричард Никсън. Причината е ясна: бомбата „Уотъргейт“, която взриви първо Америка, после света и в крайна сметка коства президентското кресло на най-убедително избрания президент в историята на Щатите(1972г.). Ричард Милхауз Никсън идва на власт с фразата „постигам мир с достойнство във Виетнам“. Така и се случва. Но има и друг звезден миг за квакера от Калифорния, преди да дойде фиаското с микрофоните. Връщаме лентата в златния период на неговото управление. Един малко познат фрагмент от една добре позната история. През февруари 1972 г., в края на първия си мандат президентът на САЩ пристига в Китай за разговори на високо равнище. С това Никсън се превръща в първият американски президент, който посещава комунистически Китай, при все че САЩ продължават да поддържат значително морско присъствие край Тайван. Съветските ръководители, силно притеснени от тези събития се съгласяват с условията на Никсън и същата година завършват първите разговори за ограничаване на стратегическите оръжия. Прекият резултат.
Но днес е доказано и друго. В края на 60-тте години Америка спасява Китай от ядрено нападение на Съветския съюз. Това можем да извадим от страниците сп. „Historical Reference“, което е част от официалния вестник на китайската комунистическа партия „Женмин жибао“.
През октомври 1969 г. Китай се готви за ядрен удар от Съветския съюз. Лидерите на режима обикалят страната и разясняват как да се сведат до минимум рисковете и евентуалните поражения. Мао бяга в Ухан, а дясната си ръка, генерал Лин Биао, праща в Суджоу, Генералният щаб е преместен в подземен бункер на запад от Пекин.
940 000 войници, 4 000 самолета и 600 кораби, получават заповед да напуснат уязвимите за атаки бази, а на работниците се раздават оръжия, за да стрелят в съветски пилоти и парашутисти. Тласъкът за това развитие е поредица от сблъсъци на граничната река Усури.
Междувременно и двете страни на конфликта правят масови оръжейни демонстрации и войскови мобилизации. Съветският съюз даже предупреждава съюзниците си от Източна Европа във връзка с плановете за ядрен удар, „за да се отървем от китайската заплаха и да сложим край на този съвременен авантюрист Мао“.
На 20 август 1969 съветският посланик във Вашингтон информира и Кисинджър и изисква САЩ да останат неутрални. Въпреки това в САЩ се получава изтичане на информация в пресата и на 28 август „Вашингтон пост“ пише, че Москва планира да изстреля ядрени ракети срещу редица китайски градове и военни обекти. През септември и октомври, напрежението достига своя максимум, а китайските граждани получават заповед да копаят укрития.
А Никсън си има собствена стратегия. Той разглежда СССР като основна заплаха за САЩ и не иска прекалено отслабване на Китай. Президентът се бои и от последиците от ядрена война за съдбата на 250 000 американски войници, разположени в Азия. На 15 октомври 1969 г. Кисинджър предупреждава съветския посланик, че в случай на агресия САЩ ще се намесят в конфликта и ще атакуват 130 градове на СССР. Ефектът е смразяващ: пет дни по-късно, Москва отменя всички свои планове и започва преговори с Пекин. Кризата стихва.
Причината Вашингтон да размаха пръст на Москва е желанието частично да отмъсти за събитията от преди пет години, когато Съветският съюз отказва да създаде пречки на Китай за разработване на атомна бомба. Ядрените заигравки в триъгълника Вашингтон – Пекин – Москва имат предистория. Кремъл лекомислено или по-скоро идеологически е отхвърлил предложение за съвместно с американците нападение срещу изпитателния център Лоп Нор в провинция Синцзян. Никита Хрушчов наивно заявява, че китайската програма не е никаква заплаха. Отговорът е светкавичен: на 16-ти октомври 1964 година Пекин успешно провежда първия си ядрен опит. Този период си има име. Дава го Линдън Бейнс Джонсън. Кратко и ясно: „Това са най-мрачните и трагични дни за свободния свят“.
Още по темата:
