Автор: Ян Трейнър ("Гардиан")
(29.06.2015, Брюксел): Един ден преди края на спасителната финансова програма за Гърция и изтеглянето на спасителния пояс за нейните финанси, тежката артилерия на Европа се подреди и един след друг недвусмислено казаха на гърците, че ако гласуват НЕ в неделя, то това означава СБОГОМ на еврото.
Никой не можеше да сгреши и да подцени в понеделник в колко тежка ситуация са изпаднали Гърция и Европа. Един по един лидерите излизаха пред камерите с пепеляви физиономи, сдрържани, отчаяни и призоваващи Атина да помисли отново и да се отдръпне от бездната.
Имаше и остри атаки срещу Алексис Ципрас, младият гръцки премиер, чието хладнокръвие отиде подалеч от онова, което всеки мислеше за възможно и изправи лидерите на еврозоната на нокти.
Мяра за сериозността на положението може да бъде даже самият поглед върху програмата на лидерите. В Берлин, Брюксел, Париж и Лондон един канцлер, двама президенти и един премиер свикаха заседания на своите правителства, срещнаха се с лидерите на политическите партии и с висши държавни чиновници като на дневен ред беше единствено ситуацията в Гърция.
Френският президент Франсоа Оланд беше пръв. „Право на гръцкия народ е да каже какво бъдеще иска“, каза той.“Въпросът е дали гърците искат да останат в еврозоната или са готови да рискуват и да я напуснат“.
Атина настоява, че не това е същността на много сложно формулирания въпрос, подготвен от гръцкото правителство за референдума, но Берлин, Париж и Брюксел ясно казаха, че вотът на 5 юли означава или оставане в еврозоната при техните тежки условия или връщането към драхмата.
Вероятно в най-важната му реч в цялата му кариера, президентът на Европейската комисия Жан Клод Юнкер се появи в претъпканата с репортери зала в Брюксел на фона на два огромни флага – на Гърция и на Европейския съюз.
Без никаква страст, с горчивина и доста неискрено той призова гърците да гласуват със ДА за еврото и за условията на спасителната програма, аргументирайки се, че именно той и кредиторите, а не правителството на Сириза защитават със сърцето си интересите на гърците.
Ципрас е лъгал народа си, измамил и предал европейските преговарящи и изопачил условията на спасителния план, които били отхвърлени с провала на преговорите и насрочването на референдума, заяви Юнкер.
„Чувствам се предаден. Гръцкият народ ми е много близък в сърцето. Знам, че изпитват трудности… те трябва да знаят истината“, допълни той.
„Искам да призова гръцкия народ да гласува ЗА…НЕ ще означава, че Гърция казва НЕ на Европа“.
В страна, където се счита, че около 11 000 души са се самоубили заради трудностите на живот в режим на тежки икономии, Юнкер даде един неподходящ съвет: „Казвам на гърците – не се самоубивайте, защото се страхувате от смъртта“.
Необичайното представление на Юнкер звучеше и изглеждаше, че все едно той вече присъства на опелото на Европа, на която той е посветил цялата си дълга политическа кариера. Продължилата 45 минути негова реч звучеше едновременно собственически и трогателно да неговата визия, която в очите му очевидно отстъпваше място на едно друго по-сурово и хулиганско място.
Това стана още по-ясно от язвителните бележки на Зигмар Габриел, вицеканцлера на Германия и лидер на Германската социалдемократическа партия. Той свърза ситуацията в Гърция с размените лоши чувства около имиграционния въпрос и заяви, ме Европа е изправена пред най-тежката си криза след основаването на Европейския съюз с Римския договор от 1957 г.
Габриел е първият водещ европейски политик, който артикулира публично нещо, която се мисли и споделя в частни разговори от мнозина – че гръцкият лидер представлява заплаха за европейския ред и че неговият радикализъм е насочен срещу политиците на статуквото в Европа, а освен това, че той иска всички останали да пренапишат правилата, на които се основава единната валута.
Неартикулираното послание беше, че Ципрас е опасен човек с мисия, който трябва да бъде спрян.
Седящ до своя бос – Ангела Меркел, сякаш, за да излъчи един общ, непартиен сигнал от Германия, Габриел заяви, че ако гръцкият народ гласува НЕ в неделя, той ще гласува „срещу оставането в еврозоната“.
За разлика от Юнкер и Оланд, които призоваха гръцкия народ да отхвърли препоръчания от Ципрас начин на гласуване, германските ръководители звучаха спокойно примирени до скъсване.
За Меркел беше ясно, ме правилата на единната валута са много по-важни от Гърция. В този колосален сблъсък на волята, на Ципрас не може да му се позволи да надделее.
