Михаил Гуткин „Гласът на Америка“
Изданието Politico съобщава, че Доналд Тръмп може да назначи за посланик на САЩ в Русия съветника на Хенри Кисинджър и директор на консултантската фирма Kissinger Associates Томас Греъм. В ексклузивно интервю за руската секция на „Гласът на Америка“ Греъм отказва да коментира своето евентуално назначение. „Това са само слухове – казва той. – Аз не чета вестници. Казваха, че ще назначат Мит Ромни за държавен секретар и ние знаем как всичко се обърна.“
Това, че името му се споменава за кандидат за поста посланик на САЩ в Москва, не е нещо необичайно. Томас Греъм е опитен дипломат и се смята за един от най-начетените американски експерти по Русия. Той добре говори руски. Греъм работеше като директор по Русия в Съвета по национална безопасност и беше специален помощник на президента Джордж Буш-младши по въпросите на политиката в отношенията с Русия. През 80-те и 90-те години той работеше в американското посолство в Москва.
Но може би по-важен е фактът, че той сега заема поста управляващ директор на консултантската фирма Kissinger Associates и е смятан за ключов съветник на бившия държавен секретар. Самият 93-годишен Хенри Кисинджър въпреки преклонната си възраст води много активен политически живот – в продължение на много години той се среща с Владимир Путин, редовно посещава Пекин и се среща с китайските лидери, а след победата на Доналд Тръмп няколко пъти се среща с него. В медиите в края на миналата година се появиха данни, че Кисинджър може да изиграе ролята на посредник между Тръмп и Путин.
Томас Греъм отказа да коментира и тези съобщения
И Греъм, и Кисинджър са представители на школата на „реалистите“ в американската външна политика и, изглежда, мненията им в определена степен съвпадат с възгледите на Доналд Тръмп. Особено що се отнася до американско-руските отношения.
„Мисля, че в дадения случай мога да говоря от името на доктор Кисинджър – казва Греъм в интервюто за „Гласът на Америка“. – Той би искал да види подобрени американско-руските отношения и в течение на много години работеше за това, започвайки от момента, когато Владимир Путин стана президент на РФ. През последните няколко години, когато двустранните отношения рязко се влошиха, той се опита да постигне нормализация на отношенията, създаване на канали за връзка и диалог за обсъждане на въпроси като как всяка страна вижда своите национални интереси, проблемите, стоящи пред света, както предизвикателствата, пред които са изправени нашите страни. На базата на такъв диалог може да се стигне до взаимно разбиране как да се изградят двустранните отношения. При това положение детайлите са отворени за обсъждане.“
„Инициативата Бойст“
По данни на германското издание Bild Кисинджър е предложил на Тръмп план за решаване на украинския проблем, който е главният препъни камък в американско-руските отношения. Този план се основава на така наречената „инициатива Бойст“. Бойст е остров във Финландия, където през август 2014г. американски и руски експерти проведоха неформални консултации за хармонизиране на разпоредбите на неправителствената дипломатическа инициатива за прекратяване на руско-украинския конфликт. Същността на техните предложения е да се закрепи неутрален статут на Украйна, демилитаризация на югоизточната част от страната и по-нататъшно обсъждане на юридически въпроси, свързани със статута на Крим. По-късно някои от тези препоръки станаха основата на Минските споразумения. Томас Греъм беше ключов участник в „групата Бойст“ от американска страна.
„Инициативата Бойст“ първоначално беше подложена на остри критики както в САЩ, така и в Русия – припомня експертът. – По-късно много от елементите на тази инициатива залегнаха в Минските споразумения. Не искам да поставям това като заслуга на участниците в групата Бойст; в края на краищата редът и условията на примирието и решаването на подобни конфликти не ги измислихме ние. Виждам обаче малко ирония във факта, че тъкмо тези хора, които критикуваха инициативата Бойст, сега казват: „Ако само от нас зависеше да постигнем изпълнението на Минските споразумения, тази криза можеше да бъде решена!“
„Инициативата Бойст“ предвиждаше възможните пътища за изход от кризата и сега много от тях са съсредоточени в изпълнение на Минските споразумения, които нека и да не произлизат от тази инициатива непосредствено, но се развиха паралелно с нея.“
Днес Греъм смята, че изпълнението на Минските споразумения в съчетание с отмяна на санкциите срещу Русия, въведени от администрацията на Барак Обама, може да доведе до разрешаване на кризата.
„Да видиш Русия такава, каквато е“
„Смятам за очевидно, че Русия има своите дългосрочни интереси в Украйна – за това съществуват исторически, културни и личностни причини – казва Томас Греъм. – Признаването обаче на такива интереси не означава признаване на руски сфери на влияние. Смятам, че сме длъжни да отчитаме тези настроения при регулиране на американската външна политика. САЩ също имат свои интереси в Украйна и в този смисъл трябва да бъде намерен баланс между отчитането на минималните интереси на РФ и САЩ. В това се състои реалната цел на диалога.“
„Въпросът обаче трябва да се постави по-широко – продължава експертът. – Налице са сериозни разногласия по редица въпроси, които трябва да се обсъдят. Това са преди всичко въпросите за световния ред – през последните 60-70 години, а в някои случаи и 300-400 години, ние разчитахме на европейските принципи на суверенитет, териториалната цялост, легитимното използване на сила, правото на самоопределение. Според мен и във Вашингтон, и в Москва са съгласни с тези основополагащи принципи. Проблемът е в тяхната интерпретация в актуална ситуация.“
„Това са проблеми от общ характер, но има и конкретни въпроси, по които имаме разногласия, включително за Украйна и Сирия; нашите интереси могат да не съвпаднат в Арктика, Южна Азия – посочва Греъм.“ Затова новата американска администрация трябва да установи комуникационни канали за връзка и съответно ниво за сериозна дискусия как разбираме сегашната ситуация в света и как виждаме отношенията между САЩ и Русия.
„На основата на постигнатото разбиране ние трябва да формулираме политика за отношенията си с Русия, която да придвижва нашите интереси, като си дава сметка с каква Русия си имаме работа днес – а не с някакъв идеализиран образ на Русия, който се надявахме да видим преди 25 години след разпадането на СССР. И разбира се не с този демонизиран образ на Русия, който представят сега голяма част от западните медии – заключава Греъм. – Това е много прагматичен подход, базиран на трезвото разбиране на нашите национални интереси, както и разбирането, че Русия ще продължи да преследва собствените си интереси и няма да се съгласи на отстъпки, които според нея поставят под заплаха постигането на нейните цели в света.“
НАТО, санкциите, Крим
Михаил Гуткин: Смятате ли, че част от решението на проблема трябва да стане мораториум за разширяването на НАТО и отказ на Украйна от членство в Североатлантическия алианс?
Томас Греъм: Аз не виждам причина за разширяването на НАТО в сегашната ситуация. Вътре НАТО си има достатъчно проблеми, очакващи решение. Русия в известен смисъл представлява заплаха за НАТО, но не с по-малки заплахи алиансът се сблъсква и на южните си граници. Що се отнася конкретно до Украйна: отчитайки интересите на Русия и чувствителността на Москва по този въпрос, не виждам какви цели ще бъдат постигнати, ако се предостави членство на Украйна в НАТО. Това няма да повиши безопасността на алианса и няма да помогне за възстановяване на отношенията с Русия. Смятам, че част от изхода на кризата може да стане извън натовския статут на Украйна. На Киев е необходимо да се самоизключи от геополитически битки, което ще позволи на Украйна да се съсредоточи в решаването на остри вътрешни проблеми. Смятам, че въпросът за присъединяването на Украйна към НАТО – със съгласието на Киев – трябва да се свали от дневен ред.
МГ: При какви условия следва да започне свалянето на санкциите срещу Русия?
ТГ: Първо, трябва да се признае, че санкциите губят поддръжка в Европа. Второ, необходимо е да се признае, че санкциите не доведоха до разрешаването на украинската криза. Затова смятам, че трябва да започне да се мисли за снемане на санкциите преди всичко в името на съхраняването на трансатлантическото единство. Мисля, че по-лошото, което може да се случи, е публичният разрив между Брюксел и Вашингтон по този въпрос.
Ние няма да постигнем решения, ако настояваме, че санкциите могат да бъдат снети само след изпълнение на Минските споразумения в пълен обем. Това просто не е възможно поради настроенията в Москва и проблема в Киев. Но аз не вярвам също така, че просто трябва да вземем да разхлабим санкциите. Санкциите трябва да бъдат разхлабени в замяна на конкретни действия. Затова аз бих разделил Минските споразумения на части и бих предложил на Москва тяхното поетапно изпълнение в замяна на определени санкции. Този подход – стъпка след стъпка – отслабване на санкциите в отговор на определени действия на Москва, може да доведе до разрешаване на кризата.
Мисля, че на този етап Москва ще намери такъв подход за привлекателен. Този подход ще бъде също и сигнал към Киев, че Украйна не може повече да използва задълбочаващата се стагнация като прийом да не се приемат вътрешнополитически решения, необходими за гарантиране на сигурността и икономическото развитие на страната.
МГ: Подкрепяте ли де факто признаването на анексията на Крим, както преди време бе с прибалтийските републики: САЩ никога не признаха прибалтийските републики като част от СССР, но това не пречеше на Вашингтон да взаимодейства с Кремъл там, където беше възможно?
ТГ: Сега не е времето на Студената война и не би трябвало да отлагаме решението на този въпрос 50 години. Смятам, че кримският въпрос трябва да бъде решен колкото е възможно по-скоро. Трябва да се намери решение, приемливо за Киев, Москва, Вашингтон и европейските столици. Предполагам, че Москва е заинтересувана от легитимиране на своя контрол над Крим. Да се каже просто „Крим е наш и ние няма да обсъждаме този въпрос“ – на този етап представлява неадекватна реакция, особено ако Русия иска да възстанови връзките си с Европа и да развива икономиката на Крим. Съществуващите санкции ограничават способността на западните компании да инвестират в кримската икономика и да контактуват с действащи власти в Крим.
Бих посъветвал Москва за творчески подход при решаването на кримския въпрос, и САЩ могат да окажат съдействие за това. Това може да включва изплащане на компенсации на украинската страна или провеждане на повторен референдум, отчитайки съмненията в легитимността на първия референдум за присъединяването към Русия. Може да се помисли за използването на офшорни ресурси или други решения, които не е задължително да променят фактическата ситуация на полуострова, но ще се вземе предвид желанието на населението на Крим, без това да е в ущърб на икономическите интереси и безопасността на Украйна. Не знам как тези решения трябва да изглеждат детайлно, но ние не бива да ги отлагаме за необозримото бъдеще.
Може би това не е първостепенната задача в американско-руските отношения, но мисля, че в следващите 5-10 години тя може да бъде решена.
САЩ, Русия, Китай
МГ: Томас Греъм смята ли, че в Белия дом и в Кремъл трябва да има упълномощени лица, които да работят по американско-руските отношения? Те трябва да се ползват с доверието на Доналд Тръмп и Владимир Путин, за да предават посланията от единия лидер на другия – като заобикалят бюрократичните структури, които не винаги са способни да формулират единни, цялостни послания.
ТГ: Избраният президент Тръмп нееднократно е казвал, че би искал да установи работни отношения с президента Путин. Колко време смята да посвети на развитието на тези отношения, няма да разберем до момента, докато не заеме поста и не определи своите приоритети. Предполагам, че голяма част от времето си президентът Тръмп ще посвети за решаване на вътрешните проблеми на САЩ, които бяха маркирани по време на предизборната му кампания: защита на работни места, защита на нивото и начина на живот на американците, особено на живеещите в отдалечените райони. Колко от времето си ще посвети на външната политика, няма да разберем, докато не заеме поста официално. Затова смятам, че е необходим пълномощник за отношенията с Русия. Но, честно казано, не само с Русия, но и с Китай и с други ключови държави, които могат да способстват за интересите на националната сигурност на САЩ.
МГ: Доналд Тръмп в продължение на много години, дълго преди да издигне кандидатурата си за президент, е изказвал мисълта, че САЩ са длъжни да поддържат добри отношения с Русия. И в същото време той твърде критично, може да се каже дори конфронтационно, се изказваше за Китай… Смятате ли, че тези негови възгледи ще бъдат отразени в политиката, която възнамерява да води Тръмп?
ТГ: Сега ми е трудно да отговоря на този въпрос. Лесно е да се изразява мнение, когато не отговаряте за американската външна политика. Може да заключим, че Русия повече не представлява стратегическа заплаха за САЩ и ние можем да си взаимодействаме с нея по различен начин от тогава, когато изграждахме отношенията си по времето на Студената война. От друга страна е очевидно, че Китай е държава във възход, чиито дългосрочни амбиции не разбираме докрай. Вероятно в не много далечно бъдеще Китай ще се изравни със САЩ по икономическа мощ и ще се приближи до нашата военна мощ, и то във време, когато интересите на тази страна вече не се ограничават с Югоизточна Азия. Намирането на правилния баланс на силите от гледна точка на американските национални интереси ще бъде предизвикателство за всеки американски президент.
Въпросът винаги е бил как да бъдат реализирани тези идеи в конкретните външнополитически обстоятелства. Избраният президент Тръмп казва, че иска да подобри отношенията с Русия. Но какво конкретно означава това? Вземете например Сирия. Как американският дипломатически корпус, американските въоръжени сили и спецслужбите да си взаимодействат с руските си колеги? Какви да са параметрите на това взаимодействие? Това е много сложен въпрос. Не е достатъчно, че президентите Тръмп и Путин казват – „хайде да работим заедно“. Тези договорености трябва да се изпълнят с конкретно съдържание.
Президентът Тръмп говори за модернизацията на американския ядрен арсенал, за възможността да се отхвърли ядрената сделка с Иран. Предполагам, че това не е нещо, което биха искали да чуят в Москва. Въпросът е как всичките тези понякога противоречиви идеи могат да се трансформират в единна, цялостна външна политика, която да доведе до подобряване на отношенията с Русия, в същото време в унисон с американските национални интереси.
Същото се отнася и до отношенията с Китай. Първите стъпки на Тръмп включват негов телефонен разговор с президента на Тайван, а също и няколко заявления за търговската политика, които навеждат на мисълта, че американско-китайските отношения ще станат доста по-сложни. Много големи въпроси ще останат отворени – как въз основа на тези идеи да се формулира стратегия? Какъв трябва да бъде балансът в отношенията между САЩ и Китай и САЩ и Русия? Смятам, че засега Тръмп няма нито време, нито апарат, необходими за разработката на тези въпроси.
Тръмп и съпротивата на неговата външна политика
МГ: Наистина, сега Тръмп го критикуват, че прави политически заявления чрез „Туитър“. Знам, че вие сте в контакт с преходния екипа на Тръмп. Смятате ли, че у неговият апарат ще прояви достатъчно задълбоченост за такъв системен подход към външната политика, за какъвто говорите?
ТГ: Днес не можем да отговорим на този въпрос, защото все още не знаем кой ще влезе в екипа на Тръмп по външна политика. Известни са ни кандидатите за министри в кабинета и възгледите на някои от тях не съвпадат с други. Не знаем как ще работят в екип. Още повече не знаем кои ще са техните помощници и заместници, които готвят конкретните документи и разработки за висшите ръководители.
Засега е рано да се говори за това. Това, което виждате в медиите, е чиста спекулация. Някои неща може да се окажат верни, други обратното на написаното.
А що се отнася до неговите туити, това е ново явление. Ще продължи ли Тръмп да използва „Туитър“ и след като встъпи в длъжност, ние не знаем. Според мен е доста сложно да върши дипломатическа работа чрез „Туитър“. Възможно е в международните отношения да има място за туити, но те не могат да заменят сериозните дискусии, които трябва да водят помежду си Москва, Вашингтон, Пекин, Берлин, Лондон и други столици. Независимо как се отнася към това избраният президент, не мисля, че екипът му ще прави външна политика чрез „Туитър“.
МГ: Много външнополитически идеи на Тръмп бяха критикувани много рязко в медиите, в Конгреса, в експертни групи. Ще може ли той да преодолее толкова мощна съпротива? Ще може ли външнополитическият апарат да се преориентира към нови посоки?
ТГ: Ако външната политика на Тръмп бъде повече прагматична, несъмнено че тя ще стане обект на дебати в САЩ. След разпадането на СССР в американската външна политика доминираха либералните „интервенционисти“ (в периода на Бил Клинтън) и неоконсервативните сили (в периода на БУШ-младши). Президентът Обама зае малко по-прагматични позиции, обаче в обществените дебати по въпросите за външната политика тонът се задаваше от либералните „интервенционисти“ и неоконсерваторите. Затова администрацията на Тръмп несъмнено ще се сблъска със съпротивата на медиите и в Капитолия.
Един от главните въпроси ще стане този, ще може ли администрацията на Тръмп да дисциплинира бюрократичния апарат. Повечето сътрудници на Държавния департамент, Пентагона, разузнавателните служби разбират как работи нашата система и професионално ще решават задачите, които им поставя администрацията на Тръмп. Не мисля, че ще възникнат проблеми заради това, че някой в Държавния департамент ще откаже да провежда политиката на Тръмп, защото този човек се смята за неоконсерватор или либерален „интервенционист“.
„Руските хакери“ и реакцията срещу тях
МГ: Като един от най-важен се представя проблемът с „руските хакери“. Мнозина от американския външнополитически истаблишмънт смятат, че става дума не само за събиране на информация, но и за опит на Русия да повлияе или дори да подкопае американската демокрация. Това се представя като нещо извънредно и мнозина са крайно загрижените от този феномен. Какво мислите за това?
ТГ: Това наистина е сложен въпрос. Сложността в неговото публично обсъждане се заключава във факта, че твърде малко от участниците имат достъп до разузнавателни данни. Аз нямам достъп до такива данни и не знам на какво се базират изводите на разузнавателната общност.
Всяко разузнаване се занимава със събиране на информация и прибягва до хакерски дейности. Политическото ръководство на САЩ привлича към себе си повишено внимание от цял свят и разузнавачите от много страни се опитват да съберат всевъзможна информация, използвайки всички достъпни средства и най-ефективните методи… Русия, както и други страни, използва за тези цели киберпространството. Това се превърна в норма. Всеки участник в политическия процес, който не използва криптирани програми, не обръща достатъчно внимание на кибер безопасността и ползва мобилни устройства, трябва да е готов до неговата информация да получат достъп руснаци, китайци и т.н. по списък.
В това, че Русия е можела да се опита да получи достъп до компютърните сървъри на Демократическата партия или Джон Подест (шеф на изборния щаб на Хилари Клинтън), няма нищо удивително… Проблемът е в опитите да се обвържат хакерските атаки с публикации за добитата информация. След като нямам достъп до разузнавателни данни, твърде сложно е да твърдя с някаква степен на сигурност, че зад това стои Русия. И е още по-сложно да твърдим, че президентът Путин, седейки в Кремъл, лично ръководи всичко това… Аз не изключвам, че зад това стои Русия, но не мога да изключа и предположението, че може би други страни или лица, заинтересувани от публикации с подобна информация, са я получили по други свои канали.
Размишлявайки над въпроса какво трябва да се направи за защита на нашата избирателна система, е необходимо да се разгледа целият спектър от възможности, а не да зацикляме в това, какво прави Русия.
От историческа гледна точка тук няма нищо ново. Страните се намесваха във вътрешните си работи една на друга в течение на десетилетия, ако не и на столетия. И правят това по най-различни начини. По време на Студената война съществуваше Комунистическата партия на САЩ, а вероятно и сега съществува. Имаме основания да предполагаме, че тя е финансирана от Москва. Нима това не е вмешателство на друга държава във вътрешните работи на САЩ? (Компартията в САЩ и до днес отрича да е финансирана от СССР – МГ)
Ние винаги се тревожим от пропагандата, дезинформацията, но всички разузнавания по един или друг начин се занимават с това, а най-вече успяваха в тази сфера по време на Студената война. Намесата във вътрешните работи на САЩ не е нещо ново. Може да се наемат лобисти, които от ваше име да се опитат да повлияят на един или друг аспект от политиката на САЩ. Вярно е, че лобистката дейност се регулира със закони и се осъществява открито и затова не предизвиква особено безпокойство, обаче е трудно да се твърди, че не става въпрос за намеса във вътрешните работи. Проблемът с „руските хакери“ е, че участниците в политическия процес в САЩ смятат, че Русия по някакъв начин е повлияла на изхода на американските избори; толкова острата реакция се дължи на общото ниво на враждебност в американско-руските отношения. Предлагам да се направи крачка назад, да си поемем дълбоко дъх и да направим задълбочено разследване и да определим уязвимостта на системата и да разработим мерки за гарантиране целостта на нашия изборен процес.
Смятам също така, че на нас като политическа общност ни е нужно да стигнем до разбирането как да се отнасяме към подобно изтичане на информация. Според мен например в изтичането на информация от кореспонденцията на Подест няма нищо необичайно. Това е кореспонденция на хора, които които решават някакви политически проблеми в състояние на стрес; това е нормална реакция на хора, участващи в предизборна кампания. Но медиите се съсредоточиха в това изтичане, като в същото време игнорираха ключови въпроси, които трябва да решаваме, ако искаме да защитим благоденствието на нашето общество и националните си интереси на международната арена.
За трезвата оценка на американските национални интереси
МГ: Всичко това е така, но ние не можем да говорим как се възприемат тези или онези изявления или решения на политиците в медиите и в обществото като цяло. Сега съществува усещането, че Тръмп е пропутински кандидат. Той казва, че иска да установи добри отношения с Путин. Но му възразяват, че добрите отношения с Русия могат да бъдат инструмент за постигане на определени цели.
ТГ: Смятам, че сега трябва да нормализираме отношенията си с Русия, да установим канали за връзка. Можем ли да си представим ситуация, когато е възможно такова сътрудничество с Русия по редица въпроси? Да. Но докато не седнем на масата за преговори, не можем да кажем по кои въпроси това е възможно. В крайна сметка за качеството на администрацията на Тръмп ще се съди по качеството на нейната външна политика и доколко тя ще съответства на американските външни интереси. Тръмп предизвика безпокойство сред американската политическа класа, защото истаблишмънтът не е способен да признае, че светът около нас се променя.
Тръмп изказва идеи, противоречащи на принципите на американската външна политика от последните 70 години. В отговор в пресата се чуват възклицания: „Той стъпква 70-годишните традиции на американското общество!“, вместо да обяснят на американското общество защо това, което сме правели в продължение на 70 години, трябва да продължим да го правим и сега в името на американските национални интереси. Светът драстично се промени през последните 70 години, дори за последните 25 години. Пред нас стоят нови предизвикателства и външната политика трябва да им отговори. Смятам, че имаме нужда от много задълбочени дебати как се е променил светът, как тези промени влияят на американските национални интереси, как САЩ трябва да се държат в този променлив свят.
Ние се връщаме към необходимостта от трезво осмисляне на американските национални интереси – каква роля трябва да играят САЩ в света? От какви ресурси се нуждаем, за да можем успешно да играем тази роля? Необходим ни е нов консенсус за параметрите на американската външна политика в 21-ви век. Тези въпроси не бяха повдигани по време на президентската кампания миналата година, но те трябва да се обсъдят, когато администрацията на Тръмп формулира своята външна политика.
От какво трябва да се страхува Киев?
МГ: Представете си, че работите в правителството на Украйна… или примерно на Латвия. Трябва ли да се страхувате от политиката на администрацията на Тръмп?
ТГ: Ако работя в правителството на Латвия, длъжен съм да се безпокоя преди всичко за това, което се случва в Европа. Трябва да се замисля как заедно с европейските партньори да намаля уязвимостта на Латвия, как да спра вътрешните заплахи пред европейския проект. Длъжен съм да мисля и за външната политика на САЩ и как да убедя Вашингтон, че подкрепата за безопасността и благоденствието на Латвия са в унисон с интересите на САЩ. Ролята на Русия трябва да се обсъжда, но в по-широк контекст на заплаха и предизвикателства за европейската и трансатлантическа безопасност. Смятам, че не трябва да зацикляме на руската заплаха, която често се използва и като тактика, позволяваща да се отлагат решения на същностни вътрешни проблеми.
Смятам, че Русия не създава разделение в Европа, но с удоволствие използва съществуващите разногласия за свои цели. Европа и трансатлантическата общност притежават значителни ресурси за решаване на вътрешните противоречия и могат да ги решат, ако се съсредоточат върху този проблем.
Що се отнася до Украйна… Киев трябва да мисли за собствена роля в глобалната политика и за вътрешнополитическа консолидация, за икономика. Трябва ли Киев да се страхува? Да, трябва да се безпокои за геополитическата ситуация, за икономиката, за корупцията, за това, че въпреки Майдана политическата система на страната не се е променила коренно, за това, че тази система не генерира национално единство и онези компетенции, необходими за гарантиране на сигурността и просперитета на Украйна. Като се фокусират върху тези въпроси, трябва да помислят как да изградят отношенията си с Москва, Берлин, Брюксел и Вашингтон.
МГ: Доколкото ми е известно, вие сте последователен в своите възгледи. Но преди няколко години вашето мнение беше в малцинството. Може ли да се каже, че при администрацията на Тръмп вашият „реалистичен“ подход би бил по-търсен?
ТГ: Моите мнения както и преди, може да бъдат в малцинството. Смятам, че изразявам прагматичен подход за решаване на конкретни проблеми и защита на американските интереси. Ние сме длъжни трезво да оценяваме възможностите си и ситуацията, като признаем, че в 21-ви век не можем да доминираме в света по начин, по който ни се удаваше по времето и след края на Студената война. Реалната оценка на нашите възможности трябва да ни доведе до разбирането, че ни е необходимо да отчитаме интересите и на други държави. Мисля, че събитията ни водят натам. Трябва да признаем, че защитата на американските интереси днес не може да изглежда както преди 70 години. Приветствам откровените дебати по въпросите, които биха довели до широк консенсус за ролята на САЩ в света и за нашите интереси. Смятам, че такъв консенсус е необходим за осъществяване на ефективна и последователна външна политика.
Превод: Рени Нешкова
Интервюто с Томас Греъм
