Вие седите на маса от слонова кост в ИКЕА – в секцията на магазина с обзаведените стаи . Мустакат мъж с фрак влиза и нежно поставя две необозначени бутилки вино на масата, заедно с кристална чаша за дегустация. Той Ви информира с ясно изразен немски акцент, че едната бутилка струва 5 дол., а другата – 50. Учтиво Ви предизвиква да ги опитате и да определите коя е по-скъпата от двете.
Колко от вас ще могат да идентифицират по-скъпото вино – 70%? 100%?
В едно проучване на Ричард Уайзман – психолог от Хертфордширския университет 578 души са били помолени да направят разлика между евтини и скъпи бутилки в широк избор от червени и бели вина. Като цяло, всеки дегустатор правилно е идентифицирал ценовата категория на виното – при това за впечатляващите 47 % от случаите за червените и 53 % – при белите вина. С други думи, вероятността за правилно разпознаване е равносилно на хвърлянето на монета!
Докато повечето от нас биха искали да мислят, че могат да направят разликата, в действителност потребителят се опитва да разграничи виното въз основа на цената (опитните познавачи на вино показват способността си да не се придържат към подобна тенденция – така че не губете надежда за бъдещото ви пиене на вино. Те просто „надушват“ от опит характеристиките, свързани с по-високия клас вина).
Цената в сравнение с качеството
Вие сте на вечеря за Деня на благодарността и вашият ексцентричен чичо щедро решава да се справи с отварянето на неговото специално червено вино. „Това е бутилка за 100 дол., спестявал съм за нея!“- хвали се той, докато внимателно налива на всеки седнал около масата в малки чаши. В нетърпеливо очакване, вие повдигате чашата към устните си и опитвате от виното. Много е вкусно и прави 10-доларовата бутилка, която вие сте донесли да изглежда като акумулаторна киселина.
Сега, нека те попитам това: Ако чичо ви никога не беше казвал цената, щеше ли ситуацията да е същата?
В проучване от 2008 г., публикувано от Националната академия на науките, преподавателят по маркетинг Хилке Пласман и нейните съавтори провеждат дегустация, където участниците в експеримента са оставени да си мислят, че опитват пет различни вида Каберне Совиньон с цени съответно от 5, 10, 35, 45 и 90 дол. Уловката е в това, че всъщност вината са били само три. Виното от 5 дол. е поднесено два пъти – веднъж с истинския си етикет от 5 дол., а след това с цена от 45 дол. Второто вино е отбелязано с действителната му цена и след това отново сервирано с фалшива цена от 10 дол. Третото вино било от 35 дол. – с истинската си цена.
Оказало се, че не само, че участниците твърдят, че изпитват по- голяма наслада при пиенето на вина, които са били измамно обозначени като по-скъпи, но те наистина са показали и повишена мозъчна активност, свързана с удоволствието.
За да стане ясно: Те не просто мислят, че виното им е било по- скъпо, и затова субективно са го харесали повече. Те буквално са изпитали нещо различно.
Задаване на настроение
И така, сюжетът се задълбочава.
От една страна, потребителят се опитва да направи разлика между евтиното и скъпото вино, а от друга – колкото повече приемаме, че виното е скъпо, толкова по- вероятно е да му се насладим повече.
Имайки всичко това в предвид, ето го и моето предложение:
Ако още сте в ранните етапи на обучението си по дегустация на вино, не харчете по- голяма сума за бутилка от тази, която мислите, че трябва и може да си позволите. Например, когато за първи път започнах да се интересувам от вина, моят бюджет беше 15 дол. Разберете каква е вашата цена за бутилка и я поставяйте винаги като максимум.
Също така, ние знаем, че нашите възприятия буквално променят вкуса на виното, така че определянето на настроението е от решаващо значение за максимално удоволствие.
За да направите това, предлагам да инвестирате в следнитe артикули . Мислете за тях, като за вашите “стероиди за възприемане на вино“ :
- Гарафа за вино
- Две хубави чаши за вино
Това ще Ви излезе най- много 30 дол.
Веднъж придобили гарафа и двете красиви чаши, процедирайте така всеки път, в който ще пиете вино:
- Сипете виното в чиста гарафа
- Изхвърлете бутилката в кофата за смет
- Изсипете виното в красивата нова чаша
Нека въображението Ви да се рее, докато се наслаждавате на най- добрите вина на този свят. Хубавите неща идват в малки чаши.
И още нещо:
- Сценарий А: Каня Ви у нас на вечеря и с предястието поднасям бяло вино в малка чаша за вино.
- Сценарий Б: Каня Ви у нас и заедно с предястието сервирам бяло вино в огромна чаша.
Как мислите, че Вашият опит ще се отнесе към тези две ситуации?
Добре познат факт е, че по- големите чаши за вино водят до по-голяма консумация. Скорошно проучване, проведено от изследователи в университета в Кеймбридж, установи, че в ресторантите се консумира повече вино и в по-бързи темпове, когато е поднесено в по-голями чаши.
От личен опит знам, че има и обратна зависимост – малките чаши за вино намаляват скоростта и количеството на консумация. Моето винарно "забогатяване" е в пряка връзка със знанието ми за размера на чашите, обема в тях, който се налива и скоростта, с която се пие.
Когато сте на кино, отдадени на огромен пакет пуканки, вие можете несъзнателно да погълвате пуканки с пълни шепи, все едно са кислород. Когато сте на последната си чаша от забележителна бутилка вино, то е течно злато. Можете да го вдишвате до последната капка.
Ето и личната ми препоръка:
Пийте вино от по- малки чаши. Ще видите, че не само ще прекарате повече време с виното, но и ще го опитате на по- високо ниво, защото с всяка глътка то ви води към края на чашата. Можете да се залъжете мисловно, че пиете повече, отколкото в действителност като използване на по-малък съд.
Поиграйте си със себе си, когато преди следващата глътка вино си кажете, че това е последната, която някога ще имате лукса да опитате. Мислете за това като за еквивалент на скандалнохипотетичното “последно хранене“, но по отношение на виното. Това е просто упражнение на дълбока признателност към напитката, а в допълнение ще ви направи и по-богати.
Когато бялото е червено
Ако ваш приятел-шегобиец ви сервира портокалов сок, маскиран като гроздов сок, Вие ще го смъмрите след първата глътка, нали така? Така поне си мислих, когато действително пробвах това върху мой добър приятел преди няколко години. За мое учудване и вътрешно удоволствие, той беше напълно отнесен и не забеляза нищо, докато не изпи една трета от чашата и аз се изкикотих заради това, че въобще не забелязва какво пие.
В едно известно проучване, направено в Университета на Бордо през 2001 г., на 54 студенти по винарство са сервирани по две чаши червено вино като сабили помолени да опишат какво са усетили като мирис, при това в детайли. Без знанието на студентите, едно от червените вина е било бяло, с добавени хранителни оцветители.
Как мислите, че са отговорили?
Всеки един от студентте описва бялото вино като червено. При това става въпрос не за новобранци, а за обучени студенти по винарство във Франция! За да опишaт бялото вино, боядисано като червено, те са използвали описания като “вкус на череши” и на „смачкани червени плодове“.
Крайният резултат от всичко казано дотук е очевиден:
Хората масово, с помощта на съзнанието намаляват въздействието, което сензорните сигнали имат върху вкуса. Всички наши сетивни елементи очевидно играят мощна роля в насладата от виното. Колкото повече внимание отделяме на виното, толкова повече удоволствие получаваме в замяна.
Затова, всеки път, когато пиете вино забелязвайте цвета, мириса и всичко, което има вкус. Всяко наблюдение ще има голямо значение върху опита Ви, без значение дали ще е лъжа (както в експеримента) или не.
Нашите възприятие оформят нашите реалности.
И още един експеримент в заключение – на съвсем друга вълна Часът е 8.00 – петък сутрин в метростанция Вашингтон (час пик). Сред хилядите бягащи из коридорите, за да започнат деня си, скромен уличен изпълнител в сини дънки, набръчкана тениска с дълъг ръкав и избеляла бейзболна шапка внимателно разчиства местенцето си на върха на ескалатора, в непосредствена близост до входа на станцията. С куфар в краката си и няколко долара за стръв, той продължава серенадата си за обезумелите минувачи. Някои от тях хвърлят дребни монети и от време на време някоя смачкана дребна банкнота. По-голямата част обаче, от човешката лавина са хора, устремени напред със забит в краката си поглед и с единствена мисъл как да стигнат там, закъдето са тръгнали.
Уличният изпълнител може също да е невидим. Без да знаят, бързащите просто не са обърнали внимание на непретенциозния човек на цигулката, а това е бил маестро Джошуа Бел – един от най- известните цигулари на всички времена, който изпълняваше някои от най- красивите, сложни и предизвикателни парчета, композирани някога. Присъствието му там беше част от социален експеримент за възприеятията, дело на в."Вашингтон пост".
С две думи – един от най- добрите цигулари в света, изпълняваше със сърцето си нясои от най-приказните мелодии и те отекваха в метрото на Вашингтон, а едва малцина бяха онези, които спряха и дори го забелязаха! Те се бяха окали сред толкова рядко величие и красота, но заслепени от своята пристрастност към уличните изпълнители, просто го отминаха.
Нашите възприятия стават наша реалност . От цената на виното, през стъклени предмети, които използваме до начина ни на мислене, всеки избор, който правим драстично засяга нашия житейски опит .
Така че отвъд моите практически съвети по отношение на виното, никога не забравяйте , че това, което възприемаме несъмнено ще промени всеки от вас, така както ни променя по дългия си път и всяко наше винено приключение.
Автор: Майк Питърсън
Превод: Кристияна Кръстева
