На своето Национално събрание в неделя ДСБ единодушно реши да остане в Реформаторския блок. Днес Радан Кънев поясни в ефир, че повечето делегати били за излизане, но той и още неколцина от партията успели да ги убедят, че по-правилното решение е да останат заедно и да работят за обща кауза, сиреч всички да са опозиция. Ремонтните работи в машината Реформаторски блок трябва да започнат веднага. Такова решение взе форумът. Дали е възможно? Кой ти гледа!
Слуховете за отстраняването на Петър Москов от редиците на партията Кънев нарече една от „опорните точки“ на опонентите. Така той успя да тушира глухото ръмжене против здравния министър, който освен че е шеф на възлово министерство, но е и един от фаворитите на Бойко Борисов.
А кои са опонентите с "опорните точки"? Всички останали.
Целта на Радан Кънев е ясна – в страната структурите на ДСБ са недоволни от участието на партията във властта. Те искаха и продължават да искат ДСБ да напусне Реформаторския блок, да изтегли всичките си министри, зам.-министри и други свои членове от властта и да започнат на чисто като същинска опозиция. Защото за втори път след сформирането на ДСБ от единния корпус на СДС духът пак напусна тялото, този път – тялото на РБ. Така искали избирателите, тоест – делегатите на Националното събрание. Предполага се, че тези няколко стотин души са представители на целокупното мнение на електората. Това се разбира най-добре по време на вот. На практика най-добрите резултати ДСБ постигна именно като част от РБ след низходящата линия на всички предходни избори като самостоятелна формация.
Решението за ремонт на блока отвътре разбира се е чиста демагогия. Може би ДБГ също се кани да ремонтира ДСБ според собствените си възгледи, да не говорим за СДС, които така се саморемонтираха, че нищо не остана. А защо отцепилите се от СДС основатели на ДСБ някога не пробваха да удържат духа в старото тяло? Сега е още по-зле. Нямат инструменти за ремонта и Радан Кънев отлично го знае. Както Иван Костов направи партия от коалицията, защото Координационният съвет беше като орела, рака и щуката.
Вчерашното решение бе само едно отлагане на неизбежното.
Капсулирането на ДСБ като елит и авангард на Реформаторите със сигурност дразни останалите членове на коалицията. Тъкмо се събере критична маса от възмущение към властта, и ръководството тушира гнева със силни речи, остри критики към Борисов и закани за „последно предупреждение“.
Никой не вярва обаче, че ДСБ искат предсрочни парламентарни избори, за каквито непрекъснато се подхвърля. Те си дават сметка за рисковете на подобно нещо, още повече че вече не могат да ги инициират с протести. А и дори да успеят, положението им е, меко казано, неустановено. Да не говорим, че към тях непременно ще се присъедини и баш опозицията – БСП и ДПС, което би било смъртоносно. Защото каквото и да се каже за ДСБ, не може да не им се признае, че те подеха много силно съдебната реформа, имат добри идеи за много от политиките, но не умеят да ги продадат на ГЕРБ. А ако ГЕРБ откаже, да стане ясно кой кой е и за какво се бори.
Гражданският съвет е другото недоразумение на конструкцията ДСБ още като замисъл. Той бил най-голямата опозиция, по-голяма дори от опозиционността на самата партия, каза Кънев със задоволство след висшия форум. Този съвет от интелектуалци и видни обществени фигури по замисъл би трябвало да държи ръка на „пулса на обществото“, да измерва температурата на недоволство и да се произнася във важни моменти от живота на обществото.
На практика обаче той няма думата за вземането на решения, което е и съвсем нормално за която и да е партия. Неговата роля е да предава по трансмисията към избирателите морален импулс, докато партийното тяло взема други решения. Например да критикува силно кабинета "Борисов" (не че няма защо), а в същото време лидерите да могат да се изразяват по-уклончиво и да не ядосват Борисов.
Към общия хор на опозиционното говорене на висшия форум се присъедини и Татяна Дончева от „Движение 21“, силно аплодирана от делегатите заради ярко опозиционната реч. Но на нея й прилича да критикува от позицията на партия извън властта. Впрочем тя повтори основното послание на Манифеста за републиката на четиримата професори, начело с Евгений Дайнов – няма ляво, няма дясно, има битка срещу лошите.
В този смисъл може да обобщим – няма управляващи, няма опозиция – ние само си приказваме.
