Преди близо две десетилетия – през 1997 г. гледащите към бъдещето умове бяха запленени от факта, че компютърът на IBM „Дийп блю“ победи гросмайсторът по шахмат Гари Каспаров. Това ни накара да приемем, че компютрите са по-добри от нас в нещо, което ние възприемаме като „уникално човешко“. Те са по-добри от нас при откриване на модели, по-бързи приизчисленията, по-ефективни при осъществяването на автоматизирани и повтарящи се задания и просто са по-добри в игри като шахмата.
Но тогавашния шок е нищо, в сравнение с онова, на което станах свидетел тази седмица в Сеул, когато компютрите навлязоха в човешката ни същност. Аз видях как един алгоритъм победи световния шампион в най-старата игра за маса в света и по този начин хвърли в пълен хаос самото ни разбиране за същността на човешкия интелект.
Допреди петък, 3-хилядигодишната китайска игра се считаше за последната граница пред изкуствения интелект. Играта има повече потенциално възможни ходове отколкото са атомите във вселената, така че не може да бъде победена със сурова изчислителна мощ. За да спечелиш в нея е нужна интуиция, която компютрите просто не притежаваха. Десетилетия наред, най-добрите компютърни програми дори не се приближаваха до това да победят хора- новаци в играта. През миналата седмица машината AlphaGo обаче, се приближи достатъчно до това да победи една от легендите в играта за всички времена – Лий Се-дол, побеждавайки в две от срещите на двубоя в 5 мача.
За стила на Лий се знае, че е творчески, неконвенционален и агресивен. Ако някой може да победи колеблив компютърен алгоритъм, това е той!
„Тази шокираща победа, вероятно, не означава края на човечеството, но тя е залезът на Човека 2.0."
Ето защо резултатът беше шокиращ, когато Лий беше победен от машината. И вместо да ръкопляскаме, ние се паникьосахме – някои техно-оптимисти дори се просълзиха. Ние би трябвало да празнуваме британската иновативност и гениалност. Вместо това ние се опитваме да приемем факта, че границата между способностите на хората и машините вече е преодоляна.
Тази машина засенчи човешкия мозък в две от най-съществените му и базисни способности – стратегическото мислене и въображението. В дадената преди мача пресконференция Лий каза, че машините никога няма да оценят артистизма, необходим, за да спечелиш партия го. След като загуби обаче, той призна, че елегантността на машината го е повалила. Дали пък той не долови отблясък на „интелигентност“.
Това наистина довя мисълта, че наблюдаваме края на човешкия интелект такъв, какъвто го познаваме. Разбира се, възможно е, при такива спосособности, той да реши и най-големите проблеми на човечеството. Но къде сме тогава ние, несъвършените човешки същества? Техно-маниаците останаха да се терзаят с някои деликатни философски мисли – дали пък ние, хората, наистина вече не сме уникални? Дали пък някакви машинки няма да са нашите наследници на Земята?
С течение на времето, шокът отшумя. Та ние би трябвало да работим с тези машини, а не срещу тях. Ние можем да се възползваме от тяхната мощ, а не да я отприщваме в нежелана посока. Само помислете за предизвикателствата, с които можем да се справим – от Алцхаймера и рака до климатичните промени и бедността. Тази шокираща ни днес победа, може би, не е знак за края на човечеството, а единствено за залеза на Човек 2.0. Ние, хората, сме уникални със своя оптимизъм.
