Според новия Закон за здравното осигуряване, много от т.нар. малки операции, които досега се правеха в болница, ще се извършват като извънболнична помощ. Целта е да се спестят средства, тъй като се приема, че тези хирургични интервенции ще струват по-евтино, когато не се прилагат в клиника. Така ли е в действителност? Например, в сферата на извънболничната помощ ще премине една от съвременните диагностични операции – артроскопията. За нея НЗОК ще плаща само 144 лв. Специалистите по ортопедична хирургия са категорични, че тази сума не покрива нито труда на операционния екип и анестезиолога, нито цената на пълната упойка и консуматива, който се ползва за влизане в ставата. Очевидно е, че пациентите ще си плащат за въпросната хирургия, която
не е съвсем безопасна
Този вид диагностика се извършва с уред, наречен артроскоп, снабден с увеличителни лещи и светлинна система. С нейна помощ ясно се вижда вътрешната структура на увреденото място, след като уредът се въведе в ставата през кожен разрез. Картината се появява на монитор и по нея специалистът открива ставния проблем. Артроскопът се ползва и за отстраняване на чужди тела, костни фрагменти, хрущялни дискове и др. Накрая се изважда от ставата, разрезът се зашива и на мястото се прави стерилна превръзка. Конците се махат най-рано на седмия ден от операцията. После задължително се прилагат физиотерапевтични процедури за нормализиране на ставните движения. При тази малка операция не е изключен рискът от
оток, инфекция, кървене, засягане на нерви или кръвоносни съдове
Може да се появи алергия към обезболяващите препарати, които се приемат по време на изследването. Не са изключени усложнения при наличие на допълнителни заболявания – сърдечна недостатъчност, белодробен емфизем, диабет и др.
Вероятно чрез артроскопия в извънболнични условия НЗОК ще си спести финансови средства, но те със сигурност ще са за сметка на повече болки у пациентите и притеснения от страна на лекарите. Не случайно великият хирург Николай Пирогов е напомнял на своите ученици, че една и съща операция може да бъде най-леката и най-тежката.Зависи от особеностите на пострадалия човек и качествата на медицинския екип, от способността да се предвижда степента и отношението на ползата и риска за всяка лечебна или диагностична намеса.
Не е само тази диагноза и тази клинична пътека. Преживях подобен ужас ,при все , че лекарите си свършиха безупречно работата по кл.пътека на урологията. Проблема се оказа, катетъра , с който се наложи 10 дни да остана след изписване. В епикризата пишеше при кои случаи да се потърси болнична помощ, после се случи с химиотерапията, където с еизвършва манипулация и те изпращат в къщи- резултат от алергична реакция на цитостата – бедна ви е фантазията за последствията. А лекарите и болницците бяха безупречни- но НЗОК и МЗ – прецакват пациента и след добре проведено лечение, не се изключва усложнение,което никой не знае как ще приключи