Норвежкият министър председател Ерна Солбърг едва ли желае да не изпълни отговорностите на страната си по Женевската конвенция, нито пък да прави компромиси с проблема за правата на човека, но тя вероятно ще го направи, ако й се наложи.
„Налага ни се да се подготвим за форсмажорна ситуация, ако всичко се провали“, заяви Солбърг в скорошно интервю и описа новите мерки, които е възможно Норвегия да предприеме, ако Норвегия се изправи пред нова вълна бежанци след онези 163 хил., дошли през 2015 г.
Солбърг е готова ефективно да върне всеки, който достигне границите и дори да ги затвори напълно.
Ако това ви се струва хиперболизирано, обърнете внимание на предупреждението, което направи в четвъртък еврокомисарят по въпросите на миграциите Димитри Аврамопулос, че ЕС има само 10 дни, за да приложи план за „осезаеми и ясни резултати на терен“ или в противен случай „цялата система ще се срине“.
Аврамопулос посочи, че хуманитарната криза в Гърция и на Балканите „приближава“. Мерки ad hoc, взети от отделните страни, за да спре притока на имигранти само задълбочават проблема според еврокомисаря.
„Ние не можем да продължаваме да действаме едностранно, двустранно или тристранно – първите негативни последици вече се виждат“, каза той. „Ние имаме обща отговорност – на всички нас – към съседните държави – и от ЕС, и извън ЕС, но също и към тези отчаяни хора“.
Под „негативни последици“ от едностранните действия Аврамопулос очевидно има предвид загражденията, които оставят хиляди бежанци блокирани на Балканите. Те се получиха след като през последните шест месеца бяха издигнати гранични огради и беше засилен граничния контрол. Това очевидно е началото на края на възлюбеното от Европа Шенгенско пространство.
„Седем европейски държави вече възстановиха граничния контрол в толкова високо ценено, но пропукващо се Шенгенско пространство за свободно пътуване, което предизвика ново напрежение в Гърция, която не може да възпира приливната вълна на бежанците, идващи от Турция по посока на Балканите.“, написа Ройтерс в свой репортаж. „Гърция няма да възприема едностранчиви действия, но Гърция също може да наложи собствени едностранни мерки“, заяви гръцкият министър на миграционните въпроси Янис Музалис пред репортери в четвъртък. „Гърция няма да приеме да се превърне в Ливан на Европа, в склад на души, дори това да стане с голямо финансиране от ЕС“.
Европейските ръководители ще имат поредната среща на високо равнище с участието на Турция, на който ще се направи опит Анкара да „бъде купена“ и това ще е от критично значение за това, дали ще има значително намаляване на притока на мигранти към Западна Европа. Изтекли в медиите работни документи на ЕС показват, че президентът Ердоган се опитва по същество да шантажира ЕС. „Ние можем да отворим вратите към Гърция и България във всеки един момент. Ние просто можем да качим бежанците на автобуси“ – фраза, която той е казал според някои медийни публикации по време ва разговор с Жан Клод Юнкер и Доналд Туск на 16 ноември 2015 г. по време на срещата на Г-20 в Анталия.
В допълнение, седем страни вече възстановиха граничния контрол, доста други имат същите намерения, ако Ердоган и Ципрас не намерят начин да постигнат съществен прогрес за защитата на външните граници на ЕС.
Европейските чиновници се страхуват, че с началото на пролетта все повече мигранти ще се насочат на север по Балканският маршрут със затоплянето на времето. В сряда, унгарският премиер Виктор Орбан обяви провеждане на референдум относно предложената от Брюксел система на националните квоти за мигранти, която да разпредели и настани бежанците. Въпрос на време е и други страни да проведат подобни плебисцити.
Вероятно Жан Аселборн, външният министър на Люксембург обобщи нещата най-добре: „Перспективите са мрачни… Ние вече нямаме политика. Ние се насочихме към анархия“.
Вероятно на Ерна Солберг ще й се наложи накрая да възприеме нежеланите от нея самата мерки.
-150x150.jpg)
