Проектът за Национална здравна карта, представен от здравния министър д-р Петър Москов, може да причини сътресения в системата, поради неясни моменти в предложенията за т.нар. изнесени екипи на Спешна помощ, както и във формулата, определяща минималното време за медицински преглед. Екипът на Министерство на здравеопазването има претенции, че действа в полза на пациенти и лекари. Но така ли е в действителност?
Според новата Национална здравна карта ще бъдат осигурени допълнителни лекари и линейки на 13 от областите в страната. Очакванията са, че по този начин ще се гарантира по-бърза и ефективна спешна помощ. До тук идеята е повече от добра, обаче според анализи на МЗ трябва да се създадат т.нар. изнесени екипи, които да са 17 на брой. Не е ясно как ще се сформират въпросните екипи при съществуващия в момента
недостиг на лекари
Например, по данни на д-р Велин Денев, директор на ЦСМП – Смолян, в ръководените от него екипи по щат трябва да има 33-ма лекари, а работят само 15. В отдалечените райони на част от лекарските места са назначени фелдшери, а техният брой, както и броят на медицинските сестри през последните години драстично намалява. Освен това, според проекта на здравна карта всеки един от филиалите на центровете за спешна медицинска помощ ще отговаря за определени селища, независимо дали са в същата или съседна община. На практика се предлага ново разпределение на спешната помощ. При него се има предвид единствено разстоянието от филиалите до всяко населено място и времето, за което медицинският екип може да стигне до там. Обаче в малките населени места лекарите и фелдшерите оказват не само спешна помощ. Реално тези специалисти са незаменими, тъй като много добре познават проблемите на своите пациенти. В някои от малките селища няма аптеки, а общопрактикуващ лекар идва един път седмично. Защо трябва екип, добре познаващ хората и терена, да се заменя с екип от съседна община? Не е ясно по какви правила ще работи новообразуваният изнесен екип.В страната ни
няма нормативен акт, определящ какво точно е изнесен екип
Според д-р Десислава Кателиева – председател на Националната асоциация на работещите в Спешна медицинска помощ в България, под въпрос е поставена съдбата на около 250 медици, които не знаят, след въвеждане на реформата, ще имат ли възможност да упражняват професията си. Медиците се интересуват къде ще остават на разположение – в някакъв стационар или ще чакат в линейките. Рискът да се ощетят пациенти и лекари е огромен. Същото се отнася и за
новата формулата, по която ще се определя времето за преглед
През последните 15 години тази формула не е променяна, като минималното време за преглед на един болен е 20 минути, а максималното няма граница. То се определя от всеки лекар, според нуждите на конкретния болен. С промените, предложени от д-р Петър Москов, минималната граница се разширява до 30 минути. Това означава, че дори медицинската сестра да е обработила документите, докато тече прегледа, дори на пациента да не бъде открит никакъв здравословен проблем, следващият човек на опашката пред кабинета ще трябва да чака докато изтекат 30 минути.
Кому е необходимо това губене на време?
Защо се предлага, след като при досега действащата формула максималната граница за преглед е отворена? Няма ли кой в МЗ да направи по-точни изчисления и да подскаже на министър Москов, че по този начин се намалява с 50% на ден броят на прегледаните пациенти? Новата формула със сигурност ще увеличи опашките пред лекарските кабинети и ще рефлектира негативно върху възнагражденията на общопрактикуващите медици. Съществуват подозрения, че скритата й цел е пренасочване на финансови потоци от пациентите и лекарите към някои болници и фармацевтични компании, с цел да се облагодетелстват шефовете им. Всичко това поставя необходимостта идеите относно изнесените екипи и формулата за продължителност на един преглед да се обмислят по-детайлно. За да се предотврати опасността от нови реформи по известния вече метод „проба-грешка”.
TOI NE MOJE DA NAPRAVI REFORMATA !
Тази квази реформа в ТЕЛК на популиста Москов с акцент за социално и професонално включване на хората с увреждания , уж за наше „добро”.
НО.
Втората комисия по трудоспособността към НОИ се създава със скритата цел , драстично да се намалят разходите на НОИ за инвалидни пенсии и социалните разходи на държавата за инвалидите. Това е нейната основна дискриминационна задача, да бъдат отнемани права на хората с увреждания.
Министър Владислав Горанов води ултрадясна монетарна правителствена политика с цел макроикономическо регулиране, считайте намаляване на държавните фискални разходи , за най уязвимите неравностойни социални групи, хората със здравни увреждания.