Наскоро германският журналист Грегор Петер Шмиц от списание „Виртшафтс вохе“ интервюира Джордж Сорос. Доста обстойна версия на интервюто препечата и американското списание „Ню Йорк ривю ъв букс“. Сорос направи задълбочен анализ на сегашната международна обстановка 25 години след обединението на Германия. След като вчера ви запознахме с неговите оценки да политиката на Меркел, то днес продължаваме с отношението му към бежанската вълна и нейните измерения в Източна Европа:
Сорос: Защото принципите на отвореното общество нямат силни корени в тази част на света. Унгарският министър председател Виктор Орбан проповядва принципите на унгарската и християнската идентичност. Комбинирането на националната с религиозната идентичност прави крайната смес много силна. И Орбан не е единствения. Лидерът на новоизбраната управляваща партия в Полша – Ярослав Качински има аналогичен подход. Той не е толкова интелигентен като Орбан, но е ловък политик и си подбра мигранския проблем като централен за своята кампания. Полша е една от най-хомогенните страни в етническо и религиозно отношение в Европа. Мюсюлманинът-емигрант в Полша е олицетворението на Другия. Качински успя да го нарисува като Дявола.
Шмиц: В общ план, как оценявате политическата ситуация в Полша и Унгария?
Сорос: Въпреки че Качински и Орбан са твърде различни като личности, режимите, които те се опитват да създадат са сходни. Както вече намекнах, те се опитват да използват една смесица от етнически и религиозен национализъм, за да се задържат на власт. В известен смисъл, те се опитват да възстановят онази фалшива демокрация, която съществуваше между Първата и Втората световна война при режимите на адмирал Хорти в Унгария и маршал Пилсудски в Полша. Веднъж дошли на власт, те се опитват да овладеят някои от демократичните институции, които са и следва да бъдат автономни – като централната банка и конституционния съд. Орбан вече успя, Качински токущо започва. Така те ще бъдат твърде трудно сменени.
В допълнение на всичките си други проблеми, Германия ще трябва да се справи и с полския си проблем. За разлика от Унгария, Полша беше една от най-успешните страни в Европа – и икономически, и политически. Германия се нуждае от Полша, за да я защити от Русия. Русия на Путин и Полша на Качински са враждебни една на друга страни, но още повече те са враждебни на самите принципи, върху които е построен Европейският съюз.
Шмиц: Какви са тези принципи?
Сорос: Винаги съм гледал на ЕС като на олицетворение на принципите на отвореното общество. Преди четвърт век, когато за първи път се ангажирах с този регион, налице беще един разлагащ се Съветски съюз и един изгряващ Европейски съюз. И, което е интересното – и двата бяха приключения в сферата на международното управление. Съветският съюз се опитваше да обедини пролетариите от цял свят, ЕС се опитваше да развие модел за регионална интеграция, основан на принципите на отвореното общество.
Шмиц: Как това се съотнася към днешния ден?
Сорос: Съветският съюз беше заменен от една възраждаща се Русия, а ЕС започна да бъде доминиран от силите на национализма.Отвореното общество, в което и Меркел, и аз вярваме заради персоналните си истории и към което реформаторите в Украйна искат да се присъединят заради техните персонални истории не съществува реално. ЕС беше замислен да бъде асоциация на равни, но кризата на еврозонага го превърна в отношение между длъжници и кредитори където длъжниците имат затруднения да изпълнят своите задържения, а кредиторите определят условията, които длъжниците трябва да изпълнят. Такива отношения не могат да бъдат нито доброволни, нито равни. Миграционната криза ни въвлече в други проблеми. Следователно, самото оцеляване на ЕС е поставено в риск.
Шмиц: Това е интересна гледна точка, защото си спомням, че вие бяхте твърде критичен към Меркел преди две години за това, че е твърде загрижена за интересите на своите гласоподаватели и така много евтино установява немската хегемония. Сега тя наистина смени курса по въпроса за мигрантите и отвори широко вратата за сирийските бежанци. Това изигра ролята на фактор, задействал останалите европейски власти да възприемат една политика на предоставяне на убежище, която си поставя доста щедри цели от около един милион бежанци на година в продължение на няколко години. Бежанците, които са квалифицирани да бъдат допуснати се очаква да останат там, където се намират, докато им дойде редът,
Сорос: Но ние нямаме обща европейска политика за предоставяне на убежище. Европейските власти трябва да поемат отговорността за това. Защото през последната година точно това превърна наплива на бежанците от един управляем проблем м остра политическа криза. Всяка страна членка се фокусира егоистично върху собствените си интереси, често действащи срещу интересите на другите. Това предопредели паниката сред търсещите убежище, сред обществата като цяло и средвластите, отговорни за реда и законността. Търсещите убежище са главните жертви. Но вие сте прав, Меркел заслужава кредит за това, че направи възможна една обща европейска политика за търсещите убежище.
ЕС се нуждае от обстоен план за отговор на кризата, такъв план, който препотвърждава ефективното управление на потоците от търсещи убежище, така че те да го намерят по сигурен, подреден начин и с темп, отразяващ капацитета на Европа да ги абсорбира. За да бъде такъв план изчерпателен, той трябва да се разпростре извън европейските граници. Той би бил по-малко разрушителен и много по-евтин от това потенциалните търсещи убежище да останат там, където са или в близост до сегашното си местоположение.
Моята фондация разви план от шест точки на тази основа и съобще за него точно в същия момент, когато Орбан въведе своя план от 6 точки. Двата плана обаче, са диаметрално противоположни. Пранът на Орбан е проектиран така, че да защитава националните граници от търсещите убежище. Нашият цели да защити търсещите убежище. От тогава ние сме един срещу друг. Орбан ме обвинява, че се опитвам да унищожа унгарската култура, заливайки я с мюсюлмани-бежанци. Парадоксално, нашият план би задържал квалифизираните търсещи убежище там, където са в момента и би осигурил подходящи условия за тях там. Именно неговата политика ги насърчи да плъзнат към Европа докато вратите са още отворени.
Пътувал съм, пътувал съм по дълги пътища.
Срещал съм щастливи цигани.
Цигани, откъде идвате
с шатрите си по щастливите пътища?
Ех, цигани, ех, момчета.