Помните ли приказката за юнака и ламята? Той отсича главата на чудовището, обаче на мястото й поникват множество по-страшни глави. Същото се случва с идеите на здравния министър д-р Петър Москов. Като истински богатир, той емоционално заявява, че е намерил решение на труден проблем в здравната ни система, но единственият резултат е, че от идеята му изригват още по-тежки проблеми.
Например, изглежда човеколюбиво предложението на д-р Москов пациентът да доплаща максимум до 60 на сто от цената за опаковка на най-евтиното лекарство в дадена група от медикаменти. Нали, изписването на такива препарати ще облекчи болните българи! А и статистики сочат, че
ние плащаме от джоба си над 55 % от стойността на лекарствата, докато в ЕС този показател е около 18 %
В момента списъкът с цените на лекарствата за домашно приложение се утвърждава от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. На всеки две седмици този списък се изпраща в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), която поема част от стойността на медикаментите. Останалата част се доплаща от болните. Ако лечението е скъпо те допълват със собствени средства разликата. Какво се очаква?
От средата на февруари всеки лекар ще трябва да се съобразява с условието за ненадвишаване на 60% от цената на най-евтиното лекарство в дадена група
Обаче възникват въпроси – дали хората ще са доволни от това съобразяване? Какво ще се случи, когато НЗОК реимбурсира (обезщетява) само за лекарства, на стойност, която не надминава ценовия таван? Когато таванът е нисък (т.е. парите са малко), не се ли нарушават правата на пациента, понеже той се ограничава в доплащането? Защо болният ще бъде принуден да се лекува с по-евтини, по-стари и често по-неефективни средства, вместо да ползва необходимата за него най-съвременна терапия? Дали реформата ще дестабилизира утвърдени във времето терапевтични схеми? Ясно е, че ако пациентът все пак иска да се съобрази с правилата на медицинското изкуство, ще трябва изцяло да заплати медикаментите, а не част от цената им, както е сега. В противен случай ще му се наложи да мине на лекарства от миналия век или направо на бабини рецепти. Състоянието му най-вероятно ще се усложни и след време човекът ще е един от онези, които претоварват болничната ни система. А там, както вече е известно, лечението е многократно по-скъпо.
Излиза, че единственият, който печели от реформата и ще спести пари е НЗОК
Тогава, не е ли лицемерно да се внушава на българите, че ще доплащат по-малко и никой няма да остане без лечение, както твърдят от МЗ? Не е ли безотговорно от ведомството да лансират идея, без да е подкрепена с данни от проучвания, без да са проведени фармакоикономически анализи, без изводите от тези анализи да са представени на обществото, без прогнози за бъдещето на всички участници във фармацевтичния пазар?
Не са малко нашите експерти, които мислят, че най-правилно е в момента да се намали ДДС върху лекарствата. Така е и в други европейски страни с доста по-добро здравеопазване. Разумно би било д-р Москов да се запознае с чуждестранния опит, ако не вярва на експертите у нас, изразяващи мнение, различно от неговото. Иначе
хаосът с лекарствата ще се разраства,
както поради реформите на МЗ, така и чрез новите технологии. Според здравното ни законодателство до 1 юли 2015-та всички български аптеки, предлагащи продукти по интернет, трябваше да поставят на сайтовете си европейско лого за автентичност. Така лицензираните уеб сайтове щяха да се разграничават от останалите. Логото представлява банер, препращащ към регистъра на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). В момента с такъв банер разполагат само някои от онлайн аптеките, а регистърът на ИАЛ за този вид аптеки остава непълен. Ако пък полюбопитствате какво се предлага онлайн, ще останете изумени от изобилието на хранителни добавки, билкови препарати, козметични средства, чудодейни екстракти, есенции, коктейли, еликсири, шейкове и панацеи, чиито цени, произход, състав и разрешително за употреба остават неясни.
От всичко това най-потърпевш е потребителят, а той е и болен
Крайно време е на обществото ни да стане ясно, че в която и да е област високо качество не може да се постигне с ниски разходи и без разумни правила. И не би трябвало да се очаква медикамент от първо качество да е с цена за трето. Крайно време е, вместо популистки идеи (в повечето случаи неработещи), представителите на изпълнителната власт да се постараят да постигнат баланс между качеството и цената на медикаментите. Така че да ползваме достатъчно добри лекарства при реално поносима цена.
