Протести в Япония срещу споразумението за тихоокеанското търговско партньорство.
Независимо дали приемате мнението му или не, лауреатът на Нобелова награда по икономика Джоузеф Стиглиц е един от най-авторитетните икономисти на нашето време. Неговото мнение понякога влияе преко на световните пазари и борси, а в университетите той се възприема като истината от последна инстанция в макроикономиката. За нас е важно да видим как това може да повлияе в нашия регионален, европейски мащаб, особено в момент, когато България също е страна в подобни търговски преговори. Затова и Студия Трансмедия публикува последната му статия от вчера.
* * *
Миналата година беше запомняща се за глобалната икономика. Не само, че общите резултати бяха разочароващи, но и с това, че в глобалната икономическа система се появиха дълбоки промени – за добро или за зло.
Най-забележително беше постигнатото миналия месец споразумение от Париж за климатичните промени. Само за себе си, споразумението е даеч от необходимото за ограничаването на глобалното затопляне на равнище от до 2ºC над прединдустриалния период. Един ден, при това не много далеч от нас, горивата на органична основа ще се явление от миналото. Така че всеки, който инвестира в момента във въглищата го прави за своя или нейна сметка и риск. С все повече инвестиции в зелените енергии на хоризонта, тези, които инвестират, поне такава ни е надеждата, ще контрабалансират мощното лобиране на въгледобивната промишленост, която е готова да постави света в рискова ситуация заради своите късогледи интереси.
И наистина, ориентацията встрани от високовъглеродната икономика, където въглищата, газта и петрола често доминират, е само една от многото значими промени в глобалния икономически ред. Неизбежни са много други, особено като се отчете нарастващата роля на Китай в глобалното търсене и предлегане. Новата банка за развитие, създадена през миналата година от страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка стана първата голяма международна финансова институция, ръководена от развиващи се страни. И, въпреки съпротивата на Барак Обама, беше създадена и ръководената от Китай Азиатска инвестиционна банка за инфраструктура, която ще започне своите операции този месец.
САЩ действа с голям разум що се отнася до китайската валута. Тя не се противопостави на включването на юана във валутната кошница на МВФ – резервната валута на Фонда под формата на специалните права за тираж. В допълнение, половин десетилетие след като администрацията на Обама се съгласи на умерени промени в правото на глас на Китай и на някои други развиващи се пазари в МВФ – леко кимване към новите икономически реалности – САЩ накрая одобриха реформите.
Най-оспорваните гео-икономически решения през изминалата година се отнасяха до търговията. След години на разочароващи преговори – т. нар. кръг от преговори „Доха“ на Световната търговска органицация, почти незабелязано мина фактът, че тези преговори бяха тихо погребани. Те бяха инициирани, за да променят дисбаланса в предишните търговски споразумения, фаворизиращи развитите страни. Лицемерието на Америка – пропагандираща свободна търговия, но отказваща да се откаже от субсидирането на памука и на други земеделски стоки поставиха преговорите „Доха“ пред непреодолими препятствия. Вместо да заложат на глобалните търговски преговори, САЩ и ЕС се ориентираха към стратегията „разделяй и владей“, основаваща се на взаимнопреплитащите се търговски блокове и споразумения.
В резултат, онова, което беше замислено като глобален режим на свободна търговия отстъпи място на несъразмерно управляван търговски режим. Търговията в по-голямата част на Тихоокеанския и Атлантическия регион ще бъде управлявана от споразумения, които са в обем хиляди страници и повтарящи се сложни правила, които противоречат на базовите принципи на ефективността и свободното движение на стоките.
САЩ приключиха тайни преговори относно нещо, което може да се окаже най-лошото търговско споразумение през последните десетилетия – т. нар. Транс-тихоокеанско партньорство и сега са изправени пред трудна борба за неговата ратификация, след като водещите кандидати на демократите за президент и много от републиканците се изказват срещу него. Проблемът е не толкова в търговските му клаузи, а в неговата „инвестиционна харта“, която твърде сериозно ограничава екологичните, здравните и други свързани със сигурността регулационни режими, а дори и финансовите регулации, а това може да име сериозно макроикономическо въздействие.
По-специално, хартата дава на чуждите инвеститори правото да съдят правителства пред частни международни трибунали, когато според тях те са нарушили условията, регулирани от споразумението, а те са над 6 000 стр. В миналото, подобни трибунали са интерпретирали изискването чуждестранните инвеститори да получават „честно и равнопоставено третиране“ като основание за отхвърлянето на нови правителствени регулационни режими – дори, ако те са недискриминационни и са приети просто, за да защитават гражданите от новооткрити причиняващи вреди обстоятелства.
И въпреки сложната семантика на разпоредбите – което просто е покана за скъпи съдебни процеси от страна на мощни корпорации срещу злефинансирани правителства, дори регулационните режими срещу „парниковия ефект“ и свързаните с него емисии се оказват уязвими. Единствените регулации, които няма от какво да се опасяват са тези, свързани с цигарите – тъй като делата, заведени срещу Уругвай и Австралия заради това, че са въвели умерени ограничения за здравните рискове на тютюнопушенето привлекоха твърде много негативно внимание.
В допълнение, клаузата за „най-облагодетелствана нация в търговията“ осигурява на корпорациите референциалното и най-добро третиране от страната-домакин, подписала съответното споразумение. Това всъщност ще повлече нещата надолу – нещо, което е точно противното на обещанията на американския президент Барак Обама.
Дори начинът, по който Обама агитира за новото търговско споразумение показва колко далеч е неговата администрация от развиващата се нова глобална икономика. Той многократно заяви, че ТТП ще реши точно кой – Америка или Китай ще пише търговските правила на ХХI век. Правилният подход е подобни правила да бъдат постигнати колективно и всички гласове да бъдат чути, при това по един прозрачен начин. Обама търси да върши бизнеса по традиционния начин, където правилата на световната търговия и инвестициите са написани от американските корпорации за американските корпорации. Това не може да бъде нещо приемливо за когото и да било, който е ангажиран с демократичните принципи.
Онези, които търсят по-голяма икономическа интеграция имат специалната отговорност да са силни пропагандатори на реформите в глобалната икономика: ако властта над вътрешната политика бъде отстъпена на супра/над-национални органи, то тогава подготовката, прилагането и налагането на правилата и регулационните режими биха били твърде чувствителни към съображенията за демократичността на наложените практики. За съжаление не това беше случващото се в много моменти на 2015 г.
Ние би трябвало да се надяваме през 2016 г. ТТП просто да се провали и да се сложи началото на една нова ера на търговски споразумения, които няма да награждават силните и да наказват слабите. Споразумението от Париж за климатичните промени може да са първата пролетна птичка н духа и нагласата на разума, която е необходима за истинско глобално сътрудничество.
Автор: Джоузеф Стиглиц, статията е публикувана в "Гардиан" на 10 януари 2015 г.
Превод: Костадин Грозев
