Народът нарича дните от Игнажден до Богоявление Нечисти. Според поверията през това време всички таласъми, вампири, караконджули, зли самодиви и всевъзможни дяволски изчадия са се втурнали в нашия свят, за да вредят, вършат безобразия и ужасии…
Дните между Коледа и Нова година са благодатните нечисти дни за българската администрация. Докато населението празнува, властниците тихомълком я си гласуват тринайста заплата, я подарят апетитен парцел неизвестно на КОЙ, я вземат та заличат някоя професия.
Като основател и ръководител на катедрите „Публична администрация" и „Политология" в СУ „Св. Климент Охридски“ министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев не би пропуснал нечистите дни на 2015 г., за да си свърши някоя своя работа. Например като заличи архивистиката от списъка с регулираните професии у нас. Намерение, за което четем в сайта на МОН. Там е публикуван проект за решение на Министерския съвет. Проф. Танев като демократ, от гражданската квота на Реформаторския блок, дори е сложил срок и адрес за бележки, становища и предложения – Дирекция „Международно и европейско сътрудничество” на e-mail: p.kanev@mon.bg до 4 януари 2016 г. включително. Щедър срок, както се вижда.
Студия Трансмедия се обърна за становище към проф. Андриана Нейкова – един от създателите на специалността Архивистика и документалистика в Исторически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски”.
СУ е също така Алма матер, за Тодор Танев, където той израстна до проф. д.п.н. …и министър. Дали пък разклатеното му министерско кресло – тази сутрин премиерът Борисов не се изказа особено ласкаво за него – не е подбудило проф. Танев да свърши на финалния спринт някоя и друга лобистка услуга за катедрата "Публична администрация", със създаването на която той толкова се гордее?
Това са въпроси, отговорите на които Студия Трансмедия ще продължи да търси
Направихме становището на проф. Нейкова достояние на преподавателите от Историческия и Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" Изпратихме го до членовете на парламентарната комисия по образованието и науката, както и на парламентарната група на Реформаторския блок. Ще потърсим гледната точка на премиера, както и всички министри в кабинета Борисов.
Ако правителството настоява да приеме това безотговорно решение – което засяга не само тенденции в световното развитие и способностите ни да въведем бленуваното електронно управление, но и Националния архивен фонд, като елемент от системата за национална сигурност – не е ли време да употребим станалото напоследък модно словосъчетание „национално предателство“.
НА КОГО ПРЕЧИ ПРОФЕСИЯТА АРХИВИСТ В БЪЛГАРИЯ?
проф. д-р Андриана Нейкова
Въпросът ми е адресиран до ръководството и експертите на Министерството на образованието и науката (МОН) относно публикувания: Проект на Решение на Министерския съвет за изменение и допълнение на Решение № 619 на МС от 27.07.2009 година за приемане на Списък на регулираните професии в Република България – http://www. mon.bg/?go=page&pageId=63.
Поводът е, че в цитирания проект на основание чл. 8, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, във връзка с чл. 3 от Закона за признаване на професионална квалификация, се разпорежда да се заличи: ред 76 „Архивист” от споменатото Решение № 619. Липсва обаче необходимата информация в случая за основанията на вносителите по повод предлаганото изменение, което несъмнено ще има редица негативни последствия за националния ни архивно-информационен сектор във всичките му сегменти: архиви – учрежденски и исторически, регламенти, свързани с документалния и архивен мениджмънт, информационни стандарти, стартовото професионално образование и квалификация на работещите архивисти.
Още в началото се налага да подчертаем, че без архивисти-специалисти, респ. без професията архивист със статут на регулирана професия, Държавна агенция „Архиви”, която е оторизирана да провежда държавната политика в съответния сектор, не би могла да гарантира системното попълване на Националния ни архивен фонд (НАФ), а също и съхраняването на архивните комплекси в неговия състав, както и ефективното използване на достигналите до нас документални свидетелства чрез дейността на съответните специализирани архивни институции. От друга страна, съвременните държавни институции и учрежденски архиви предоставят по електронен път качествени, икономически ефективни и леснодостъпни административни услуги на гражданите. По този начин им се осигуряват технологични възможности за за пряко участие в управлението, като условие за прозрачно функциониране на държавната администрация.
Без дипломирани архивисти, които имат стартово професионално университетско образование по архивистика или допълнителна квалификация, архивите ни – учрежденски и исторически, няма да могат да изпълняват специализираните си функции. А още от своята поява досега именно архивите осигуряват опазването на най-ценните от историческа гледна точка документални свидетелства с оглед защитата на неотменните права във всяко общество. Разпространението на информационно-комуникационните технологии променя социалната им роля, както и очакванията на обществото към професията архивист. Във времето на електронната информация традиционният модел на историческите архиви логично се променя от стационарен в комуникационен. Утвърдените стратегии, регулации и рамкови програми на Европейския съюз относно развитието на архивно-информационния сектор са съобразени с новото поколение комуникации, насочени към интерактивно и всеобхватно взаимодействие с потребителите на архивна информация. Част от услугите, които се предоставят на гражданите, се приближават все повече към съобщителния и нематериален вид е-услуги, които са характерни за съвременните комуникации.
Участвайки в осъществяване правото на информация на всеки гражданин, българските исторически архиви, които са част от държавната ни администрация, също се превръщат в активен медиатор и основен комуникационен център в публичното киберпространство.
В глобален мащаб целенасочено се работи по дигитализацията на информационните ресурси на историческите архиви. Особено впечатляващи в тази насока са мащабите, темповете и резултатите от извършващата се дигитализация на публичните архивни ресурси в САЩ, Австралия, Великобритания, Франция, Русия, Унгария и др. Трябва да се поясни обаче, че подобни резултати са постижими, когато има ясна национална стратегия и се провежда системна политика в тази насока.
Благоприятен фактор за технологичната трансформация на класическите исторически архиви в Европейския съюз с помощта на новите информационно-комуникационни технологии са стратегиите, регулациите, политиките и приоритетите за разширяване на архивното сътрудничество, утвърдени на институционално и експертно равнище в общността. Постигнатото сътрудничество обхваща, както интегрирането на информационните им ресурси в единното европейско архивно пространство, така и към управлението на съвременните електронни документи в публичния сектор, включително и архивирането им.
В резултат от предприетото структурно преобразуване на архивната информация достъпът до отделните национални архиви вече се осигурява чрез общоевропейския архивен портал – APEx, наследник на предходния APEnet. Държавите в ЕС имат и уеб-базирани портали с достъп до хранилищата си. Някои от тях разполагат и с Национален регистър на документалните си комплекси, съхранявани в отделните архиви, библиотеки и музеи. Известно е, че през периода 2011-2015 г. започна дигитализация на културното и историческото наследство на държавите членки на Европейския съюз, в това число и Република България. Целта на проекта, финансиран и координиран в рамките на стратегическия план на Europeana (Европеана), е създаването на Единна цифрова библиотека за дигиталното съдържание на институтите на колективната историческа памет в границите на ЕС. По-нататък чрез портала на Европеана и APEx ще се работи съвместно за създаването на обща дигитална инфраструктура на културното богатство на Европа. Във връзка с дигитализацията на информационните ресурси на архивните документи усилията са насочени към създаването на единен стандарт с оглед тяхното правилно съхраняване в бъдеще.
Визираните промени изискват иновационни методи за обмен на информация и обучение с помощта на съществуващите социални мрежи, включително и тези на институтите на паметта – архиви, библиотеки и музеи. Свидетели сме, че създаваните трансгранични компютърни архивни мрежи още на този етап обвързват потребителите им от целия свят.
Най-важният вътрешен фактор в процеса на трансформация на традиционните архиви са постиженията на теоретичната архивистика, като сложно интегрално познание. С най-голямо значение от външните фактори за националните архивни институции са регулиращата функция на държавата, научно-технологичният потенциал на обществото, стратегиите, регулациите и политиката на международната общност по опазването и използването на архивното наследство.
Следователно не само технологичните иновации в областта на архивирането на съвременните електронни документи, но и извършващата се дигитализация на публичните ресурси, концентрирани в държавните исторически архиви, изискват професионално архивно обучение и непрекъсната квалификация на работещите архивисти, които да са съобразени с модернизирането на публичната администрация в условията на съвременната информационна парадигма и електронно управление. Със сигурност обаче, предстоящото заличаване на професията архивист от Списъка на регулираните професи ще постави под въпрос професионалните компетенции на архивистите-специалисти. Подготвената промяна, която е изненадваща за професионалното архивното съсловие, ще демотивира младите хора, които досега целенасочено избираха да учат за архивисти в специалност Архивистика и документалистика в Исторически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски” или в другите университети, които се опитват да организират през последните години вариантни специалности.
На този фон е интересно да се отбележи, че бройките по държавна поръчка (30), отпуснати на специалност Архивистика и документалистика в СУ за учебната 2015/2016 г., се заеха още на второто класиране, а балът на приетите студенти се запази традиционно висок,. Освен това през целия период от официалното откриване на специалността през академичната 2002/2003 г. досега само отделни студенти по изключение са се прехвърляли в други специалности след първата учебна година, което, за съжаление, е масова практика в повечето университетски хуманитарни специалности. За сравнение: повечето от дипломираните ни студенти намират без проблеми работа като архивисти засега предимно в частния публичен сектор, където им се предлагат по–високи възнаграждения. Имаме основание да изтъкнем, че възпитаниците на специалност Архивистика и документалистика в СУ имат успешна професионална и социална реализация. А за преподавателите тази констатация е стимул да продължават да работят за утвърждаването на Българската университетска архивистика като съвременен национален образователен модел, съизмерим с постиженията на водещите в тази област държави с дълголетни традиции и постижения.
Трябва да се отбележи, че придобитите дипломи по архивистика в рамките на специалност Архивистика и документалистика в СУ се признават в ЕС. Основанието в случая е, че правото да се упражнява професията архивист е лицензирано, респ. изисква се университетска диплома за стартово професионално образование по архивистика или квалификация, за да можеш да работиш като архивист. Това е записано в архивните им закони, защото за цивилизования свят националните им архиви са важен индикатор за държавността, за културното равнище и традиции на обществото, както и за неговия научно-технологичен потенциал. А при нас се заличава професията архивист, без да се безпокоим за по-нататъшната съдба на националното ни архивно наследство и за развитието на архивите ни. Ето защо считам, че мой граждански дълг от позициите на дългогодишен университетски преподавател именно по архивистика, респ. доказал се специалист в тази област, да поставя въпроса си пред държавните служители, подготвили въпросното заличаване: На кого пречат дипломираните архивисти и архивите в България? Наясно съм, че няма кой да ми даде конкретен отговор!
Вероятно, ще е трудно да обясним на колегите си в ЕС или на професорите по архивистика в Школата на хартите /École des Chartes/ към Сорбоната – първото архивно училище в света (1821), защо в само в България в началото на 2016 г. професията архивист предстои да бъде заличена с Решение на МС. Това се случва в момент, когато новият президент на МСА Дейвид Фрикър в словото при встъпването си в длъжност определя за стратегическа задача на националните архивни институции да се издигнат в административната структура на страната си. Той определено разчита на дипломираните, уважавани и мотивирани представители на професията архивист!
За сведение: Още през далечната 1959 г. България е приета за член на Международния съвет на архивите /International Council on Archives – ICA/.
Прочетете още:
Авторитети възразяват срещу опитите на министър Танев да заличи професията "Архивист"
Това недоразумение, след като не успя да ни убеди, че е по-велик от Наполеон, Ломоносов, Кюри, Асен Златаров, сега се опитва да си го върне на архивистите и на архивистиката като цяло. Подозирам, че това няма да е последната простотия от това министерство.
Този е РЕФОРМАТОР Министър, колкото е РЕФОРМАТОР Хитлер. Този идиот заслужава да се заклейми като простак и името му да се премахне от историята на университетът. Без История и архиви няма минало и няма нация. До господин Министърът – не го ли е срам от костите на загиналите българи за свободата на България, не ви ли е срам от разкъсаните им тела и някой от предложилите тези неща имат смелостта да се наричат български министри и учители. не ви е е неудобно да се кичите с това гордо звание Иван Вазов е български учител Христо Ботев е бил учител Гоце Делчев е бил учител а вие просто сте малки дребни душици – души на предателчета Какви хора работят по училищата и министерството – Редуцирайте тях а не историята или се саморедуцирайте. С кой акъл с кой ум. Това не е свобода на словото, а агресия срещу националната култура. Ама децата не били разбирали възрожденските текстове и думи. Били им чужди. Защото сега езикът е модерен. Ами научете ги да ги разбират нали това Ви е работата. Господин министър вземете тези нихилисти и чуждопоклонници и ги заведете в бащината къща на Ботев Вазов Левски да постоят малко и да помислят какви глупости са направили. Вземете мерки да не вземе мерки народът.
Този е РЕФОРМАТОР Министър, колкото е РЕФОРМАТОР Хитлер. Този идиот заслужава да се заклейми като простак и името му да се премахне от историята на университетът. Без История и архиви няма минало и няма нация. До господин Министърът – не го ли е срам от костите на загиналите българи за свободата на България, не ви ли е срам от разкъсаните им тела и някой от предложилите тези неща имат смелостта да се наричат български министри и учители. не ви е е неудобно да се кичите с това гордо звание Иван Вазов е български учител Христо Ботев е бил учител Гоце Делчев е бил учител а вие просто сте малки дребни душици – души на предателчета Какви хора работят по училищата и министерството – Редуцирайте тях а не историята или се саморедуцирайте. С кой акъл с кой ум. Това не е свобода на словото, а агресия срещу националната култура. Ама децата не били разбирали възрожденските текстове и думи. Били им чужди. Защото сега езикът е модерен. Ами научете ги да ги разбират нали това Ви е работата. Господин министър вземете тези нихилисти и чуждопоклонници и ги заведете в бащината къща на Ботев Вазов Левски да постоят малко и да помислят какви глупости са направили. Вземете мерки да не вземе мерки народът.
Правилно мисли министърът. Би било чудесно на мястото на специалността "архивист" да се въведе специалността "бойковист". Не ли?
Унищожавайки професионалната архивистика в България, от МС (Министерски съвет = Изпълнителната власт) се потъпква напълно безотговорно и малограмотно основното гражданско право – на достъп до (действителна, професионално поднесена и с гарантирано високо качество) информация на всеки гражданин.
Чест прави на „Студия Трансмедия“, че дава трибуна и гласност на този сериозен проблем и че е потърсил експертното и професионално мнение на един от най-ярките представители на съвременната архивна мисъл – проф. д-р Андриана Нейкова. В случая се посяга не просто върху едно професионално съсловие, а върху цялото ни общество. Професията на архивиста е професия на бъдещето, защото неговата съвременна мисия е на селектор, архитект и медиатор на колективната историческа памет. Най-новите стратегии и политики за развитието на архивите, като институти на колективната историческа памет, са по посока на възможно най-мащабно и цялостно архивиране на обществените процеси. Целта е опазване на цялото видово многообразие от документални свидетелства с историческа ценност, в това число и електронните документи. В този смисъл трансформациите в архивната и технологичната парадигма влияят по особен начин върху професионалната дейност и компетенциите на архивистите. При тези условия архивистът се оказва пряк участник в процесите по формирането, съхраняването и ефективното използване на публичните документални и архивни ресурси, а самата професия придобива все по-универсален характер. Функциите на архивиста плавно се трансформират. От „пазител на документи“ той се превръща в активен посредник при изграждането на колективната памет на обществото за цели извън тези на изследователите – защита на гражданите, на правата на човека, на демократичните ценности, осигуряване отчетност и прозрачност в управлението, и др.
Логично, посочените действия на МОН, предизвикват основателна тревога у представителите на архивното съсловие, още повече, че непрекъснато общественият интерес се фокусира върху професионалното образование. Питам се, употребявайки думите от проекто-нормативните актове, какво се постига със „заличаването“ и „премахването“ на архивистите от Списъка на регулираните професии? Всъщност синоним на двете думи е „унищожаване“. На практика посягаме върху националната си памет, респективно кого и какво унищожаваме – архивистите или всичко свързано с думата „националност“, ако тя все още има някакво значение в нашата съвременност!?
Москов и тоя са за лудницата!
Едва ли само личните интереси на проф. Танев са в основата на стремежа му да заличи професията „архивист“ от Списъка на регулираните професии в Република България. Един от възможните разрези на случилото се ни дава основание да търсим обяснението му в един малко по-друг рекурс.
Като част от държавната администрация знаещият и можещият архивист е в състояние да влияе пряко за доброто функциониране на институциите. Защото добре подредените и действащи учрежденски архиви в симбиоза с правилно организираната информационно-деловодна дейност са онази предпоставка, която гарантира стабилни и работещи в полза на обществото учреждения и организации. Защото само чрез добре подредени и функциониращи учрежденски архиви е възможно реализирането на истинско електронно управление или електронно правителство, в противовес на мимикрията, на която сме свидетели днес. От години в българската държавна администрация текат странни процеси около дейностите, свързани с документосъставянето, документооборота и документоотлагането в учрежденските и историческите архиви. Там отдавна са се настанили знайни и незнайни технитари от IT-сектора, които се опитват да „префоматират“ правилата и принципите на архивистиката и документалистиката. В тези си стремежи те срещат енергичния отпор на архивните специалисти, отказващи да отстъпят от утвърдените международни, европейски и национални стандарти в областта на архивно-информационния сектор. Отдавнашна мечта на технитарите е да си присвоят администрирането и технологизирането на документосъставянето, документооборота и документоотлагането, физиономирайки го според своите собствени представи, финансови и тяснокорпоративни интереси, без да се съобразяват с тези на обществото и държавността. Защото техните предложения, разработки и за съжаление прокарани нормативни актове в сферата на архивно-деловодните процеси и дейности поставят под въпрос способността да се съхранява, обогатява и култивира националната памет, което е пряка заплаха за устойчивостта ни като нация и държава. Какво пък — печалбите си струват риска? Държава, нация — в съвременния глобализиращ се свят нима имат значение? Ще си позволя да припомня и с това завършвам че във времето преди началото на Подмяната от 9 ноември 1989 г. се полагаха грижи за обучението на т. нар. деловодители, с което се предотвратяваше настъпилият понастоящем хаос в учрежденските архиви на доста институции. Защото, за да си деловодител днес не се изисква специална подготовка — и резултатите са налице. Но хаосът трябва да се пренесе и в учрежденските архиви, за да се заличи и най-малката възможност за ефективен документационен контрол. Ето защо трябва да се отстрани и последната пречка — знаещият, можещият и образованият архивист!
Давид Нинов — архивист, главен експерт в НВИМ
Оставете човека, той навярно се надява по този начин в архивите да не остане и следа от неговото бляскаво управление.
Но не е вярно, защото това не е човек, това е професор Юбю.
Направете кратък анализ на работещите в ДА "Архиви"- по образование и ще видите какви "архивисти" работят- философи, инженери, икономисти, педагози и какви ли не още "експерти". Как така всеки с висше образование може да бъде архивист?
Дейносmmа на архивисmа подпомага опазванеmо и съхраняванеmо на важни за общесmвоmо докуменmи и исmорическаmа памеm. Добре класифицирани и съхранени докуменmи подпомагаm всяка дейносm на админисmрацияmа.