Облекчаване на режима за офшорната собственост, така че компании от тези специфични зони да могат да притежават 10% от капитала на медии, банки, застрахователни и пенсионни дружества, спортни клубове и др. Това се канеше да одобри българският парламент. Досега това бе забранено според закона, предложен от депутатите на ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски и приет по времето на кабинета „Орешарски“. И продължава да бъде, защото решението за промяната беше отложено.
Самият факт на предлагането на промените обаче е достатъно притеснителен за пътя, по който управляващото мнозинство си представя, че трябва да върви икономиката на България. Защото предложението за до 10% участие на офшорни компании практически отваря вратата към пълното овладяване на българските дружества. Схемата е много проста и е прилагана многократно. Собствеността се разбива на 10 компании, всяка от които притежава по малко под 10%.
Според обясненията на вносителя – Министерството на финансите, има предвидено правило за борба със злоупотребите, според което офшорни компании под общ контрол няма да могат да притежават повече от 10% общо в дадено дружество. Това обаче е изпразнено от съдържание правило, защото е практически невъзможно за доказване свързаност на офшорни фирми. Още по-малко пък може да се докаже, че едно и също лице контролира различните офшорни компании.
Формалният повод
Гласуването в парламентарната комисия по бюджет и финанси беше отложено, защото срещу закона има възражения от Европейската комисия. Ресорният представител на МФ Людмила Петкова, директор на дирекция "Данъчна политика", трябва да предостави информация за конкретните текстове, които са предмет на възражение от ЕК. Според публикация на „Капитал“ възраженията идват заради отворена процедура по нарушение срещу България по жалба на конкретно дружество, а има европейски регламент относно публичния достъп до документи по такъв вид процедури. Затова МФ ще трябва да поиска първо разрешение от ЕК, за да може да оповести конкретните им възражения.
Но в общи линии претенциите на ЕК са, че в сегашния си вид законът нарушава свободното движение на стоки и капитали в ЕС и принципа за пропорционалност на мярката спрямо преследваната цел.
Кой е реалния собственик
Според браншовата организация на едни от засегнатите в закона – управляващите взаимни фондове дружества, фокусът на закона трябва да бъде върху разкриването на информация за действителните собственици на офшорните компании, а не само за самите фирми.
Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД) счита, че ограничаването на забраната за участие в „чувствителни“ сектори на икономиката до офшорни компании и контролираните от тях лица, вместо сегашната редакция на свързани лица, отговаря по-добре на идеята да се обхванат т.нар. верижни участия, при които през няколко дружества се скрива реалното, косвено участие на офшорната компания. Но по този въпрос организацията предлага редакция, която цели избягване възможността за превратно тълкуване.
В предложенията на БАУД определено има слисъл. Защото тежкият въпрос не е с формалната сосбтвеност от офшорни зони, а с реалния собственик зад тях.
Безцелни опити
Опитите на управляващото мнозинство в България за ревизия на законодателството за офшорната собственост е практически безцелно.
Само преди седмица Европейската комисия одобри нови правила, с които страните-членки на Европейския съюз ще могат по-лесно да обменят финансова информация с цел пълна данъчна прозрачност.
От 1 януари 2016 г. всяка страна ще може да прилага редактирания вариант на Директива за административно сътрудничество и между данъчните администрации ще се обменя информация за всички финансови приходи, включително от лихви и дивиденти. За платените данъци върху тях и др.
Свободна за достъп и обмен ще е и информация за счетоводни баланси, продажби на финансови активи и приходи от застрахователни инструменти.
Практически данъчните власти във всяка страна на ЕС ще използват единен формат за обмяна на данни както между 28-те страни от съюза, така и извън него в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Именно споразумението в ОИСР е механизмът, по който страните от ЕС ще успяват да достигнат до информация за компаниите, регистрирани в много от познатите като „офшорки“ зони.
„Дневник“ цитира данни, че всички национални правителства са се съгласили с предложението на ЕК до 2019 г. да продължат да добавят информация от още сфери като сред тях ще бъдат и данни от банкови сметки.
Това именно е срокът, към който ОИСР иска да обнови схемата си за размяна на данъчна информация. А това означава, че след 1 януари 2019 г. самото притежание на компания от офшорна зона ще бъде в голяма степен лишено от смисъл. Освен ако регистрацията не е направена единствено с цел по-ниски данъци. Но ще бъде трудно зад компанията да бъдат скрити неясни капитали.
Докато това се случи обаче, в Народното събрание на България най-вероятно ще видим още някой безумен опит за реабилитиране на маскираната през офшорни зони собственост.
