По бързата писта

По бързата писта

Гравитиращи около Делян Пеевски и Валентин Златев фирми ще строят магистарла „Хемус“ рекордно скъпо

Консорцумите на „ПСТ груп“ и „Джи Пи груп“ бяха набързо определени за победители, въпреки че предложиха най-високите цени

Ако има някой, който да е доволен от „стабилността“ на управлението, то това трябва да са Делян Пеевски, Първа инвестиционна банка и шефът на „Лукойл“ Валентин Златев.

Фирми, които не са пряка собственост, но са свързвани с тази своеобразна света троица, са големите победители в порединия търг за строителство на автомагистрали. Става дума за участък от 60 километра от удължението на автомагистрала „Хемус“, разделен на два лота: Ябланица – Угърчин и Угърчин – разклона за Ловеч и Плевен.

Офертите за тях бяха отворени само преди седмица и много скоростно бяха оценени. Вчера Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" (НКСИП) публикува крайното класиране на строителите, от което стана ясно, че 500 млн. лв. ще отидат  в консорцум на свързваната с Делян Пеевски и Първа инвестиционна банка  „ПСТ груп“, а други 300 млн. лв. – в „Джи Пи груп“, която е сочена за част от икономическата орбита на генералния директор на "Лукойл България" Валентин Златев. И двете суми са без ДДС.

Така държавата прави предколеден подарък за близо  1 млрд. лв.

Обявеното класиране и одобрените цени означават, че „Хемус“ се превръща официално в най-скъпата магистрала. При предварителна индикативна цена от от около 430 млн. лв., реалното строителство ще бъде при почти двойна стойност. И това за магистрала, която ще се строи в равнинен терен на Предбалкана, а не в сложната геоложка обстановка на Кресненското дефиле, примерно. Както е с магистарала „Струма“. Но и тази аномалия си има цена. Само изчакайте да я чуете от регионалния министър Лиляна Павлова.

Цитирана от „Капитал“, Павлова обяснява двойното поскъпване със „сложните съоръжения, с които магистралата ще минава през хълмистия терен на избраното трасе.“

И още. „Трасето от 60 км на магистрала "Хемус" от Ябланица до разклона за Ловеч и Плевен ще мине по много тежък терен. Участъкът ще включва над 3 км тунели и над 10 км сложни, големи съоръжения – виадукти като тези, които имаме на „Струма“ и на „Витиня“.

Въпросът е къде инженерите са успели да намерят толкова сложен терен, че да прокарат магистралата точно през него. Който е пътувал до Ловеч, знае добре пейзажа и околните терени.

Освен това индикативната стойност била изчислявана през 2013 г. по „предварително обявление без наличие на детайлно проектиране“. Т.е. изчислявани са горе-долу с хвърляне на боб.

Гарантирани победители

От обявеното класиране става ясно, че от конкурса са елиминирани кандидатите с най-ниските цени. Отстранени са офертите на Сдружение „Хемус БГ“, което включва компаните „ИСА 2000“ и „ОРС Инфраструктура“ за отсечката Ябланица – Угърчин и на турската „Ташяпъ Иншаат Тааххют Санайи ве Тиджарет“за  Угърчин – разклона за Ловеч и Плевен.

Цената на „Хемус БГ“ е с 23 млн. лв. по-ниска от тази на спечелилия, а турската компания е предложила с  50 млн. лв. по-малко.

Заради ниската си офертна цена кандидатите трябваше да представят обосновка, с която да докажат, че могат да изградят обекта за посочената стойност. Тръжната комисия обаче е отхвърлила и двете обосновки. Според НКСИП аргументите на „Хемус БГ“ нямат отношение към формирането на крайната цена. В цитираното от „Капитал“ решение пише, че "посочената методика за образуване на цените по настоящата поръчка съдържа общо изложени механизми за ценообразуване без наличие на каквато и да било конкретика как тя се отразява на предложената цена. Приложената информация за добри търговски взаимоотношения с няколко доставчика на строителни материали също е без посочено конкретно влияние върху ценообразуването. Не са представени разходни норми и/или ценоразпис на машиносмените на пътностроителната техника, механизацията, оборудването и автотранспорта, които ще бъдат използвани от участника, поради което не може да се прецени тяхното отражение върху крайната предложена цена."

Турската „Ташяпъ Иншаат Тааххют Санайи ве Тиджарет“е обосновала по-ниската си цена с възможност за оптимизиране на трасето на магистралата. Това обаче е категорично отхвърлено от НКСИ, защото „противоречи на предварително обявените условия.“ Т.е. по-ниската цена не е част от условията.

КОЙ ги притежава

Всичко си идва на мястото, когото се вгледаме в победителите. „ПСТ груп“ е бивша собственост на Васил Божков от времето, когато той беше господар на пътностроителния бизнес. Впсоледствие компанията премина през няколко прехвърляния на собственост. В момента тя е пряко притежание на кипърската офшорка “Колвик Сървисис” и реалният собственик е скрит. Компанията е изцяло заложена срещу банков кредит в Първа инвестиционна банка. Това е обичайна практика за прикрит контрол над търговско предприятие от страна на банките. В строителния бранш обаче определят „ПСТ груп“ като част от бизнеса на Делян Пеевски. Връзката с ПИБ тук само потвърждава тезата, че след рухването на КТБ Пеевски е структурирал бизнеса си около ПИБ, прекредитирал се през банката и е прехвърлил сметките на контролираните си предприятия там.

Любопитен детайл е, че след последното прехвърляне на собственост в „ПСТ груп“ имаше и смяна на ръководството. В момента един от представителите на дружеството е бившият зам.-министър от първия кабинет на Бойко Борисов Камен Кичев. Другият директор в компанията пък е Цветан Цонев, който ръковедеше друга фирма от бранша – „Трейс“ отново в периода на първото правителство на Борисов. Тогава компанията беше сред основните победители в търговете за пътно строителство и пътно поддържане.

Третият човек в борда е Петко Хитров. Той е сред ръководството и на пловдивската фабрика за производство на цигарени опаковки и гилзи „Юрий Гагарин“, която е част от икономическата група на Делян Пеевски.

 

 

 

Категории Икономика

Автор: Мирослав Иванов

Мирослав Иванов се занимава с финансова журналистика повече от 10 години - по-голямата част от тях в печатни медии. Работил е за водещи икономически всекидневници в България, като „Пари“, а след придобиването му от Икономедиа и за наследника му „Капитал daily”. Има опит и от онлайн медии, включително и от поддържания от него блог. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *