Производството на грозде е традиционно за България още от древността. То е важен подотрасъл, имащ отношение към икономиката от гледна точка на заетата работна сила, инвестициите, генерираната продукция, реализирания износ, но също така оказва значение върху здравето на населението. В годините на преход, включително и след присъединяването на страната ни към ЕС, в резултат на значението на различни фактори, относителната му тежест като земеделски подотрасъл намаля. Връщайки се назад в периода между 60-те и 80-те години на 20 век лозарството се превръща в един от структуроопределящите подотрасли на земеделието. В резултат на това България е сред първите 10 страни по производство на винено грозде в световен мащаб, както за определен период лидер в производството на десертно грозде.
След промените през 1989 г. започна постепенното намаление на площите, заети с лозя. Причините са свързани с връщането на собствеността в реални граници и отказа на голяма част от собствениците да обработват площите, липсата на инвестиции в сектора и промяната на организационно-структурния характер на стопанствата, занимаващи се с лозарство. Същевременно реално бяха загубени външни пазари, които бяха заети от нови сериозни производители на вина в глобален мащаб, страни като Чили, Аржентина, Австралия и др.
Тази обща негативната тенденция, очертала се през последните 15 години се потвърждава от статистиката. Размерът на произведената в страната продукция намалява трикратно в абсолютна сума от 224 мил. лв през 2000 г., до 75.6 мил. през 2014 г.
Брутна продукция лозарство в България
Източник: НСИ, Eurostat, данни 2000 – 2014 г., в млн. лв.
Това съкращаване на производството дава оражение върху дела, който заема лозарският сектор спрямо общата селскостопанска и растениевъдната продукция. За разглеждания период продукцията общо в земеделието се увеличава, макар темповете на растеж да са относително ниски, от 2000 г до 2014 с 27%. В същото време е значително по-осезаем ръста в растениевъдната продукция (110%), достигайки близо 5,4 млрд. лв през 2014 г. На тази основа намаляването на продукцията от лозарството е още по – отчетливо за периода. Единствено в периода около приемането на страната в ЕС има ръст, който е неустойчив.
Основен елемент за реализараната продукция са засетите лозови масиви в страната. Влияние за резултата в сектора оказват както ценовите нива и добивите, но основополагащо е значението на площта, заета с лозя. Следва да се отбележи, че в лозовите площи има поддържани масиви, които реално генерират продукция и неподдържани. Общата тенденция е показателна за развитието на сектора в последните 10-15 години.
Дял на лозарството в общата аграрна продукция
Източник: НСИ, МЗХ Аграрни доклади
Само през за периода 2014 – 2010 г. площите, заети с лозови насаждения, намаляват с 24% до 628.9 х. дка. Същевременно неподдържаните лозя се увеличават с над 50 хил. дка
Площи, засадени с лозови насаждения, хил. дка.
Източник: МЗХ Аграрни доклади, "Агростатистика", ИАЛВ
само през 2014 г. спрямо предходната изследвана година, достигайки 103 х. дка. Общото намаление на площите за целия период е над два пъти (от 1310 х. дка през 2003 г. до 629 х. дка през 2014 г.). Като най-драстичен спад се отчита през 2010 и 2013 г. Намалението е значително за мащабите на страната, като резултат от него е намалено структурното значение на сектора за цялото селско стопанство у нас. Спадът при лозята се дължи и на голямото намаление на новосъздадените лозови площи, за съжаление тази тенденция се увеличава след 2008 г. Трябва да отбележим, че голяма част (над 50% от лозовите масиви) са над 20-25 години, и се предполага, че през следващите години ситуацията в сектора ще се влошава без радикална промяна и увеличаване на дела на младите лозови насаждения.
Принос за тенденцията за развитието на лозарския сектор има действието на основните инструменти на ОСП (Общата селскостопанска политика) върху него. ОСП в частта си на директните плащания на единица площ и намесата на пазара се оказа неефективна за нашето лозарство и винарство. Средствата, които се отпускат са крайно недостатъчни и не могат да облекчат съществено икономическото състоянието на производителите в отрасъл, изискващ голям финансов ресурс. По данни на дирекция "Растениевъдство" на МЗХ и САПИ, средните разходи за производство в секторите, свързани със зърнопроизводство и производството на маслодайни култури се покриват от директните плащани в размер на 24 – 26%. Същевременно в лозарския сектор подкрепата е значително по-малка, около 4 %.
Друг значим проблем пред представителите на лозарския сектор е ниското ниво на сдружаване на стопанствата. Това лишава земеделските стопанства от възможността да устояват техните интереси обединени, както по отношение на ценовите нива, така и на местата за реализация на продукцията. Напротив разделението на селскостопанските производители създава напрежение между тях, намаление на изкупните цени и води до трайна тенденция за нисходящо развитие на сектора.
Инвестициите в сектора също намаляват, това се отчита в показателя за новосъздадените лозя. Преди 10 г. средно новите насаждения са около 25 хил. дка, докато за 2014 г. са малко над 6 хил. дка по данни на МЗХ. Налице е четирикратен спад, който няма как да компенсира застаряването на масивите.
В заключение могат да се посочат следните изводи:
- Намалява брутната продукция реализирана от лозарския сектор. За разглеждания приод, това е по-отчетливо при сортовете винени лозя.
- Спад е отчетен в дела на сектора спрямо селскостопанската и в по-голяма степен спрямо растениевъдната продукция. Това показва разнопосочното развитие на растениевъдния подотрасъл и лозарския сектор.
- Намалението на площите, засети с лозя е отчетливо, въвеждането на ОСП не спомага за промяна на тенденцията, в известна степен даже я задълбочава.
- Липсата на достатъчно инвестиции не дава възможност за рязка промяна в развитието на сектора в положителна насока.
- Ниското ниво на сдружаване лишава земеделските производители от възможността да защитават по-ефективно своите интереси.
