Само 25 мили (около 40 км) и един впечатляващ мост разделят Копенхаген от Малмьо – третия по големина град в Швеция. Дания и Швеция споделят исторически, езикови и културни връзки. Всяка от тях са влюбени в свободния пазар на труда, високите данъци и щедрата социална система. Що се отнася до имиграционната политика обаче, двете държави са два различни свята.
Да видим например тазгодишната миграционна криза. Дясно-центристкото правителство на Дания, изтласкано напред от анти-имигрантската по характер Датска народна партия (ДНП) след изборите от юни се изправи с оголени зъби срещу политиката на предоставяне на убежище. През септември то започна рекламна кампания в четири ливански вестника, съдържаща основно предупреждения към евентуалните мигранти за трудностите, пред които ще се изправят, ако пристигнат в страната. С неохота то се съгласи да приеме 1 000 бежанци от други европейски страни, а след това си промени мнението. Швеция, напротив, отвори своите обятия. Тази година около 150 хил. сирийци, афганци и хора от други националности потърсиха убежище в 10-милионната страна като повечето от тях влязоха от Дания. В пропорционално отношение това е по-голям брой, отколкото в Германия.
Всичко се промени на 24 ноември, когато социалдемократическото правителството на Стефан Лофвен се огъна под напора на цифрите. Аса Ромсон, заместник министър председател с насълзени очи обяви мерки, насочени към ограничаването на притока на бежанци в Швеция. От април 2016 г. повечето бежанци ще получат само временна защита, а правото им да доведат членовете на семействата си в Швеция ще бъдат ограничени. За страна, която гледа на себе си като на съвестта на Европа подобни мерки са истински обрат.
В резултат из коридорите на властта в Дания не само замириса на злорадство. След 2001 г., под влиянието а ДНП, серия от правителства затегнаха политиката на даване на убежище и гражданство (правилото, че на съпрузи-чужденци, по-млади от 24 години им се забранява да се преселят в Дания е една от най-тежките подобни разпоредби в света). Новите мерки в Швеция са стара песен за Дания, която прие последната си нова доза ограничения през юли и обмисля нови предложения като това да се отнемат от всички кандидати за убежище наличните у тях средства и скъпоценности като компенсация за предоставените им грижи. „Хората гледаха шведите и им се присмиваха“, заяви един датски чиновник и допълни:“Шведите са толкова наивни“.
Датчаните би следвало да се въздържат от подобен сарказъм. Въпреки очевидната нужда, страните от ЕС предпочитат игрички от типа „изнудвай съседа си“, вместо да координират миграционната си политика. Така както затварянето на унгарската граница предизвика хаос в Хърватия и Словения, едностранните действия на Швеция ще се отразят на Дания. Молбите за убежище в Дания вече достигнаха рекордното ниво от вероятно 20 хиляди за годината и те ще се увеличат още преди шведските мерки да влязат в сила.
Това ще обтегне още повече отношенията между двете страни. Швеция настоява Дания да я последва и да въведе гранични проверки въпреки отказа на премиера Ларс Локке Расмунсен, според когото мерките ще доведат до увеличаването на търсещите убежище в Дания. През септември двете правителства не успяха да координират своята политика след като бежанците се втурнаха към Дания, за да достигнат до Швеция. Ликке Фрийс, който е бивш датски министър, заяви, че отношенията не са били толкова лоши от години.
Страховете около бежанците дадоха своя отпечатък на референдума, проведен на 3 декември, когато тази статия вече беше под печат в „Икономист“. Бюлетината постави датчаните пред странен избор – дали да разрешат на правителството да се откаже от досегашната си политика и право да не спазва разпоредбите на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работа и да премине към варианта, даден на Великобритания да избира кои точно политики и разпоредби да спазва и кои не. Неминуемо сложно формулираният въпрос беше политически натоварен със съмненията дали отговорът „да“ би позволил на Брюксел да наводни Дания с желаещи убежище. Правителството твърдеше, че не. Както и навсякъде другаде в Европа, датчаните вече бяха изгубили доверието си в обещанията, които политиците дават.
Много датчани мислят, че политическата коректност задуши дебата за мигрантите в Швеция –за разлика от Дания, където липсата на мнение е немислимо. Това позволи, според тях, на крайнодесните шведски демократи – антиимигрантска групировка с корени в неонацизма, да се позиционират на върха в анкетите на общественото мнение като единствената алтернатива на подгизналия про-имигрантски консенсус.
В това има известен смисъл. Все пак, твърдолинейната датска политика по отношение на бежанците не подкопа също и позициите на популистите. През годините ДНП, появила се като разклонение на един антиданъчен бунт, повлече със себе си и умерените партии – днес дори сред социалдемократите има имиграционните хардлайнери. Танцувайки в унисон с ДНП не се отрази на нейната база. Социалдемократическата партия беше втора на изборите през юни с 21% от гласовете. Шведските демократи, които отвращават останалите шведски партии имат съвсем малко по-високи резултати.
Моята политика е по-добра от твоята политика
Всяка страна се бори с интеграцията. Някои шведски градове вече са стратифицирани на етнически принцип, а расистки тълпи обстрелваха с коктейли „Молотов“ центрове за бежанци. 31 на брой зони в „листа на гетата“ на датското правителство въобще не напомнят на Детройт, но и те не са без своите проблеми. През февруари един въоръжен датчанин с палестински корени застреля двама души в Копенхаген – един на събитие, свързано с борбата за свобода на словото, а другия – в двора на синагога. Става все по трудно да се приглушат алармените сигнали, идващи от страна на ислямистки групи. Въпреки, че местните власти, вкл. тези в Копенхаген правят много усилия да интегрират малцинствата, те понякога клонят в посока, различна от тези на своите национални ръководства.
Проспериращите земи на Скандинавия изглеждат доста далеч от моретата, по които мигрантите идват до европейските брегове, или пък от напрегнатите гранични зони на Балканите, които те преминават пеш. И въпреки това, Швеция и Дания успяха да повторят някои от проблемите, очертали се в другите, по-проблемни европейски народи. Подобно на много други европейски страни те с ревност защитават правото си да действат сами в момент, в който са изправени пред континентална криза – при това налагайки последиците на други.
Разликите между двете страни по отношение на ползите от имиграцията или пък – относно задълженията на бежанците доскоро бяха просто един куриоз на европейския север. Днес, когато бежанците се насочват към едната или другата страна, те вече са част от проблема. Именно спорове като този обясняват защо Европа не може да се справи с миграционната криза. Фактът, че те влияят на две от най-преуспелите страни в ЕС показва колко трудно ще бъдат решени сегашните проблеми.
Бел. на редактора: Резултатите от референдума в Дания отхвърлиха предложението на правителството и така остана досегашното положение, изключваща Дания от общоевропейските политики в правосъдието и вътрешните работи.
