Вариантите пред Божков: „Ходорковски“ или „Березовски“

Вариантите пред Божков: „Ходорковски“ или „Березовски“

 

Помните ли Ходорковски?

Беше най-богатият човек в Русия. Типичен милиардер на прехода. Кремъл го нарочи, прибраха му парите и бизнеса, тикнаха го в затвора и изкара там 10 години. После го помилваха великодушно, германците го подкрепиха, сега е политически изгнаник и дисидентства срещу режима на Путин из западния свят. Но е жив.

За Березовски сещате ли се?

Беше най-могъщият олигарх от епохата на Елцин. С лично негови заслуги (и стотици милиони) Борис Николаевич спечели президентските избори. Скоро обаче дойде Путин, а Березовски значително надцени силите си и необмислено скочи на новия батюшка. Взеха му бизнеса, вратата на затвора се отвори широко и за него. Но междувременно  съобразителният мултимилиардер изчезна  в странство и накрая се появи в Лондон. Започна да разобличава президента Путин. Десетина години по-късно го намериха мъртъв в банята.

Драматично и поучително. А паралелите между Москва и София не са никак малко.

Божков доскоро бе най-богатият българин. Той е достатъчно начетен човек. И със сигурност е добре запознат с биографиите на своите колеги-олигарси. Вероятно комбинаторът  вече е събрал две и две. И е разбрал, че трети път няма.

Вариант „Ходорковски“. Божков се връща в България и с бяла риза застава пред правосъдето. Излежава десетина години, сключва някакво споразумение и хуква по света. В западния няма да е добре дошъл, защото не е Ходорковски. Но в източния намира подслон – посещава екзотични фондации и университети,  чете лекции за правата на човека, громи авторитаризма и  се опитва да се представя за политически изгнаник. Доживява старините и забравата.

Вариант „Березовски“. Екстрадицията, разбира се, зацикля. Божков остава немил-недраг в чужбина. Харчи си скромно остатъците от изнесените капитали. От време на време дава интервюта по подобие на Цветан Василев. Изброява душманите си. Очаква политически реванш, но не го дочаква, защото знае прекалено много – за тези от властта, за онези, които крепят властта, и за други, които действат в сянката на властта. Един дъждовен есенен ден го намират в хотелска стая с примка на шията. Депресия и самоубийство, ще кажат разследващите.

Всъщност трети вариант има. Но само теоретичен. Радикална промяна в България.  Шансът той да се случи на доскорошния продавач на щастие е колкото за джакпот от собствените му игри на щастието.

По кой ли път ще поеме Божков?

Задачата е с един правилен отговор. А бъдещият изгнаник все пак е математик.

Коментарът е отпечатан в Банкеръ

 

Категории Uncategorized, МненияЕтикети , ,

Автор: Емил Янев

Емил Янев е професионален журналист, завършил Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски“, минал през школата на вестниците „Орбита“, „Коотеративно село“, „Старт“, „Подкрепа“ и развил вижданията си като издател на списание „ТВ Плюс“. Сътрудничил е и в ред други издания, където също е защитавал името си с характерния си стил на критичен и ироничен рефлекс към личности и събития. В Българското национално радио той, в тандем със съекипника си Кин Стоянов, създаде пет авторски радиоформата – освен „Часът на инфохолиците“, още „Трамвай по желание“, „Риалити роман“, „Различният до мен“ и „Радиотранс“ - всички отличени с високи журналистически награди. „200 имена, които промениха света“ е първата му книга.