„Бих искал да предам специални поздрави на западните политици, които искаха завръщането на Русия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, мотивирайки това свое решение с идеята, че гражданите на тези страни имат възможност да се обръщат към Европейския съд по правата на човека.“ Така коментаторът на руския сайт „Грани.ру“ Виталий Портников коментира предложението на президента Владимир Путин от вчера за обезсилване на международното право за сметка на федералното.
На фона на кадровите рокади на руските власти и предложението на Владимир Путин за преразпределение на функциите на държавните институции най-важното, което бе казано в Кремъл, бе отказът от прилагане на международното право. Останалото е почти незабележимо.
Ето това вече е реалната трансформация на превръщането на Русия в Съветски съюз – в много по-голяма степен, отколкото при появата на Държавния съвет по образ и подобие на президиума на Върховния съвет на СССР или възможността безгласната Дума да утвърди правителството. Това означава, че Русия веднъж завинаги – в крайна сметка до следващо изменение на Конституцията, се отказва от своите международни задължения. Това означава още, че над Путин и компания повече няма да има никой. Че не си струва да се разчита на уважение към международните договори и изпълнение решенията на международните съдилища.
Между другото бих искал да предам специални поздрави на западните политици, които искаха завръщането на Русия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, мотивирайки това свое решение с идеята, че гражданите на тези страни имат възможност да се обръщат към Европейския съд по правата на човека
Резултатът разбира се е чудесен. От една страна, руската делегация се върна в ПАСЕ, без да е изпълнила условията, поради които бяха прекратени част от нейните правомощия, а от друга, Путин спокойно стъпка възможностите на своите сънародници да търсят справедливост от международните институции, направи ги заложници на „басманно правосъдие“*.
И въпреки че юрисдикцията на ЕСПЧ не пречеше много на руското ръководство, процесите се точеха с години, без да окажат някакво сериозно влияние върху машината на руското правосъдие. И все пак самото съзнаване на факта, че има някой друг, който може да решава съдбата на твоите крепостни, не можеше да не предизвика ярост у властта. Те отдавна искаха да се отърват от всичко това – от международните съдилища, които ги принуждаваха, макар и епизодично, да уважават правата на човека, международните договори, които ги караха да признават териториалната цялост на страни, чиито територии са окупирали. От самото понятие закон, което повече няма да има особено значение в Руската федерация и няма да им закрива пейзажа.
И ето че накрая им се получи. Това е истинският транзит – от замитане на човешки права до триумфа на беззаконието.
*Наименованието идва от Басманният районен съд в Москва, известен с провеждането на шумни и спорни съдебни процеси, свързани главно с Михаил Ходорковски.
