Преди дни руският президент обвини поляците в колаборация с хитлеристите, за да оправдае сътрудничеството на СССР с нацистка Германия през ВСВ за подялбата на Полша. Тази публикация на „Новые известия“ отпреди три години става особено актуална. Акцентът в нея е как близкото и далечно обкръжение на президента Путин се сдобива с аристократични титли. Една подробност обаче боде очите. За да се „одворяни“ висшият ешелон на властта е основана специална институция, а „аристократичните“ символи се раздават от дъщерята на братовчед на последния руски император и близък сътрудник на Хитлер. Кой да стане обаче кавалер на императорските символи, решава самодържецът на Русия, официално демократична федерация.
Много интересна статистика събира философът и журналист Андрей Тимесков. Както става ясно, значителна част от руския елит покрай държавните длъжности и постове се обзавежда и с дворянски титли. За какво им е това?
Според Андрей Тимесков в аферата с кодово названия „дворянска игра“ вече участват хора с такива чинове и звания, че да ги обвиниш в лекомислие и слабоумие, би било наивно.
Още при ранния Путин руското чиновничество единодушно и активно се обръща към дворянството, докато генералитетът вече марширува в тази посока. Ако се вярва на официалния сайт „Руски императорски дом“, първият подобен „дворянин“ сред високопоставените руски чиновници става генерал-полковник Валерий Манилов.
На 4 август 2001г. Мария Владимировна подписва грамота за удостояването му с орден „Света Анна“ първа степен. Според дореволюционното значение на ордена това означава получаване на статут „потомствен дворянин“. За какви заслуги е придобил дворянска титла бившият член на КПСС и политработник, „Императорският дом“ не съобщава.
Четири месеца след „Анна“ на 19 декември 2001г. Валерий Леонидович получава от ръцете на Мария Владимировна Романова (по майчина линия Багратион-Мухранска) нова емблема на императорската власт – знака „Военен орден Свети Николай Чудотворец“, също първа степен. Същия ден заедно с Манилов кавалери на високата степен на регалията стават представители на тогавашния цвят на армията – началникът на Генщаба Анатолий Квашнин, първият му заместник Юрий Балуевски, началникът на ГРУ (Главно разузнавателно управление) Валентин Корабелников, командващият войските на СКВО (Северо-Кавказки военен окръг) Генадий Трошев, началник-щабът Владимир Булгаков, управителят на Московска област Борис Громов.
Сред „лауреатите“ втора степен е началникът на Главно управление по възпитателна работа на въоръжените сили на Русия генерал-полковник Виталий Азаров, заместник-командващият войските на Северо-Кавказкия военен окръг генерал-майор Сергей Кизюн, заместник-командирите генерал-лейтенант Валерий Герасимов и генерал-лейтенантът Сергей Макаров, тогавашният губернатор на Уляновска област генерал-лейтенант Владимир Шаманов, началникът на Военно-мемориалния център на въоръжените сили на РФ генерал-майор Александър Кирилин, генерал-лейтенантът на неизвестен род войски Михаил Кожевников, бившият военен комендант на Чечения генерал-лейтенант Иван Бабичев.
Новите „дворяни“ са от селски произход, както се казва, от „от плуга до благородничеството“ – потомствени аристократи сред тях няма. В тази връзка наследници на стари дворянски родове (Шереметиеви, Трубецки) силно се възмутили и написват „Открито писмо до президента на Русия Владимир Путин“ с призив да не дава право на Мария Романова да произвежда благородници от чиновническото съсловие.
По-нататък да се „одворянят“ по „Всемилостивото желание“ на Николай Чудотворец (или, за разнообразие, на Света Анна) успели едва ли не всички другари с генералска униформа – началници на Главното автобронетанково управление към министерство на отбраната, Главно управление за бойна подготовка, управления на Генщаба, командири на инженерни войски, началници в жп транспорта, комуникациите, командващи военни окръзи, началници на военни академии.
Това изобщо не означава, че всички неочаквано се сдобили с благороднически корени – източник за придобиване на „дворянски“ сан става „Руският императорски дом“. По-точно неговата господарка „великата княгиня“ Мария Владимировна.
Между другото, напомня Андрей Тимесков, Мария Владимировна е дъщеря на великия княз Владимир Кирилович Романов – втори братовчед на последния руски император Николай Втори, и по съвместителство обергрупенфюрер на СС, който открито поддържа нацистите и е близък на Адолф Хитлер. По време на войната е в неговия щаб, подготвяйки се за марионетно правителство след победата над СССР.
По време на Втората световна война бащата на „нейно императорско величество“ командва Корпуса на императорската армия и флот. На него се подчиняват всички монархисти от френската дивизия на СС „Шарлеман“, белгийската дивизия на СС „Валония“, датския корпус на СС. В края на войната той обединява своя императорски корпус с първи корпус на РНА на генерал Борис Смисловски, заедно с когото бяга в Лихтенщайн в края на войната.
Но не мислете, че към „новата аристокрация“ се стремят само офицери. С голямо желание фалшиво дворянство приемат от ръцете на самозваното „императорско величество“ също високопоставени държавни служители, висши йерарси на Руската православна църква и влиятелни шефове на родния бизнес – Сергей Степашин, генерал-полковник и председател на Сметната палата, който става „дворянин“ на 15 юли 2002г., когато му е връчен с „най-милостиво желание“ военният орден „Свети Николай Чудотворец“ първа степен.
На 23 декември 2008г. за „въздаване за заслуги пред отечеството и като свидетелство на специалното наше благоволение“ с орден „Света Анна“ – втора степен е удостоен Владимир Чуров, председател на Центризбиркома (Централна избирателна комисия – б.пр.).
През 2010г. кавалер на „Анна на шия“ става роденият в село Бандурово, Гайворонски район, Кировградска област вицепремиер Дмитрий Козак.
На 12 май 2009г. Мария Владимировна връчва грамота и удостоява с орден „Света Анна“ първа степен главата на администрацията на президента на Русия Сергей Наришкин. А церемонията се провежда „в Кремъл, в сградата на администрацията на президента на Руската федерация“.
За аристокрация е произведено и цялото висше ръководство на „Норникел“. Декември 2009г. с орден „Св. Анна“ втора степен е удостоен собственикът на голям пакет акции на „Норникел“. Владимир Потанин. „Анна“ трета степен получава и Олег Пивоварчук, първи зам.-гендиректор на „Норникел“. А следващата година лауреат на „Анна на шия“ става Андрей Клишас, президент на „Норникел“.
Много интересно е описанието от церемонията по награждаването: „След това ръководителят на администрацията на президента на РФ Сергей Евгениевич Наришкин връща жеста и поднася на В. Потанин шпага – символ на дворянското звание и служене на отечеството.“
Не са лишени от псевдодворянски титли и губернаторите. Първият от тях е Борис Громов. Със същия „Николай“ първа степен е удостоен Владимир Чуб, оглавяващ тогава Ростовска област. През 2007г. с дворянство ощастливяват губернатора на Приморския край Сергей Даркин, съпругата и дъщеря му. Губернаторът на Тулска област Вячеслав Дудка също става кавалер на „Николай Чудотворец“ първа степен. И губернаторът на Ивановска област Михаил Мен е награден с „Анна“, но едва трета степен.
Възниква естественият въпрос – защо президентът на уж демократична република гледа през пръсти на всичките тези „волни упражнения“ на монархисти от близкото и далечно си обкръжение?, пита авторът на блога, опитвайки се да отговори с препратка към конспиративна версия за възможно възстановяване на монархията в Русия под ръководството на настоящия президент.
Но ако не приемаме сериозно подобен сценарий, то във всички случаи остава въпросът – за какво са им на всичките тези господа фалшиви звания и незаслужени ордени?
Отговорът като че ли по-скоро се крие в сферата на дребната суета.
На снимката: Бащата на благодетелката Мария Романова, от чиито ръце получават „благороднически“ титли висши чиновници, офицери и бизнесмени от кръга на Путин
Превод: Рени Нешкова
