Мине се – не мине година-две и някоя авторитетна западна медия напише я коментар, я репортаж, я анализ за България. В него обичайно темите са няколко – най-корумпираната страна в Европейския съюз, държавата с най-голямо безправие, мизерия, липса на ефективна социална система, отсъствие на свободни медии.
Всяка подобна публикация преминава набързо като комета през новинарския поток на малкото останали нормални медии. Останалите информационни дистрибутори, контролирани от властта, започват ритуално оплюване на публикацията.
В последните дни в ролята на вестител влезе германският „Шпигел“. Преди това беше швейцарският „Нойе Цюрихер Цайтунг“, преди това „Ди Велт“ и така нататък и така нататък.
И какво произлезе от това, знаете ли? Знаете, но да ви кажа – НИЩО. Ни-щи-чко.
Може би не като най-важна причина за това, но все пак причина – защото тези публикации само по себе си лицемерие. Няма да влизам в ролята на оценител на издание като „Шпигел“, но общото послание на всички текстове за България е, че това е една мракобесна територия. И толкова. Въпросът за съществуването на корупцията в България никога не беше и не е изнасян на ниво отговорност в Брюксел. Защото това мракобесно състояние на демокрацията в България се дължи на мълчаливото одобрение от Брюксел. Защото то е резултат на корупционната сделка „европари за корупция в България срещу безгласната подкрепа на българските управляващите за „големите началници“. И това е ясно и видно за всички.
Ако трябва да сме честни, не бива да очакваме с кой знае каква надежда този въпрос да бъде поставян от чужди медии. Просто защото България дълбоко не се вписва в дневния ред на обществата в Европа. Това, че от време на време се прокрадва някакъв текст, е въпрос по-скоро на разнообразие на темите, отколкото на реален интерес.
Ако погледнем пък медийната среда вътре в страната, то трагедията е пълна. Преди половин година правителството в Австрия падна заради (незаконно направен) запис, уличаващ в корупция един от лидерите на съставляваща управленската коалиция партия. Ефектът беше моментална оставка на цялото правителство под напора на моментален обществен натиск.
Премиерът на България Бойко Борисов беше уличен в поредица записи как търгува влияние (записът от разговора в дома му с бившия земеделски министър Найденов), как възпира акция на данъчна и митническа администрация, защото се е „разбрал“.
Представители на управляващите бяха уличавани в какви ли не престъпни, корупционни и морално осъдими и несъвместими с публичните постове схеми и действия. Резултатът? НУЛА. НИЩО. Ни-щи-чко.
В продължение на години премиерът-башбаканин Борисов налага стандарта „Вие си пишете, не ми пречите“. Налага го чрез метода на моркова и тоягата. Морков за медиите, които го галят по косъма и тояга за критичните. И това е ефективен метод. Защото е допускан от обществото.
И докато това е така, ще има това възторгване по публикации в чужди медии. И списъци кой как ги е отразил. Публикации, които не казват нещо, което не си знаем. Просто в тях авторите са направили това, което е трябвало – свършили са си работата.
Категории Акцент, Коментар, Мнения, Общество
