Една реликва от Студената война лежи изоставена на върха на планина от развалини. Построена е над нацистки обучителен център, който съюзниците не успяват да разрушат по Втората световна война. Портите на бившата американска шпионска станция са заключени, периметърът й е затворен от плътна висока ограда с бодлива тел, а на входа й стои надпис: „Eintritt Verboten!“ („Влизането забранено“).
Добре дошли в Teufelsberg. Буквално преведено „Дяволската планина“. Хълм, достигащ 120 метра надморска височина, направен от приблизително 12 милиона кубически метра развалини от Втората световна война (около 400 000 бомбардирани къщи). Намира се северната част на Gruеnewald в Западен Берлин.
Дълбоко отдолу е погребано онова, което остава от нацистка военна школа за обучение, проектирана от главния архитект на Хитлер Алберт Шпеер. Тя се оказва толкова здрава, че опитите на съюзниците да унищожат постройката се провалят. Затова те покриват всичко с развалини от войната. А останки от разрушения Берлин има много. Всеки ден 80 камиона изсипват 7 000 кубически метра развалини, разчиствани основно от оцелелите местни жители.
Кацнала на тази могила сега се намира старата изоставена станция за подслушване и разузнаване. Използвана по време на Студената война от американците и британците, за да научи какво става в контролираната от Съветския съюз Източна Германия. Обектът не е много дискретен: три огромни глобуса, две радиокули, кацнали върху високи триетажни сгради, както и още една постройка, стърчаща шест етажа по-високо, създавайки гигантска кула с форма на презерватив.
Но няма и защо да е дискретен. След края на Втората световна война Берлин се озова в центъра на Студена война. Шпионирането и наблюдението са основният дневен ред в разделен Берлин. Американските мобилни подслушвателни станции бързо откриват, че комуникациите в Съветската част на Берлин и Източна Германия много по-добре се приемат от върха на най-високата (макар и скромна) планина на Берлин.
През юли 1961 г. първите мобилни единици заемат позиция на хълма. А през 1963 г. започва строежа на Teufelsberg, която се превръща в една от най-големите шпионски станции на Запад – може би най-важната.
Доколко станцията е била важна няма да се разбере скоро. Американската агенция за национална сигурност признава, че е имала операции от Teufelsberg, но подробностите все още са класифицирана информация.
Тъй като изкуствената планина всъщност се намира в британския сектор на Берлин, британците и американците си сътрудничат в своите шпионски начинания. USM 620 Kilo, както е кодовото ме на съоръжение е част от световната шпионска мрежа Echelon. Всеки глобус от конструкцията съдържа масивни 12-метрови сателитни антени и най-сложното шпиониращо оборудване за онова време, което дава възможност на западните сили да прехващат сателитни сигнали, радиовълни, микровълнови връзки и други предавания. А след това да анализират своите открития.
Противно на общоприетото мнение, в съоръжението не е монтирано радарно оборудване. Просто няма нужда от това. Радарът се използва за откриване на обекти (като самолети, ракети, терен), а съюзниците вече са разполагали с радарни съоръжения на летищата в Тегел, Темпелхоф и Гатов.
Функцията на Teufelsberg беше да слуша – нищо повече.
„Това не беше радарно възвишение“, каза бившият полицай Райнхард фон Броневски пред сайта „Изоставеният Берлин“. „Съветите бяха ядосани, това не беше радарно възвишение, това беше голямото ухо, залепено за задника им!“, добавя той.
Падането на Берлинската стена и края на Студената война прави станцията Teufelsberg нужна и в крайна сметка през 1992 г. тя е изоставена.
Днес това е най-голямата площадка за графити в Европа. Десетки артисти са оставили своя отпечатък върху стените на някогашното „Голямо ухо“.
Снимки: „Изоставеният Берлин“
