Текстът е обновен на 22.12.2019 г. като са отразени коментарите от адвокатските кантори, представляващи спорещите страни. И двата коментара пристигнаха по имейл след редакционното приключване на текста.
Бизнесът с произведения на изкуството е толкова всеобхватен, че често е изпълнен със странни сделки и случки – от внезапната поява на някоя непозната творба на популярен майстор до необясними милионни сделки за експонати без неоспорима автентичност. Но всичко това бледнее пред случка от центъра на в София, в която цяла експозиция, разположена във фоайето на хотел на метри от Народното събрание изчезва яко дим.
В центъра на историята е българският бизнесмен с противоречива слава Спас Русев. Русев, който в момента официално е най-голям собственик на водещия български телеком „Виваком“ и заедно с руската банка ВТБ се опитва да продаде компанията, е обвинен от свои лондонски партньори, че е организирал отвличането на експозиция от произведения на изкуството от софийския хотел Radisson SAS Grand Hotel Sofia (днес „Интерконтинентал“). Хотелът е бивша собственост на Русев.
Претенциите към Спас Русев, неговата съпруга Диляна Русева и кипърската компания Axenta holdings са предявени пред Върховния съд в Лондон и са дело на компанията SCEDart Initiatives. „Студия Трансмедия“ разполага с копие на исковата молба и потвърди автентичността на документа.
SCEDart Initiatives е специално създадено дружество, довереник на тръст със същото име. Тръстът защитава интересите на две неправителствени структури – Church Missionary Society of England и подпомагащата проекти в Африка организация Oxfam. Най-общо SCEDart Initiatives управлява произведения на изкуството, дарявани на неправителствени организации, или организира изложби с тях (отдава ги под наем). Приходите отиват за неправителствените организации.
SCEDart Initiatives е основана през 2011 г. и до септември 2016 г. се управлява от борд в състав Джоселин Бенет, Чарлз Джон Бенет и семейство Русеви. Ключовото име тук е на Джоселин Бенет. Американката с постоянно местоживеене в Швейцария е бивш довереник на Спас Русев и участва с него и или от негово име в различни компании. Някъде през 2016 г. обаче между Бенет и Русеви настъпва разрив с неизвестна причина и днес те водят редица дела. Джоселин Бенет е и сред свидетелите по все още актуалното дело, с което се оспорва собствеността над „Виваком“ в Лондон.
Историята в София
Според исковата молба през 2013 г. SCEDart Initiatives предоставя на Interhotel Grand-Hotel Sofia – дружеството, опериращо тогава Radisson SAS Grand Hotel Sofia, както и персонално на семейство Русеви, различни екземпляри от своята колекция с произведения на изкуството. Точното описание на експонатите е отделено в специално приложение, с което „Студия Трансмедия“ не разполага. Но повече светлина върху изчезналите произведения на изкуството хвърля цитирана в исковата молба публикация в българското англоезично онлайн издание novinite.com със заглавие “Radisson Blu Grand Sofia – a piece of Art!”.
Сред изложените във фоайето на хотела експонати, собственост на SCEDart Initiatives, са колаж от счупени винилови плочи с образа на Джими Хендрикс, дело на Mr. Brainwash. Mr. Brainwash е артистичното име на родения във Франция и живеещ в Лос Анджелис Тиери Гета, за когото има немалко мнения, че е световноизвестният творец Banksy.
Статуя на британския творец с нигерийски произход Инка Шонибар, инсталация на Рей Ричардсън, фотографии на Марк Селиджър също са сред подредeните във фоайето на бившия хотел „Радисън“ експонати.
Разривът
След като Бенет и Русеви влошават бизнес отношенията си, българското семейство е отстранено от борда на SCEDart Initiatives с дата 7 септемви 2016 г. Дни по-късно – на 13 септември – SCEDart Initiatives иска от семейство Русеви и от Interhotel Grand-Hotel Sofia да върнат обратно предоставените им произведения на изкуството. В отговор Русеви оспорват освобождаването си от борда на SCEDart Initiatives. Адвокатът на Interhotel Grand-Hotel Sofia, посочен в исковата молба като „г-н Кръстев“ пък съобщава, че въпросните експонати вече са върнати на „представител на SCEDart Initiatives“. Представителят на SCEDart Initiatives случайно се оказва Спас Русев. За предаването на експонатите дори е посочен протокол с дата от 2013 г., когато Русев все още е в борда на SCEDart. Компанията обаче оспорва този протокол като неистински и антидатиран, създаден специално за целите на отвличането на произведенията на изкуството.
SCEDart получават подкрепа на версията си и от бившия генерален мениджър на софийския „Радисън“ Джордж Миу, който заявява в имейл, че неговият подпис не съществува във фиктивния протокол от 2013 г.
Междувременно през октомври 2016 г. българският нотариус Валентина Благоева посещава хотела и установява, че голяма част от предоставените произведения на изкуството все още още са изложени.
Преместването
В исковата си молба SCEDart Initiatives сочат и писмо от Спас Русев до британската компания W&H Storage, специализирана в транспорта и логистиката на произведения на изкуството, с указание незабавно всички експонати на SCEDart Initiatives да бъдат прехвърлени под контрола на кипърската компания Axenta holdings. Датата на писмото с указанията е от септември 2016 г. и е очевидно издадено след разрива между Русеви и Бенет и изхвърлянето на българското семейство от борда на SCEDart Initiatives. Датирането му през 2016 г. носи допълнителни въпроси към логика в протокола за предаването на колекцията между Interhotel Grand-Hotel Sofia и Спас Русев от 2013 г.
Без съмнение казусът повдига доста въпроси и най-вече как е възможно на крачка от Народното събрание, където се произвежда законодателството на България, цяла колекция с произведения на изкуството да бъде буквално отвлечена.
До редакционното приключване на текста Спас Русев не отговори на поставените по имейл въпроси от „Студия Трансмедия“.
*(Съдържанието в следващите два абзаца е добавено на 22.12.2019 г.)
В имейл до „Студия Трансмедия“, получен след редакционното приключване на текста, адвокатите на Спас Русев от CMS Cameron McKenna Nabarro Olswang коментират: „Вече няма спор между SCEDart Initiatives Limited и г-н Русев и съдебното производство, на което се позовавате, ще бъде прекратено“.
Становище в подкрепа на затварянето на казуса изказаха и адвокатите на SCEDart Initiatives. В писмо до „Студия Трансмедия“, изпратено по имейл и пристигнало след редакционното приключване на текста, от кантората Wolf Theiss заявяват, че очакват спорът между страните да приключи скоро.
Скандалът идва в неприятен момент от гледна точка на публичния имидж. В партньорство със санкционираната руска банка ВТБ и българските й представители – братята Милен и Георги Велчеви, Спас Русев се опитва да продаде контрола над най-големия телеком в България „Виваком“. В този консорциум на Русев е отредена водещата роля на на участник с номинален най-голям дял.
Телеком за продан
Ниското ниво на финансова ангажираност на Русев в придобиването на контрола над „Виваком“ вече няколко години поставя съмнение дали той е инвеститор, действащ от свое име и за своя сметка, или е просто лице на консорциума.
Русев, Велчеви и ВТБ получиха контрол над собствеността във „Виваком“ след търг за „лош кредит“ от 150 млн. евро на люксембургската компания InterV Investments. С поредица действия от търга бяха отказани почти всички участници, а воденият от Спас Русев консорциум спечели с цена от 330 млн. евро. От тях 240 млн. евро бяха осигурени от руската банка ВТБ.
Процедурата е оспорвана в момента от компанията Empreno Ventures на руснака Дмитрий Косарев, придобил през 2014 г. дела в InterV Investments на бившия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев. Придобиването на над 76% от собствеността във „Виваком“ при последната й препродажба през 2012 г. е финансирано със средства от КТБ. В нито един момент обаче синдиците на банката, както и българската държава не предявиха претенции към този дял. Дори напротив, второто правителство на Бойко Борисов направи и невъзможното за да отдалечи държавата от контрола над „Виваком“, предоставяйки го в ръцете на Русев, Велчеви и ВТБ.
Въпреки спора за собствеността й „Виваком“ беше извадена за продажба в средата на настоящата година. През ноември беше обявено, че базираната в Холандия компания „Юнайтед Груп“ е ценила телекома на 1.2 млрд. евро. Все още не е известно да има подписан договор за продажба. Евентуална сделка ще трябва да премине одобрението на Комисията за защита на конкуренцията. Предвид политическата подкрепа, с която владеещият телекома консорциум разполага, това едва ли би било проблем.
Заглавна снимка: webcafe.bg
Снимки в текста: novinite.com
