Най-новата книга на Деян Енев – „Лала Боса“ беше представена миналата седмица. Тя беше и поводът „Студия Трансмедия“ да потърси автора за интервю.
Новата Ви книга „Лала Боса” е вече факт. Заглавието е необичайно и запомнящо се. Откъде се взе то?
Има разказ с такова заглавие вътре в книгата, може би най-хубавият. И някак естествено, без много чудене и самата книга получи заглавието си от заглавието на най-хубавия си разказ. А какво точно означава Лала Боса? Който се интересува, ще трябва да прочете разказа в книгата.
Според някои анонси съдбите на героите са представени чрез историите на техните кучета – нещо, което ще грабне хората като мен, които имат куче вкъщи. Как се свързват човешките души с кучешките, завинаги ли се свързват?
Не, далеч не е така. Но наистина има няколко разкази с герои животни вътре в книгата – куче, котки, мечка, която не се появява, маймунката Джак, даже и една овца на име Синюша. В огледалото на животните хората се виждат много по-ясно, защото при животните няма никакво притворство и лукавост. Животните, особено тези около нас, кучетата и котките, са нашите сейфове, в които ние заключваме всички онези чувства, които не можем да реализираме и разгърнем в света навън. Наскоро един възрастен човек с поетичното име Орфей ми разказа следната история: хванал се на работа към един мощен завод, да им създаде и развие стопанство с насаждения и животни в планината. Бил мераклия и работата вървяла. За да пази стадото, взел и едно куче, немска овчарка, Сара, която се привързала много силно към него. Но както често става у нас, завидяли му, натопили го и управата на завода го уволнила. Случило се тъй, че успял да посети пак създаденото от него стопанство чак след година, година и нещо. И изведнъж вижда, някаква точка започва да расте в далечината. Тя става все по-голяма. И той вижда – към него тича куче. Това била Сара. Тя го наближила на десет метра, легнала по корем и, каза Орфей, от очите й започнаха да текат сълзи, истински сълзи, по-големи от човешки. Та толкова за връзката между човешките и кучешките души.
Вие имате ли куче?
Имал съм две кучета през годините, Пирин и Хектор, овчарка и каракачанец, писал съм разкази за тях. Сега куче има брат ми, пак каракачанка, Маргарита, Марги. Понеже с брат ми живеем в една къща, когато той отсъства за повече време, за Марги се грижа аз.
Историите във Вашите разкази са толкова пълноцветни и живи, че читателят би ги взел за парченца от истинския живот. Доколко един писател може да си позволи това и наистина ли реалността е по-богата на истории от всяка измислица?
Когато създаваш художествен свят, в крайна сметка няма никакво значение откъде вземаш елементите му – хората, случките, пейзажите, атмосферата, дали от действителността или от въображението си. Но въображението с годините се изтощава, докато истинският живот – никога.
Винаги ли знаете как ще свърши разказът, който започвате да пишете или понякога сюжетът се развива по свой собствен начин?
Разказът се появява обикновено в главата ми като своеобразен зародиш. Негов носител може да бъде гледка, герой, отделна фраза, песничка. Съответно този зародиш може да се яви като начало или като край на разказа. Едва при самото писане обаче всичко това се уплътнява, добива плът и може на свой ред да те изненада доста.
Как гледате на споровете около „Под игото”?
Юмручен бой във въздуха.
Истина ли е, че четенето у нас се възражда?
Излизат много книги, което би трябвало да е симптом за подобно заключение. Включително и на български автори, издателите като че ли започнаха да уважават и да ценят повече българските автори. Но разликата между книгата просто четиво и добрата книга е от земята до небето. И тук ми се струва, че читателят трябва сам да си намери надежден компас.
Въпросите зададе: Евелина Гечева
Снимка: Иван Захариев
За автора
Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“.
Женен, с две деца.
Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ “Комуна”, учител.
Бил е журналист в „Марица”, „Новинар”, „Експрес”, „Отечествен фронт”, „Сега” и „Монитор”. Зад гърба си има над 3 000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони.
Две години е работил като копирайтър в рекламна агенция.
През 2010 г. в СУ „Св. Климент Охридски” е участвал като лектор в курса по творческо писане, организиран със съдействието на издателя Георги Гроздев.
През 2012 г. бе лектор в юбилейното пето издание на семинара по творческо писане, организиран от фондация „Елизабет Костова” в Созопол
Понастоящем е колумнист в „Портал Култура”.
Издал е двайсет и три книги.
Сборници с разкази: „Четиво за нощен влак„/1987/ – Награда в конкурса за дебютна книга «Южна пролет»; „Конско евангелие„/1992/, „Ловец на хора„/1994/ – Годишната награда за белетристика на ИК “Христо Ботев”, преведена в Норвегия през 1997; „Клането на петела„/1997,2017/, „Ези-тура„/1999, 2000, 2014/ – Националната награда за българска художествена литература “Хр. Г. Данов” и Годишната литературна награда на СБП; „Господи, помилуй„/2004/ – Голямата награда за нова българска проза “Хеликон”; „Градче на име Мендосино” /2009/, Национална литературна награда „Милош Зяпков”, номиниран за наградата „Хеликон”; „7 коледни разказа”/2009/; „Българчето от Аляска. Софийски разкази” /2011, 2012/; „Внукът на Хемингуей”/2013/; „Гризли” /2015/, номиниран за „Хеликон”, носител на наградата „Перото” ; „Християнски разкази”/2016/; „Мария” – 55 разказа и 2 новели, подбор и послеслов Светлозар Игов /2016/, носител на наградата „Перото” ; „Дърводелецът”/ 2017/ , номиниран за наградата „Перото”.
Есета:
„Малката домашна църква. Съвременни притчи”/2014/; „По закона на писателя”/2015/
Очерци за писатели:
„Хора на перото” /2009/
Християнски есета:
„Народ от исихасти” /2010/
Поезия:
„Стихотворения” /2012/ – Националната награда за поезия „Николай Кънчев”
Сборникът му с избрани разкази “Всички на носа на гемията” претърпя четири издания /Изд. “Фама”, 2005; Изд. “Фабер”, 2007; Изд. “Сиела”, 2009 , Изд. „Рива” , 2019/
Лауреат на голямата награда „Златен ланец” на в. „Труд” за къс разказ през 2006 г.
Лауреат на Националната награда „Чудомир” за къс хумористичен разказ /2015/
Носител на орден „Св.св.Кирил и Методий” първа степен /2016/
През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике” издаде в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България”. Преводът е дело на Норбърт Рандов и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството – на Димитър Динев.
През август 2010 лондонското издателство „Портобело” публикува на английски сборника му с избрани разкази „Цирк България”. Преводът е дело на живеещата в Единбург българска писателка Капка Касабова. Изданието влезе две поредни години / 2010, 2011 / в дългата листа на най-престижния конкурс в света за сборник с разкази на английски език „Франк О’ Конър”.
„Лала Боса”, /Изд. „Рива” , 2019/, сборник с 37 нови разкази, е най-новата му книга.
